Актуален брой

Предишен брой
Tuesday, September 27
· Монолог за един поет
· Творец с мисия да остави този свят по-добър
Wednesday, September 07
· Група “Фантъна” участва във Втората среща на армънската култура в Констанца
Tuesday, August 30
· Спомени за един Велик човек
Tuesday, August 23
· Тук някъде съществува голям култов център
Tuesday, August 09
· Наши самодейци пяха и танцуваха на юбилейния събор в Копривщица
Tuesday, August 02
· Дорково събра български, европейски и американски фолклорни ритми
Tuesday, July 19
· Празници на културата 2005
· Пътят ни е сбъркан, защото вървим с гръб към духовното
Tuesday, July 12
· За 33-ти път започнаха Празниците на културата
Tuesday, June 21
· Българските бизнес-дами стигнаха и изпревариха нивото на ЕС
Tuesday, June 14
· Без плакати по ел. стълбове и дървета
Thursday, June 09
· 40 години не стигат за “Музиката на Мечев”!
· Класическа китара - само за любители
Tuesday, May 24
· Над 1400 дължат пари за вода

Търсене в архивите






ЗА КОНТАКТИ
email: tempovelingrad@abv.bg
тел. 0885 22 40 04
тел. 0882298008

ПРОДАВА СЕ

ПРОДАВА АПАРТАМЕНТИ

Цени за реклама

Култура: НОВИ КНИГИ:“Фолклорни ескизи от Чепинско”
Публикувано: Темпо на Wednesday, November 12 @ 15:29:28 UTC (1887 прочити)
Култура
Колко дълъг е пътят от един разговор в кварталното барче в слънчев есенен следобед до създаването на една книга? В случая с “Фолклорни ескизи от Чепинско” този път се оказа дълъг, но книгата на Катюша Куманова и Георги Куманов вече излезе от печат като брой втори от поредица “Цепина” на Исторически музей - Велинград.
“В един слънчев есенен следобед бяхме седнали с Катюша на чаша кафе в кварталното барче. Обичахме тези срещи след работа. Тяхната атмосфера ни предизвикваше да творим планове, да обсъждаме идеи. Така в размяната на мисли по любимите за нас фолклорни и етнографски теми, сътворихме идеята за написването на “Етнография на Чепинско”. Скромният ни опит не ни попречи да помечтаем, да нахвърлим предстоящи задачи. Съдбата бе отредила среща с неизбежното и тези наши планове и задачи останаха встрани от вниманието ни. След като Катюша ни напусна без време, първата емоционална реакция бе да събера всичко написано от нея и то да бъде издадено като отделна книга. Постепенно в процеса на събиране на всичките публикувани и ръкописни материали се върнах към нашата стара идея.”
Така в предговора Георги Куманов се връща към раждането на идеята и нейните нови измерения: решава да не прави претенциозната “Етнография на Чепинско”, тъй като за подобно амбициозно издание са необходими усилията на голям авторски колектив, а да събере между кориците на книгата ескизи - като подготовка за една по-голяма картина на фолклора и традициите в Чепинско.
В богатото съдържание на книгата читатели на различна възраст и с различни интереси ще могат да открият значимата за себе си тема. Ето само няколко, които дават представа за разнообразието на “ескизите”: “Веда Словена” и Чепинския край, преселниците в Чепинското корито, културните комуникации в Родопите, модерните времена - киното като елемент на оформящата се градска среда, легенди и предания, народни песни от Чепинско. Най-силно е присъствието на празниците, характерни за нашия край: как се е празнувал Бабинден в стара Каменица; къде са хвърляли кръста и какви са поверията за неговото намиране на Йордановден; зеленото дърво на Рамазан Байрям в Драгиново; забравената традиция на Свети Трифон Зарезан, Света Петка (Живоприемний източник), Света Варвара; как се ходи “На честито” след Нова година; как различните религиозни общности празнуват Благовец и Гергьовден; сакралните места в Чепинското корито. Тук е мястото на най-големия християнски празник - Великден и на великденските писани яйца от Велинградско. А специално внимание е отредено на сватбата и свързаните с нея традиции в нашия край.
Текстовете на двамата автори също са различни и това придава още по-голямо разнообразие на книгата: редом със суровите теренни записи на песни и легенди са доклади на научни форуми, редом със статиите, публикувани в местната и национална преса са материалите от сериозни научни издания. Хронологията сочи, че първите записани от Катюша Куманова песни са от 1981 г., а последната статия на Героги Куманов е от Гергьовден 2008 г. Тук е мястото да споменем, че читателите на “Темпо” познават част от текстовете на Георги Куманов, тъй като през годините на страниците на вестника са публикувани много от неговите изследвания, свързани с исторически факти, празници, поредицата “Легенди и предания от Чепинския край”.
“Фолклорни ескизи от Чепинско” съдържа богат и интересен снимков материал. Своеобразна закачка към читателя са двете корици: на първата е стара снимка на Лъджене (на нея личи силуетът на съществувалата тогава джамия), а на последната страница е първата пощенска картичка “Поздрав от Чепинските бани”, на която е прерисувана същата стара снимка.
Най-точният отговор на въпроса защо трябва да има книги като “Фолклорни ескизи от Чепинско” са думите на Катюша Куманова от 1989 г., избрани вместо заключение: “Човек не би могъл да обича истински мястото, където се е родил, ако не знае нищо за неговото минало, ако не тачи спомена за предците”.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Докато човечеството боледува, театърът ще го лекува
Публикувано: Темпо на Tuesday, July 04 @ 08:52:17 UTC (3302 прочити)
Култура
“Имало едно време един театър...”
Така, като приказка, започна представлението, с което на 29 юни самодейният театър към читалище “Отец Паисий” чества своя вековен юбилей. За 100 години самодейците са изиграли над 120 постановки, отчете заместник-председателят на читалището и ръководител на театралния колектив Цветан Котев. Той припомни имената на пиесите и на над 150 актьори, свързали живота си с местната театрална сцена и благодари на всички, помогнали за ремонта на читалищната сграда. Празнуваме своята стогодишнина в една година с Народния театър “Иван Вазов” - София и може би нашият театър е бъдещ национален, пожела Цветан Котев в присъствието на директора на Народния театър проф. В. Стефанов, който бе гост на премиерата. А после светлините в салона угаснаха, за да започне “100 годишно смешно театро” - уникален спектакъл, чиято композиция, текстове, сценография и постановка Мариус Донкин създаде специално в чест на значимия юбилей. Първи на сцената излязоха театралите-ветерани Лили Рачева, Ели Янева-Зисова, Стефан Сестримски и Христо Семерджиев - за да можем в тяхно лице да се поклоним на поколенията самодейци, а те от своя страна да оставят на сцената пламъка на една запалена свещ...
