Във връзка с много наболелия въпрос за символа на Велинград - Клептуза, към който символ - дар Божи, се протягат нечисти ръце и помисли, ще си позволя да припомня историята на Клептуза.
През 1928 г. Никола Хр. Начов - учител от Садово, публикува малка брошура „Баня-Чепино“. В нея пише за Клептуза: „Водите му клокочат буйно и се вливат през мочурлива ливада в реката, срещу изворите има дървен бюфет (салаш). Водата се използва за два водопровода - за с. Баня-Чепино и с. Лъджене.“


В Баня-Чепино летува професор Андрей Ник. Староселски - скулптор, той пръв дава идеята да се построи изкуствено езеро-рибарник, която идея е приета скептично от тогавашното селско ръководство и кмета. Едва през 1932г. кметът Петър Даскалов и арендаторите на салаша Кръстьо Котев и Георги Гошевилов поемат работата по изграждането на бъдещото езеро. Със Заповед на кмета всички стопани на добитък и превозни коли и каруци се задължават да направят по 2-3 курса с пръст, камъни, глина, пясък и др. материали за очертаване контура на езерото. С голям ентусиазъм населението се отзовава и работата потръгва. През 1937 г. е построена красива, бяла сграда на казиното с тераси гледащи към изворите, водопада и езерото.
Вижда се с каква любов, личен труд и вдъхновение на хората от Чепино е съградено това природно бижу. Построено с една единствена цел - да служи за отдих и наслада на местните хора и гостите на селището. Без никакви комерсиални и търговски цели, грозните резултати от които виждаме днес.
Клептуза се нуждае само и единствено от един честен и грижовен стопанин, който не може да бъде друг освен Общината на Велинград - СПА столицата на Балканите. И велинградчани с цената на всичко, прозрачно и честно трябва само да открият, припознаят и изберат този добър стопанин. (Защото днешният с деяниятя си доказа, че не е добър!). За да възстановим и запазим Клептуза и да го оставим за нашите деца и внуци, така красив, както природата ни е го дарила.
Никола Тодев