Още през ноември 2022 г. наследниците на Илин Ждракв – първия учител и просветен деец в Чепинския край, на своя родова среща обсъждат личността на най-стария си родственик и стигат до заключението, че той не е достатъчно почетен сред обществеността на града ни. А според тях просветното дело на даскал Илин Ждраков заслужава паметта му да бъде увековечена и запазена за поколенията. За тази цел е създаден Инициативен комитет „Ждраковия род“, начело с проф. Зарко Ждраков и Димитър Т. Ждраков, който се заема с осъществяването на тази идея.


Миналата седмица Инициативният комитет „Ждраковия род“‘ се обърна официално с писмо до кмета Костадин Коев, в което предлага следното: „Тъй като през 1823 година е открито училището в с. Каменица и тази година ще честваме 200 г. просветно дело в Чепинско, приемете нашето предложение за обществено възпоменание на първия учител в Чепинския край – даскал Илин Ждракоов, като кръстим на негово име площад, улица или училище!“ Искането е подкрепен от гласовете на над 50 семейства от родовете Ждракови, Илинови, Кадинови, Попови и др.
В писмото до кмета К. Коев е припомнено, че: „Даскал Илин Ждраков е първият учител сред народа в цяло Чепинско - развивал всестранно просветното дело. В началото на XIX век даскал Илин открива в дома си Първото килийно училище в Чепинския край, следвайки съветите на приятеля си, известният просветител Неофит Рилски от Банско. По-късно то се разширява и се премества в църквата „Света Троица“ в село Каменица, а след години става светско класно училище с I, II и III клас (прогимназия). И така е просвещавал народа, че завършилите ставали нови учители, църковни и читалищни дейци. Негов ученик е и обществено известният поп Илия Попатанасов (поп Топорчо), който като свещеник тръгва по примера на учителя си, даскал Илия Ждраков по обществени и родолюбиви дела „на ползу роду“. Народното дело за просвета из Чепинско се е разчуло чак до Пловдив и молбите на хората за ново училище са приети и одобрени. Така през 1880 – 81 г. е построено Първото модерно светско класно училище до 8. клас в Западните Родопи и в него са се обучавали деца от околните на Каменица села – Лъджене, Чепино - Баня, Костандово, Дорково, Ракитово и др. За съжаление то просъществува до 1946 г., когато при пожар цялото изгаря и от него остават камъни …“
Предложението на Инициативния комитет „Ждраковия род“ трябва да бъде включено в дневния ред на някоя от сесиите на Общинския съвет, където да бъде обсъдено и гласувано от общинските съветници. Във Велинград има достатъчно паметници и паметни плочи на партийни дейци и функционери, но определено нашият град и обществеността ни са длъжници на онези скромни, всеотдайни и родолюбиви местни възрожденци, които заслужават повече почит и уважение.
Георги Дишлянов