“Да понамокрим духа си във веселостта” - тези думи от “Българи от старо време” в голяма степен описват задачата и духа на постановката. Тя е истинска “смешна позорищна игра”, която с текстове от преди повече от век обръща огледалото към нашата българска душевност, бит и идентичност. По блестящ начин Цветан Котев и Боян Караилиев влязоха в образите на хаджи Генчо и дядо Либен - хем българи от старо време, повтарящи хъшовското “Да живей България!”, хем наши съвременници, припяващи като футболни фенове “Бий жената по главата”. Партнираха им Ани Станкова като хаджийката и Гинка Кафеджиева като Либеница, както и известната с музикалните си способности и сценично присъствие Ваня Вецова и Вили Атанасова. Павел Гайдев бе еднакво убедителен като поп Ерчо, изповядващ максимата “Всекой жив человек пие!” и като резюмиращ житейските правила на хаджи Генчо. А дошлите през вековете мисли като “На който народ стоят идиоти начело, само Бог да го пази!” закономерно бяха изпратени с аплодисменти от публиката.
Звездата във втората част на постановката бе Росица Паунова в ролята на поевропейчената Цветана. След това познатият и обичан текст на “Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников бе пресъздаден по нов начин на сцената на велинградското читалище: Павел Гайдев се качи на токчета, за да изиграе Анка, а Росица Паунова подкара ролкови кънки в ролята на мосю Маргариди. И тъй като всичко бе поднесено с чувство за художествена мяра, а думи като “Цивилизацията не е още в употребление” напълно пасват и на днешна, запътила се към Европата България, публиката бурно аплодира играта, песните и танците на актьорите. Заслугата за чудесното музикално оформление на спектакъла е на Пламен Петров, а за хореографията на Росица Стоицева.
Спектакълът завърши с огъня на същата онази свещ, оставена на сцената от актьорите-ветерани, но вече в ръцете на 14-годишния актьор-самодеец Михаил Паунов. Символ, който е достатъчна гаранция, че нашият стогодишен театър има бъдеще. Овации, цветя и награди ознаменуваха финала на премиерното представление. Кошници с цветя и писмени поздравления изпратиха министър-председателят Сергей Станишев, зам.-министърът на културата Надежда Захариева, народната представителка Лидия Шулева. От името на Общинска администрация и Общински съвет зам.-кметът Реджеп Ходжов поднесе поздравителен адрес, цветя и дигитална видеокамера. Кошници с цветя, поздрави и подаръци връчиха д-р Л. Крантев от болница “ВИТА”, И. Мусова от център “Читалища”, настоятелствата на читалищата в Каменица, Чепино, Карлово, Сн. Велева от Историческия музей, ансамбъл “Пазарджик”, фонд “13 века България”, а специални поздрави към колегите си отправиха Милош Рабаджиев и Гергана Попова. Кошница с цветя от Георги Найденов получи режисьора Мариус Донкин, който бе бурно аплодиран от почитателите на театралното изкуство във Велинград. Председателят на читалище “Отец Паисий” и дългогодишен театрален деец Димитър Мечев бе първият, който получи от Иван Тричков почетен знак по случай юбилея. След това той връчи почетни знаци на над 30 самодейци, режисьори и приятели на местния театър.
Голямата изненада на вечерта поднесоха Мариус Донкин, Пламен Петров и Иван Колев, които обявиха, че тази вечер са решили да учредят награда за високи художествено-творчески постижения в театъра. Наградата ще бъде ежегодна и ще се връчва винаги по време на Празниците на културата. За първи носител на наградата тримата определиха Росица Паунова, която развълнувано обяви, че това е признание за целия театър и всички заедно ще се почерпят.
На финала дамите от групата за популярни песни към читалището поздравиха театралите с песен, на която приглася и публиката.
“Имало едно време един театър...” Всъщност това не е приказка, не е минало: театър във Велинград има от 100 години и до днес. Ще има и утре. Не само защото “Докато човечеството боледува, театърът ще го лекува!”. А защото тук - на сцената и в салона, ги има хората, за които театърът е любов!
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Празничен концерт за деня на Велинград
Публикувано: Темпо на Tuesday, July 04 @ 08:37:59 UTC (2061 прочити)
Култура
Денят на Велинград тази година се падна между два четвъртфинални мача от Световното първенство по футбол и това се почувства - публиката на централния площад определено бе по-рехава. Начало на празника дадоха Представителният духов оркестър и мажоретен състав, които на 29 юни откриха Празниците на кулутурата, а вечерта на 30 юни заедно с колегите си от Ловеч направиха голямо дефиле и концерт на централния площад. В празничния концерт на 1 юли участва и Градският хор, а от трибуната велинградчани и гостите на курорта бяха привествани от кмета Ст. Дулев, вицепремиерът и министър на държавната полrтика при бедствия и аварии Емел Етем и ръководителят на делегацията от китайския град Юнфу г-н Лай Бин. Сред официалните гости бяха още областният управител Ангел Чолаков, депутатът от ДПС Фидел Беев, заместник-министърът на МДПБА Ангел Чакъров, председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов. Специално писмено поздравление по случай празника на Велинград изпрати президентът Георги Първанов, изтъквайки, че с развитието на спрения сега проект “Сютка” ще се развива и курортът. Г-жа Етем също обеща да помага на Велинград, отчитайки, че в общината има много проблеми, които очакват решения от нейното министерство. За доброто настроение на публиката танцуваха малките възпитаници на ЦДГ “Радост” и спортни двойки от КСТ “Импулс”. За първи път като част от празничната програма бе направена и ретроспекция на управлението на кметовете на Велинград от 1990-та година насам. Акцентът на концерта бяха изпълненията на ансамбъла на Българската армия. Част от своята програма ансамбълът показа по време на концерта по повод 50 години творческа дейност на Николай Гяуров във Военния клуб в София. Сега армейският състав предложи много по-разширен и обновен вариант на програмата си от патриотични и народни песни и танци. За публиката на площада празничната вечер приключи със заря, а за официалните лица с коктейл в ресторант “Централ”.
