86 години от раждането на Николай Гяуров
Дата: Tuesday, September 08 @ 09:28:20 UTC
Topic:


На 13 септември 1929 г. в село Лъджене, в семейството на Георги и Мариана Гяурови се ражда син. Бъдният крал в света на операта. Наричат го Николай. Но и в най-смелите си мечти щастливите родители не са предвиждали тази световна слава и признание, които достига той. На хоризонта с неговото раждане сякаш изгрява древното слънце на Орфеевата цивилизация, за да стопли с живи лъчи духа на певческото изкуство на планетата.


Такова е началото в летоброенето на “изумително надарения” българин Николай Гяуров, един от най-добрите оперни певци в света за всички времена - познат днес и като Nicolai Ghiaurov. Но едва ли през далечната 1929 година, когато родопското село има своите първи наченки на упражняване в оперно пеене, някой лъдженчанин е бил готов да повярва, че това плачливо бебе ще достигне световния музикалeн връх.
За дните, прекарани в Чепинско, Николай си спомнял винаги с вълнение. В паметта си запазил завинаги образа на родната страна и обичал да се завръща в слънчевия край на своето детство, макар че не се случвало за дълго да остава при родителите си. Църковният дом до черква “Успение Богородично” криел очарованието на едно минало и когато се връщал, Гяуров никога не забравял да обиколи местата, където се е родил и е живял някога. “Цялото ми възпитание, цялата ми личност, целият ми път започват от там...” - изповядва се по-късно певецът.
За Николай Гяуров са изписани много книги, направени са и филми. Те са опит да създадат представата за величието на певеца в света на операта. Разкриват се непознати страници от биографията му, търсят се отговори за догадки и предположения, за тайните и мечтите на артиста. Главното в повечето книги и филми за него са анализите на спектакли за големия съвременен оперен театър, спектакли-идеи, спектакли от тези, които в началото на 80-те години на миналия век довеждат Гяуров до знаменателното верую ”Днес операта има смисъл да се прави само на най-високо равнище”. На читателите сигурно ще направи впечатление обстоятелството, че в тези книги за българина Гяуров натежават като обем и подробности материалите, свързани с европейските, американските, и въобще, световните оценки. Такава бе мисията на певеца в културната политика на България - да я прославя и доказва на света. И няма друг случай на българска оперно-интерпретаторска проява, като този на Гяуровия, в която по-мащабно, трайно и неразчленимо да се преплитат понятия като национално-интернационално, лично-обществено, свое-чуждо. Оценките потвърждават неговата професионална дързост, с която си е позволявал винаги да търси новото на сцената, да бяга от повторението, да спори с познатото дори в собствените си тълкувания - и съответно да е готов да посрещне отрицанието, частичното или по-общо несъгласяване с даден възглед.
Казва, че постоянно чете критиките за своите участия. И когато го питат: “Как възприемате отрицателните оценки?” отговаря: “Търся основанията им”. А когато му задават въпросите: “Какво не обичате да чувате за себе си, кога се чувствате в голяма опасност?”, той отговаря: “По-скоро много бих желал да чуя какво отрицателно говорят за мен. Тогава незабавно бих изпитал желание да корегирам тяхната преценка... Аз не си създавам изпитания. Опасните ситуации са навсякъде, когато карам кола например. Човек трябва да запази самообладание и да знае, че всичко може да му се случи. Но да не живее със страх”.
Не само невероятен талант, но и с постоянство в професията - в това се крие успехът на Гяуров. Той не е обичал да проиграва битки и сражения. Най-вече със себе си.
Михаил Алексиев





This article comes from Велинградски Темпо Новини
http:://tempo.velingrad.com

The URL for this story is:
http:://tempo.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=10969