Незабравими спомени за моите родители Руска и Манол Чолеви

Публикувано на 09 Sep 2025 10:18

През 2007 г., на 104-годишна възраст, почина баща ми Манол Чолев, а 50 години по-рано нелепо си отиде майка ми Руска Чолева.
Моите родители обичаха Велинград и Чепинската долина. Макар майка ми да бе от далечния град Трън, тя бе твърде привързана към този край и отказа предложението да завежда Палеонтологичния отдел към Зоологическия институт в София.

Тя беше с висше образование от Софийския университет по специалностите биология и химия, а баща ми бе завършил Учителския институт в Пловдив.
Тяхната непредвидена среща се осъществява в село Дорково, където баща ми е директор на прогимназията, а майка ми поради липса на места в гимназиите, избира да преподава в прогимназията в Дорково. Двамата заедно с целия учителски колектив започват усилена просветителска дейност не само в училището, а и извън него. Водят учениците до исторически места, запознават ги с богатството от растения и животни в този край. Въвеждат редица хигиенни мерки за учениците и хората от селото, ликвидират проблема с въшките, помагат за повишаване жизнения статус на децата и техните родители. Тоест те са били истински народни будители.
През 1933 година, на открит урок с учениците в околността на селото, моите родители за първи път откриват бивни зъби от древни животни и много други вкаменели остатъци от измрели преди милиони години организми. Майка ми, която в университета е специализирала палеонтология, веднага занася един бивен зъб, дълъг метри, в Зоологическия институт и музей в София. Резултатът от направената експертиза показва, че това е зъб на мастодонт, пребивавал по тези места преди 5 милиона години. Този факт ясно говори, че майка ми и баща ми са първооткриватели на това уникално палеонтологично находище. За съжаление и до днес Кметство Дорково не е поставило пред това находище една подобаваща паметна плоча за пъровооткривателите, което е твърде тъжно.
Странно е и изказването на д-р Спасов при откриването на находището, че един учител - Манол Чолев, през 1975 г. открива първите останки. Този учен през 1985 г. е бил заведен от баща ми в Дорково, показал е находището и датата на откриването му. Оставям този факт без коментар.
Истинската дата на откриването е описана от баща ми в книгата „Бит и природосъборазен начин на живот“ заедно със снимка от 1985 г. на баща ми и учениците.
Моят баща отрано заедно със съмишленици е прегърнал кооперативната идея и е инициатор за създаване на кооперации в Чепинския край - Ракитово, Дорково, Чепино, Костандово. Организирал е и създаването на прогимназия и читалище в Костандово. През тежките години на недоимък и недостатъчно изхранване на насалението след 9-ти септември, като отговарящ за търговията в РСК - Велинград, е успял да снабдява града с нужните храни и материали и е бил един от най-добре снабдените градове в страната в този период. За което баща ми е награден от правителството със златен орден „Червено знаме на труда“.
Не е възможно да обхвана всестранната дейност на баща ми Манол Чолев, работил в различни сфери на доброволни начала и без заплащане. И все пак искам да спомена за огромните му усилия за развитие на туристическото движение и туризма като важен дял от ежедневието на велинградчани. Заедно със съмишленици планинари бяха построени туристически хижи в Юндола, Кладова, създадени туристически спални, маркирани туристически пътеки в Родопите.
Но върхът на неговите услисия в туризма е построяването на туристическия дом „Кисловодск“, което обществеността на Велинград считаше за нереално и невъзможно. Но със силната подкрепа на майка ми и неговите сподвижници той успя, тъй като считаше, е Туристическо дружество „Юндола“ и туристите в България заслужават този дом. След построяването му той отново бе удостоен с ордени и награди от Централния съвет на Българския туристически съюз. Тогава ръководните органи на съюза уверили баща ми, че не е нужно издаването на нотариален акт на името на ТД „Юндола“ и че той ще е собственост на дружеството. Днес участта на този дом е твърде различна, а паметната плоча за човека, построил този дом, е премахната. За голямо съжаление общината не се е сетила да я възстанови. По този начин истината за туристическия дом „Кисловодск“ е напълно забравена.
Негова бе инициативата за създаване на едночасови, двучасови и тричасови маршрути в планината, както и за поставянето на паметни плочи на бележити българи, посетили нашия планински край като тези на Алеко Кностантинов и Иван Вазов.
Чрез есперантското дружество, чийто председател беше дълги години, и със съмишленици се осъществява международна почивка на есперантисти от Европа и извън нея в града ни в продължение на години. А това несъмнено помага за развитието на Велинград като туристически и баленоложки център.
Заедно с многостранните дейности, с които се е занимавал, баща ми е написал и няколко книги за града ни, като „Чепинският край - Велинград“, „Из Чепинския край“ и други, в които е показал задълбочени познания за района и представляват георграфски, исторически и природонаучен прецизен справочник за Чепинския край.
Моята майка Руска Чолева също е била известна навремето като любима народна учителка, преподавала дълги години в гимназията във Велинград по предметите биология и химия. За съжаление, тя почива нелепо на 56 години. Споделяла е напълно идеите и начина на живот с баща ми. Била е активен бщественик и член на Общинския съвет в града. По нейно предложение са създадени кухни за осиротели и бедни ученици, а по протежение на прашния булевард между Лъджене и Каменица са засадени иглолистни дървета и брези. Според нея брезите са абсорбатори на вредни вещества във въздуха, а иглолистните отделят фитонциди, които обогатяват въздуха и околната среда. И днес могат да се видят оцелели единични екземпляри дървета по булеварда. Защо тази инициатива не се поднови от общината?
Майка ми като биолог и природолюбител е правела ежеседмични експедиции в околносите на града с ученици за запознаването им с флората и фауната. Така при една от тях е открила за първи път езерни миди, както и много други находки, потвърждаващи, че Чепинското корито е било дъно на езеро. Всички находки, намерени от нея, са предоставени на Природонаучния музей в София. Тя е направила и музейната сбирка с палеонтологични находки от Чепинския край в гимназията, която за съжаление изчезва след нейната смърт.
Това са едри щрихи за нещата, които моите родители са вършили с много любов към хората и града. Такива като тях са и много други велинградчани, чието дело тъне в забрава. Няма ли начин за всички такива родолюбиви велинградчани, работили безвъзмездно за добруването на града, да се напомни с някакъв знак за почит към тях? Специално за баща ми не мога да не отбележа, че докато беше жив, той се радваше на уважението на града и общината, която организира неговите юбилеи на 80, 90, 95 и 100 години и го удостои със званието „Почетен гражданин на Велинград“. Но считам, че и днес трудолюбиви труженици на този град, с гражданска култура, етика и всеотдайност не бива да бъдат забравени.
проф. Боряна Чолева

Велинград тел: 0876521487

Ново: автобусни спирки с информационни табла

Публикувано на 05 Dec 2025 10:51

и интегрирани цифрови решения за подобряване на ефикасността и ефективността на обществения транспорт. По този проект общината получи европейското финансиране в размер на близо 500 000 лева от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Обществената поръчка на стойност 497 620 лева е спечелена от „Контракс“ АД, а крайният срок за нейното изпълнение е месец май 2026 г. Парите са за още редица дейности, като доставка, монтаж и инсталация на хардуер и софтуер за Център за данни за обезпечаване инфраструктурата на системата.