Темпо
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: В люлката на европейската цивилизация
Публикувано: Темпо на Tuesday, June 27 @ 09:17:06 UTC (2499 прочити)
Култура
Читалище “Св.св. Кирил и Методий” в кв. Чепино се отзова на любезната покана на г-н Стелиос Лускос, председател на Сдружението за фолклор в Арахова, участник в миналогодишните културни празници на община Велинград.
Градецът на домакините е с около 5000 жители. Разположен е на 1000 метра надморска височина върху един стръмен склон на планината Парнас, с алпийски характер. Арахова е известнен като един от малкото зимни курорти на Гърция. Наблизо, в южна посока, се простира Коринтският залив с двете си морски летовища Итея и Антикира, посещавани и от гостите на Арахова. В околностите е разположено селището Делфи, прочуто с древния храм на бог Аполон и пророчицата Пития. А самата планина Парнас, според легендата, е била обиталище на божествено одарените поети. Водени от председателя на читалището и участник в ансамбъла Георги Василев, пропътувахме в добро настроение дългия 750 километра път и рано сутринта на 16 юни се озовахме в Арахова. Бяхме посрещнати най-радушно от г-н Лускос и активисти от Сдружението за фолклор. Първите им дума бяха на благодарност за топлия прием, оказан им в нашия град. Споделиха и отличните си впечатления от Велинград и България. Веднага пролича амбицията им да се представят най-достойно като домакини, което и постигнаха, надминавайки далеч очакванията ни. Към усилията им се присъединиха и няколко наши сънароднички, омъжени тук или установили се от години на работа. Централно събитие по време на тридневното ни гостуване беше спектакълът “Пътешествие в традицията”, представен от фолклорните ансамбли на домакините и гостите в препълнения градски амфитеатър. Пъстрите носии на нашите самодейци и ведрото настроение, с което се появиха на сцената, веднага приковаха вниманието на публиката. Всяко изпълнение на певците, танцьорите и музикантите ни биваше изпроводено с шумни аплодисменти. Заслужено внимание и висока оценка получи и художественият ръководител на ансамбъла Боян Байраков. Спектакълът, превърал се в истински празник, завърши с общо хоро, в което наред с гръцките и нашите самодейци се включи и публиката.
Денят завърши с вечеря в представителния ресторант “Санта Марина”, дадена в чест на гостите от кмета на Арахова. И тук, сред наздравици и танци, възникна естественото чувство на близост и общност, за което всички ще запазим приятен спомен.
Домакиите предложиха да ни разходят до близките морски летовища с техните живописни паркове, кокетни вили, с бистрото си, кротко и топло море. Най-забележителното и съдържателно се оказа посещението ни на Аполоновия храм в Делфи. От самия храм са останали само руини. Но в новата великолепна музейна сграда са експонирани всички ценни находки: статуи, колони, каменни плочи с надписи, оръжия, монети... Бяхме приети и тук като почетни гости. Сред посетителите имаше групи от Франция и далечна Япония, прииждаха и нови. На видно място в древния храм са били изписани думите “Познай себе си!” - фундаменталният призив на класическите гръцки философи, жив и въздействен и до наши дни.
Прощалната вечеря се състоя в неделя, 18 юни, в двора на училището, под старинния градски часовник, кацнал върху грамадна скала, обраснала с бръшлян. На дългата маса, отрупана с гозби, седяха едни срещу други не чужденци, а сродни по дух хора, решени да осъвременят древния призив с нов смисъл: “Опознай съседа си!”, за да тръгнете заедно, ръка за ръка, към бъдещето, загърбили мрачните сенки от миналото. Двата ансамбъла си размениха подаръци, а всеки от гостите получи свой личен подарък.
Завърнали се у дома, осмисляме постепенно преживяното през тия дни. Над 13 века държавата ни полага свръхусилия да се утвърди и оцелее на тия кръстопътни и буреносни Балкани. Неизброими са жертвите и страданията, които ни струват тия усилия. Изтърпяхме и две чужди господства, първото от Византия. Но никой не ще отрече духовното влияие на тези империя върху нашето цивилизационно развитие. Тя беше наша кръстница в православието. Чрез нея се приобщихме към древната гръцка философия и литература. Първоучителите ни Кирил и Методий, патрони на чепинското читалище, родени в Солун, са почитани в Гърция. Папа Йоан Павел Втори ги провъзгласи за покровители на Европа и те се превърнаха в символ на нейното обединение. Настана време да забравим миналите раздори и битки и да се съсредоточим в главното, същественото и съдбовното - общата ни християнска принадлежност. В навечерието на нашето присъединяване към ЕС ние сме участници в завършека на един многовековен исторически процес, за който са мечтали поколения българи преди нас.
Посещението на фолклорния ансамбъл “Чепино” в Гърция се превърна в непринудена манифестация на волята на обикновените хора от двете страни да заживеят заедно, побратимени, в едно мирно, свободно и равноправно европейско семейство.
д-р Александър Попов
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Половин век на оперния връх
Публикувано: темпо на Tuesday, March 21 @ 09:47:20 UTC (3045 прочити)
Култура
В късния следобед в петък, 17 март, на едно от най-оживените места в столицата - кръстовището на “Руски” и “Раковски”, изпълненията на Представителния духов оркестър на Велинград с диригент Димитър Мечев накараха десетки хора да се спрат, да послушат музика и да се запитат какъв е поводът за необичайния концерт. Отговорът даваше един красив и стилен афиш на входа на Военния клуб: това бе началото на тържественото честване по случай 50 години от творческия дебют на родения във Велинград и покорил оперните сцени по цял свят оперен певец Николай Гяуров. Организатори на тържествения концерт бяха Община Велинград, Централният военен клуб и Националната опера и балет. Събитието бе под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и с медийното партньорство на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Залата, побираща 500 зрители, бе препълнена и това бе най-голямото доказателство за притегателната сила на името Николай Гяуров. За всички в залата бе голямо вълнение и удоволствие да си припомнят и покоряващия глас на певеца чрез записа на арията на Дон Базилио - една от емблематичните роли на Гяуров.
Сред публиката бяха двама вицепрезиденти - настоящият ген. Ангел Марин и бившият ген. Атанас Семерджиев, заместник-министърът на земеделието и горите инж. Стефан Юруков, кметът на община Велинград Стоян Дулев, председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов и общински съветници. Присъстваха много велинградчани - едни дошли специално за случая от Велинград, други живеещи в София, но също дошли специално за задочната среща с Н. Гяуров.
Половин век на върха - това бе оценката за творческата кариера на Н. Гяуров в словото на бившия председател на Комитета по култура Георги Йорданов. Той се върна към дебюта на младия оперен певец от Велинград, състоял се преди 50 години точно на същата дата 17 март и на същата сцена на Централния военен клуб. Гяуров е един от малкото творци, който няма нито един музикален провал и затова заслужава световното признание. Под неговата надгробна плоча лежи цяла една вселена, с която България може да се гордее, каза Г. Йорданов.
В концерта взеха участие Ансамбълът на Българската армия с художествен ръководител Димитър Генков, оперните певци Ангел Христов, Стоил Георгиев и Светлозар Рангелов, Градският хор на Велинград с диригент Ели Гикова, Представителният духов оркестър с диригент Димитър Мечев и мажоретният състав с ръководител Биляна Масларова.
Добре балансираната програма обобщи началото на творческата биография на Н. Гяуров, за което свои дял имат и художествената самодейност в родния му Велинград, и помощта на армейския ансамбъл, и сцената на Националната опера. Без никакво преувеличение трябва да кажем едно голямо “Браво” на певците от Градския хор, диригентката Ели Гикова и пианистката Стоянка Енчева, които изпълниха великолепно хора от операта “Набуко” на Верди. Квартет от армейския ансамбъл изпя известния хор на ловците от операта “Вълшебният стрелец” на Вебер, за да припомни истинското увлечение на Н. Гяуров по лова и риболова. Оперните изпълнители предложиха арии от Верди и Рахманинов, а певци и танцьори от армейския ансамбъл представиха китка от популярни патриотични песни.
Кулминацията на спектакъла бе общо дело на велинградския духов оркестър, мажоретния състав и хористите. Тяхното изпълнение на химна на Велинград трогна и развълнува до сълзи огромна част от присъстващите в залата. А на финала националният химн “Мила Родино” бе заключителния акорд в концерта, посветен на големия българин Николай Гяуров.
В знак на уважение към него сцената бе отрупана с цветя: от председателя на Народното събрание и депутат от Пазарджишкия избирателен район Георги Пирински, от министър-председателя Сергей Станишев, от вицепрезидента Ангел Марин, от министъра на културата Стефан Данаилов, от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Съюза на ветераните от войните, Школата за запасни офицели “Христо Ботев 1948” и бивши колеги на Н. Гяуров от Първа моторна батарея. Този тържествен концерт сложи само началото на поредица от събития, с които на национално и европейско ниво ще бъде отбелязана 50-годишнината от дебюта на световнопризнания бас. Националната опера ще направи това със специална постановка на “Севилския бръснар”, честване ще има в Модена и в Милано в Италия, отделни прояви по този повод са включени в програмата на Празниците на културата, а на рождения ден на Гяуров (13 септември) във Велинград ще бъде открит негов бюст-паметник.
Първото събитие от програмата заслужено получи адмирации, като голяма част от тях се падат на Община Велинград и инициативния комитет за честванията с председател Стоян Дулев и секретар Снежана Велева. Дано същата да е съдбата и на цялата програма, посветена на юбилея на Н. Гяуров, защото заради цялото си творчество той го заслужава. От своя страна и Велинград заслужава да бъде споменаван не само като родно място на признатия за бас на планетата певец. А и като град, който цени, пази и развива духа на голямото изкуство, завещан ни от Николай Гяуров.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Николай Гяуров - познат на всички, но малко познат на своя град
Публикувано: темпо на Tuesday, March 14 @ 10:07:12 UTC (6627 прочити)
Култура
“Някога родина на митичния Орфей, днешна България е прославяна по света от признати певци като Николай Гяуров...” Горното изречение е част от текста, с който на своята интернет-страница Мисията на България представя нашата страна пред Европейската общност. Ако обаче потърсим в интернет как Община Велинград представя най-известния по света велинградчанин, ще трябва да се изчервим от срам. Защото на официалната страница на общината името на Николай Гяуров фигурира единствено като име на централния площад в програмата за Празниците на културата. Вярна е максимата, че никой не е пророк в родината си. Прав е и великият диригент Херберт фон Караян да казва, че Гяуров е познат на всички, но малко познат в своя град. Дни преди 17 март, за когато е определено националното честване на 50 години творческа дейност на световно признатия певец, решихме да потърсим оценка за неговото творчество в родния му Велинград. И тъй като Николай Гяуров цял живот е бил свързан с Музиката, даваме думата на велинградчани, чийто професионален път също е преминал през сцената, изкуството, музиката:
Лилия Захова-Желязкова, преподавател по балет и актриса в самодейния театър: С Николай Гяуров бяхме много добри приятели. Той много обичаше и уважаваше баща ми Петко Захов като човек и директор на Гимназията. Николайчо го наричаше Чичата и признаваше: “Аз съм влюбен в Чичата...”. Като ученици в Гимназията с Николай Гяуров свирихме в оркестъра на бай Ангел Герин. Аз бях втора цигулка, а той свирише на кларинет. Той свиреше на всички инструменти и когато някой от музикантите отсъстваше, го заместваше - най-често свиреше първа цигулка. На Николай бай Ангел много често казваше: “Ти си гений бе момче, гений си”. И не само това. Той беше много, ама много красив. Наричахме го “красотата на Гимназията”. Той беше и един от най-добрите изпълнители в театъра. Играеше главната роля в “Арлезианката” под режисурата на Георги Попов заедно със Здравка Попова. Николай дирижираше и градския хор. Никога няма да забравя как ни гонеше да не ядем сладолед преди концерт, за да не си разваляме гласовете. Щастлива съм, че го познавах и още помня как при първото си идване от Москва дойде у нас и ми каза: “Лиленце, пожелавам ти да дойдеш в Москва и да гледаш “Лебедово езеро” с Мая Плисецкая”. Не се сбъдна пожеланието му, но пък той стана номер Едно в света и аз съм горда от това.
Ели Гикова, музикален педагог и диригент на Градския хор: Познавах бай Ангел Герин и от него съм слушала много интересни, смешни и атрактивни неща за Николай Гяуров. Без да обръщам внимание на клюките, отношението ми към него е било и е като към ценна реликва. Той освен певец е и драматичен артист. Младите не знаят нищо - жалко! В този смисъл Велинград му е длъжник. Гяуров е човек на световната сцена. Имал е щастието да започне при много добри педагози, които са го насочили много правилно като певец и артист. От там насетне само е будил недоумение у хората, че такъв глас, такъв певец и артист може да съществува. Градският хор с чувство на отговорност се отнася към признанието, което ни се гласува - да участваме в юбилейния концерт на 17 март в София. Правим всичко възможно да се представим подобаващо и да покажем, че достойно представяме музикалната слава на Велинград.
Виолета Крантева, музикален педагог: Един от най-забележителните баси на 20 век е българинът Николай Гяуров, роден във Велинград. Петдесет години Гяуров е името, с което светът отъждествява една от световните свои и на българския певчески гений прояви. Петдесет години Гяуров е явление в океана възходящи оперни звезди, което означава, че не е само глас, знание и култура, а и индивидуалност, превъплътила класически образи безброй пъти на сцената: Филип от “Дон Карлос” на Верди, Борис Годунов на Мусоргски, Дон Базилио от “Севилския бръснар” на Росини и много други. Бележитият певец насища с необикновенната колоритност и мощ на своя глас.
Творческата биография на знаменития бас Николай Гяуров принадлежи не само на Велинград, не само на България, тя е история и слава на целия оперен свят.
Грета Кадьова, ръководител на ансамбъл за автентичен фолклор “Драгиново”: Нашият Николай Гяуров е певец от световна величина. Човек, на който Бог е дал. Дал и глас, и красота. Той е нещо, което не се повтаря. Гордост е, че е от нашия град. Винаги съм го обичала и съм се гордяла, че сме от един град, въпреки че не го познавам лично. Убедена съм, тъй като Николай Гяуров е роден в Родопа - Орфеевата планина, гласът на легендарния Орфей се е превъплатил в него като красота, сила, мощ - глас като кадифе. И въпреки че съм народна певица, имам си любима ария и това е арията на Филип от “Дон Карлос” на Верди в негово изпълнение.
Стоянка Енчева, музикален педагог Благодарна съм му за това, че с изключителния си глас и артистичен талант показа на света силата на творческия дух на българина. Неговото име е повод за национална гордост и ярък пример при патриотичната възпитание на младото поколение. Йорданка Казалиева, ръководител на Детска музикална школа “Звънче”:
Още от малка познавам Николай Гяуров, защото с моята майка са били съученици. Била съм и на неговите самостоятелни концерти от избрани любими арии на сцената на читалището. Тук съм чула ариите на Дон Базилио, Борис Годунов, на Филип от “Дон Карлос” на Верди, а през 1958/59 г. в Националната опера в София съм гладала и цялата опера с него.
Гласът му все едно извираше от дълбините на Земята, от дълбините на човешката душа. Спомням си, че след неговите концерти майка ми казваше, че с тях той се отчита пред съгражданите си за помощта им. Всъщност мисля, че това е било неговото “Благодаря” за помощта им във връзка със следването му.
Като музикален педагог и 32 години учител по пеене винаги съм използвала неговите изпълнения в часовете си като пример за истински бас и съм установила, че учениците са приемали като своя любима ария тази на Филип от “Дон Карлос”. Тъй като имах честта да познавам лично Херберт фон Караян, искам да повторя думите, който той каза за Николай Гяуров. Ще ги цитирам точно, защото са се запечатили в съзнанието ми: “Николай Гяуров е един страхотно дисциплиниран, отговорен и честен човек. Удоволствие е да се работи с него. Той е най-ниският мъжки глас (бас) на света. Познат на всички, но малко познат за своя град.”
Веска Божкова
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Среща с вселената Николай Рьорих
Публикувано: темпо на Tuesday, February 07 @ 17:01:05 UTC (2919 прочити)
Култура
Художествената галерия във Велинград от 2 февруари е домакин на една необикновена изложба. Не просто изложба на картини, а възможност за духовна среща с вселената Николай Рьорих и неговото семейство.
За първи път от години на официално откриване на изложба в галерията във Велинград се събраха толкова велинградчани. Факт, който сам по себе си показва колко много хора днес се интересуват от древната мъдрост на Шамбала, Тибет и Рьорих. За всички тях експозицията, която ще гостува в нашата галерия до края на март, е сбъдната мечта да се докоснат до духовните измерения, които търсят.
Изложбата гостува във Велинград благодарение на българското дружество “Приятели на Рьорих”. Лично неговият председател Тодор Ялъмов, който оглавява и Института за древни цивилизации, представи изложбата. Присъства и секретарят на “Приятели на Рьорих” Симеон Нейчев, както и заместник-кметът на община Велинград Милиян Арсов.
Подредената във Велинград “Семейството на Рьорих и България” е трета част от серия изложби, подготвени от дружеството “Приятели на Рьорих”. Тя вече е гостувала в над 20 града в България и навсякъде е посрещана с подчертан интерес, сподели г-н Нейчев. По повод стогодишнината от рождението на Светослав Рьорих е организирана изложбата “Светослав Рьорих - вестител на прекрасното”, а по повод 70 години от Пакта на Рьорих е подготвена експозиция “Николай Рьорих и Пакта на Мира”. Има шанс във Велинград да бъдат показани и тези изложби.
В залата на Художествена галерия посетителите могат да проследят основните моменти от изключително широкомащабната дейност на семейство Рьорих - съпрузите Николай и Елена и двамата им синове Юрий и Светослав. Фотоси разказват за основания от Николай и Елена Рьорих Институт за Хималайски изследвания “Урусвати” - прототип на храм на изкуството и науката. “Урусвати” означава Утринна звезда и има призванието да бъде обител на знания, в която действат “законите на красотата”. Ако фразата “по законите на красотата” звучи познато, то част от нейната популярност се дължи на Людмила Живкова, която поддържа тесни контакти със Светослав Рьорих и следвайки идеите на известното семейство организира асамблеите “Знаме на мира”, честването на 1300 години от създаването на България, строителството на културни обекти (включително недостроения Културен дом във Велинград). В галерията е показан и маршрутът на уникалната Централно-Азиатска експедиция, предприета от Николай Рьорих в периода 1923-1928 г. Това е най-голямата археологическа експедиция на ХХ век - самият Н. Рьорих е вицепрезидент на Американската асоциация на археолозите и член на Имперското дружество на археолозите в Русия. За него Хималаите са мястото, където е изкристализирала великата мъдрост на човечеството, а във върховете на планината е акумулирана силата на човешката мисъл. Експедицията е проведена в изключително трудни условия - както природни, така и обществени. Тя е имала не само археологическа, а и планетарна цел - да създаде духовни центрове по маршрута. Наученото по време на експедицията става основа и за направата на атлас на тибетските лекарствени растения, на ръкопис по тибетска медицина и фармакология, на първия тибетско-санскритско-руско-английски речник в 11 тома.
Наред с документалния разказ за дейността на семейство Рьорих, най-голяма притегателна сила упражняват показаните живописни платна на Николай Рьорих. Благодарение на тесните контакти със семейството днес България има 400 негови картини и така е на четвърто място в света по брой притежавани картини на световноизвестния творец. Повече негови картини има само в Русия, САЩ и Индия. Във Велинград са показани 15 платна, в които се открояват изключително свеобразният рисунък и мисъл на Николай Рьорих.
И ако изложбата може да бъде посетена още доста време, пропусналите откриването могат да съжаляват, че пропуснаха срещата с г-н Тодор Ялъмов и неговия разказ за “духовната дружина”, както той определи семейство Рьорих.
Нашата материална и духовна история много пъти се преплитат със семейство Рьорих, каза г-н Ялъмов. Според него Николай Рьорих не просто най-големият археолог на своята епоха, а цяла една вселена. Произхождащата от руски дворянски род Елена Рьорих е майката на Агни-йога, загърбила светския живот и родила сина си Юрий в палатка по време на археологическа експедиция през 1902 г., за да бъде той закърмен с еманацията на Земята. По-късно Юрий Рьорих се отдава на науката, знае 40 езика, вкючително български. Другият син Светослав е художник като баща си, близък съратник и духовен наставник на Людмила Живкова. В България асоциация от привърженици на Н. Рьорих съществува още от времето на Николай Райнов, около когото през 30-те години на ХХ век се обединяват съмишленици на учението.
Г-н Ялъмов отдели специално внимание на заслугите на Николай Рьорих към опазването на мира и културата с пропагандирания от него Пакт на Рьорих. Пактът е предложен на Лигата на нациите (предшественика на ООН) в навечерието на Втората световна война с цел да бъде опазен мира и световното културно наследство. Пактът е подписан в кабинета на тогавашния американски президент Рузвелт. Заедно с него е възприето като международен символ и предложеното от Н. Рьорих “Знаме на мира”. Това знаме е обозначавало културните обекти, за да ги пази от посегателства и бомбардировки. Затова е наречено “Червеният кръст на културата”. Постепенно знамето на мира на Рьорих е заместено от друг одобрен от ООН символ, но дружествата “Приятели на Рьорих” ще настояват за неговото връщане върху културните обекти. Символите, използвани в знамето, са изключително самобитни и са дело на Н. Рьорих. Тодор Ялъмов отговори и на зададения от публиката въпрос дали наистина Николай Рьорих има български произход. Той се върна към древната и могъща история на прабългарите и особено на Волжска България. След разгрома на богатата Волжска България над 500 родове намират пристан в Русия. Между тях е и родът на бъдещия маршал Кутузов, който е дядо на Елена Рьорих - тоест тя има сред предците си прабългари. Самият Николай Рьорих произхожда от Скандинавието, обясни г-н Ялъмов. От името на дружеството “Приятели на Рьорих” неговият секретар С. Нейчев подари на Историческия музей диск с над 200 картини и книги на Н. Рьорих и неговото семейство. Информацията ще може да се ползва от всеки, който се интересува, а такива във Велинград има много - това пролича от множеството въпроси, отправени към Т. Ялъмов в лични разговори след официалното откриване.
Ако решите да посетите Художествената галерия, обърнете внимание на кратката притча за т.нар. “линия на Бирбал”. Тя разказва за владетеля Акбар, който нарисувал върху пясъка една линия. След това повикал Бирбал и му дал задача да намали тази линия, но без да я докосва. Бирбал мислил дълго, а после до линията нарусувал друга, по-дълга линия. Така без да изтрива чуждата линия, създал своя по-дълга. Именно този философски принцип е залегнал в убежденията на Николай Рьорих и е претворен в неговото изкуство и дело. Вековете не са отнели нищо от силата на тази мъдрост. Напротив, добавили са поука и за нас: да не посягаме и да не рушим постигнатото от другия, а да се опитаме сами да създадем нещо различно и стойностно.
Николай Рьорих е успял да създаде своята линия, своята философия, своя свят, своите картини. И ни кани на среща в Художествената галерия във Велинград.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Картини на Николай Рьорих ще гостуват в галерията
Публикувано: темпо на Tuesday, January 17 @ 13:36:23 UTC (3944 прочити)
Култура
Велинградската Художествена галерия има големия шанс да започне 2006 година с една изключителна изложба. Уредникът на галерията Бранко Манушев съобщи, че вече официлно е получено потвърждение и в близките дни във Велинград ще бъде открита експозиция с над 15 платна на Николай Рьорих. Изложбата щеше да гостува през октомври, но се оказа, че платната са подредени в чужбина. Роденият през 1874 година в Санкт Петербург Николай Рьорих е от избраните художници, които са явление от световна величина. С пълно право е наричан “Пророк”, “Поет на Севера”, “Певец на Хималаите”. Картините му разкриват не просто едни от най-мистичните места на света - Северна Индия, Тибет, Хималаите. В тях е закодирана мъдростта и тайните на Изтока. И не случайно именно Николай Рьорих още в началото на ХХ век достига до прозрението, че е нужно обединение на човечеството и синтез между Изтока и Запада. Успоредно с творчеството си той изгражда и житейска философия, която намира много последователи в цял свят. Общества с името Николай Рьорих има и в България, а организаторите на изложбата ще представят философските идеи на художника и ще търсят съмишленици и в нашия град. Николай Рьорих е автор на близо 7000 картини. От тях във Велинград ще имаме възможността да видим над 15. Това е и малко, и много, но талантът на Рьорих е толкова голям, че със сигурност ще го открием и в малкото на брой картини. Наистина ни предстои редкия шанс в галерия като нашата да видим творби на безспорен и световно значим художник.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: За успеха на общото дело
Публикувано: темпо на Wednesday, December 28 @ 22:03:30 UTC (3940 прочити)
Общество и наука
Стана традиция в края на годината да се правят отчети на свършена работа, на изпълнени обещания. Оставайки верни на традицията тези, които “тръгнаха” първи в осъществяване на идеята да се възстанови параклиса “Св. Пророк Илия” над Клептуза, правят своя отчет пред хората на Велинград. Величка Стаматова, Йорданка Лазарова и председателката на ТД “Острец” Любка Зинкова решиха в навечерието на Светлите християнски празници да припомнят началото и да благодарят. Идеята да се сложи знак на мястото, където преди векове е имало християнски храм, принадлежи на Християна Кафеджиева, Елеонора Калайджиева, Величка Стаматова и Йорданка Лазарова. Тя веднага е била подета от останалите членове на туристическото дружество и през 2000 г., в деня на християнското семейство 21 ноември, “дървеното иконостасче” е осветено. На това място вече 4 поредни години се коли курбан за Илинден - празника на светеца.
Благодарностите дамите започнаха с имената на майсторите на параклиса: Лефтер Ходжов и Страхил Аршинков, които те наричат “прецизни майстори”, защото останаха верни на думите си, че “храм се строи прецизно, с любов и от сърце”. Благодарности за Малин Йонов и племениците му Антим и Азис от Чепино и на неговото конче, което е помогнало много за изнасянето на строителните материали, както и на Страхил Лазаров, който “нито за миг не пожали колата си, само и само работата да върви”. С най-много трудодни при разкопките и строежа са: Величка Стаматова, Йорданка Лазарова, Борис Зинков, Христо Цанев, Иван Вировски, Христо Карамихайлов, Александър Вълков, Василка Механджийска, Йорданка Клинчева. Благодарности за Рени и Благо Петлови и за арх. Манолов, дарил проекта за параклиса.
Благодарности за дарителите на строителните материали: Фидел Беев за цимента, инж.Кръстьо Тричков за пясъка, фирма “Таушанов” за строителните платна, Илия Линчев за тухлите, УОГС “Г.Аврамов” Юндола, Муса Ходжов, Веско Илиев, Цветан Върбанов, инж. Димитър Касапски, Георги Щерянов, Димитър Катранджиев, ДДС “Алабак”, Гено Пеев, Борис Терзиев за дървения материал (греди, кофраж,ламперия). Благодарности за: Магдалена Михайлова, Тянко Димов, Атанас Бирников, Стела Василева, Васко Чавдаров, Георги Колев, Янко Сачков, Георги Целев, Росен Лагадински, Светослав Велинов, Снежана Велева, Благодатка Аршинкова, Никола Мицинов, Димитър Пашев, Костадин Николов, Тошко Клинчев, Мария Байташка, Атанас Клинчев, д-р Мария Бояджиева и Атанас Димов. Всички те дарили от 301 до 50 лева. Благодарности и на всички, които отделиха от скромните си пари, за да стане факт построяването на параклиса. (Строителството започва непосредствено след Гергьовден и за Димитровден е сложен покрива).
През пролетта на 2006 г. работата по параклиса ще продължи. Дограмата е обещана от Димитър Шарков, църковният настоятел Пешо - гипсов таван и корнизи, отец Ангел е осигурил чрез дарение иконостаса. “Хората на Велинград и общината ще помогнат, уверени сме в това. Щом при това тежко наводнение никой не ни върна, значи хората ще помогнат да доведем работата до край. Вярваме, че за празника на Свети Илия ще осветим параклиса, носещ неговото име!”, казват тези, които запалиха с идеята останалите и я превръщат в реалност.
Веска Божкова
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Коледните концерти - светлото начало на празника
Публикувано: темпо на Wednesday, December 28 @ 21:58:48 UTC (2178 прочити)
Култура
Напрегната обиколка на магазините, за да има под елхата подаръци; основно почистване, за да блести дома в очакване на празника; суетене около печката, за да е щедра трапезата... Коледа е това и не е само това. Коледа е и празник на светлината, която откриваме със сърцата си, както прозвуча от сцената на читалище “Отец Паисий” вечерта на 22 декември. И всеки в пълната зала, който стана свидетел на Коледния концерт, със сигурност е усетил Коледата и като Рождество - на доброто, на светлото начало, на надеждата. Същата празнична вечер подариха на своите почитатели и самодейците от читалищата в Чепино и Каменица на 22 и 23 декември.
Концертът в кв. Лъджене бе особено тържествен, тъй като се състоя в току-що ремонтирания салон. На този Коледен концерт в залата бе светло, чисто и топло - така, както не помним да се е случвало от години. Изпълнителите също дадоха най-доброто от себе си, за да бъде концертът на ниво. Той бе открит от Градския хор под диригентството на Ели Саздова-Гикова. Наред с традиционните класически коледни песни хористите представиха и нов репертоар. След тях пианистите Есмералда Тодорова и Мариан Кънчев от класа на г-жа Стоянка Енчева изсвириха на две ръце творби на Лист и Вивалди. Дамите от Групата за популярни песни с ръководител Иван Казалиев за пореден път създадоха настроение с обичани от публиката песни. Представителният духов оркестър с диригент Димитър Мечев показа широкия диапазон на музикалните си умения: от “Американски патрул” през “Дунавско хоро” до “На хубавия син Дунав”, “Радецки марш” и “Царицата на чардаша”. Впечатляващо бе изпълнението на оркестъра и хористите на хор от операта “Набуко” на Верди. А най-впечатляващ бе финалът на концерта: оркестърът, хорът и мажоретният състав с ръководител Биляна Масларова направиха запомнящо се изпълнение на композиция от популярни български песни като “Една българска роза” и “Моя страна, моя България” в обработка на Н. Тонев. Публиката бурно аплодира финала, когато нагоре полетяха бели, зелени и червени балони и звучеше “На многая лета”.
ОНЧ “Св.св. Кирил и Методий” в кв. Чепино изпрати годината на своя вековен юбилей с концерт, в който самодейците за пореден път показаха най-новата си програма. Участваха ансамбъл “Чепино”, мъжката фолклорна група и детският ансамбъл “Чепинче”.
В навечерието на Бъдни вечер на сцената на ОНЧ “Васил Левски” в кв. Каменица за празничното настроение на гостите пяха и танцуваха всички самодейни състави към читалището.
Темпо
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: “Сладкопойна чучулига” за Грета Кадьова
Публикувано: темпо на Wednesday, December 28 @ 21:06:39 UTC (2137 прочити)
Култура
На специално тържество, проведено на 21 декември в Пазарджишкия театър, Обществото за музика и танци на Пазарджишка област удостои с грамота и статуетката “Сладкопойна чучулига” г-жа Грета Кадьова, ръководител на ансамбъл за автентичен фолклор “Драгиново”. Това е поредното високо признание за ансамбъла и неговата ръководителка. В грамотата пише: “За заслуги и принос в издирването, съхраняването и популяризирането на фолклора от Велинградския край”.
Областният управител Ангел Чолаков връчи на г-жа Кадьова лична парична награда с благодарност и уважение за всеотдайната й работа, за песента, танца и красотата, за духовната наслада, с която ансамбъл “Драгиново” дарява своята публика. Наградата, разбира се, бе “оползотворена” от ансамбъла, който отново заслужи аплодисментите на публиката в Пазарджик, а Грета Кадьова помоли от страниците на в. “Темпо” да благодари и поздрави певците, музикантите и танцьорите на ансамбъл “Драгиново” и техните семейства и да им пожелае живот, здраве, песен и танц и през Новата 2006 година.
Веска Божкова
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: “Сахара” търси мост между България и Либия
Публикувано: темпо на Tuesday, November 29 @ 09:48:12 UTC (3328 прочити)
Политика
Д-р Невена Жерева е председател на местната структура към асоциация “Сахара” - една неправителствена организация, която наскоро бе учредена във Велинград. С нея разговаряме за главните идеи и цели на “Сахара”, за това с какво асоциацията се отличава от другите сдружения, свързани с крайно усложнените през последните години българо-либийски отношения:
- Д-р Жерева, какво представлява асоциация “Сахара”?
- Асоциация “Сахара” е учредена през 1998 година като неправителствена организация с идеална цел от хора, които са работили в Либия и държат на бългоро-либийските отношения и тяхното развитие вбъдеще. Председател е г-жа Атанаска Петкова - юрист по образование, работила над 5 години в български нефтени фирми в Либия като юрист-консулт. В ръководството на асоциацията има и българи, и либийци. Общото между тях е, че имат идея за подобряване и задълбочаване на отношенията между България и Либия във всички области на живота - култура, икономическо сътрудничество, наука, образование, туризъм, здравеопазване и др. Членове на “Сахара” са хора с добро отношение към либийската държава. Защото освен че са били на гурбет в Либия, там са научили много за арабите и тяхната култура, за човешките взаимоотношения. Гурбетът в Либия, а и в чужбина изобщо, е не само възможност за материални печалби, а и една школа - възможност да общуваш с други хора, с друга религия, с други обичаи и култура. Създавайки асоциация “Сахара”, нейните членове са обединени от желанието България да не губи позициите си като партньор на Либия. Учредителите помнят времето, когато ние сме имали добър бизнес в Либия, от който са печелили и двете страни: в нефтената промишленост, аграрните комплекси, химическата, хранително-вкусовата промишленост, в много обекти в строителството. Хората, участвали в ръководството на български фирми, знаят ползите от това сътрудничество и смятат, че няколко правителства губят спечелените в Либия позиции заради недалновидност. Зачертавайки Кадафи като тоталитарен и просоциалистически тип водач, решават и че България не трябва да работи с Либия. Председателят на асоциация “Сахара” г-жа Петкова обича да казва “Либия без България може”, но има области на сътрудничество, в които ние определено бихме печелили. Българите в Либия са много добри строители, лекари, медицински сестри, либийците чистосърдечно ни харесват.
- Дали и сега, в тази драматична ситуация с нашите осъдени медицински сестри, в Либия ни харесват?
- Аз работих в Либия до пролетта на 2001 година, когато със семейството ми се върнахме в България. От февруари 1998 година знаехме, че има задържани български медици. Научихме го от арабин, който на улицата ни попита дали знаем какво са направили българи в Бенгази. Официалната информация по този случай в Либия излезе много по-късно - 1 година след задържането на медиците, в България хората научиха по-рано за случая.
Асоциация “Сахара” не е създадена като някакъв вид отговор на делото срещу нашите медици, а по-скоро като призив да не се слагат българо-либийките връзки под един знаменател. И решението по случая с българските медици да се остави на правосъдната система, което е по-нормалният край, отколкото нагнетяване на враждебни отношения между хората. Смисълът на нашата асоциация е да намерим мост между България и Либия, да възстановим сътрудничеството, взаимно да научим повече за живота и културите си, да работим по проекти от общ интерес.
- А каква е позицията на “Сахара” относно вината или невинността на нашите сънародници, осъдени по СПИН-делото в Либия?
- Позицията ни е ясна: абсолютно сме уверени, че нашите медици нямат вина и че всички проучвания и доказателства досега говорят за вътреболнична инфекция. Асоциация “Сахара” подготвя посещение на трима членове на ръководството, които са се записали за среща с медицинските сестри и за визита при Кадафи. В същото време ние сме съпричастни към страданията на либийските семейства, чиито деца са заразени с вируса на СПИН. Разбираме тяхната болка и съчувстваме на тези, които изгубиха децата си или се грижат за обречените си рожби.
Трябва да се знае, че обикновените хора в Либия са добронамерени и благодарни към работещите там българи, особено високо ценят факта, че сме там със семействата си. Но ако им бъде внушавано, че българите са виновни в този случай, това рефлектира и върху другите българи в Либия. Например ръководството на болницата, в която работех, много добре знаеше, че има затворени български медици, но не промени отношението си към мен. Ако добре те познават, в такава ситуация либийците дори стават по-добри. Защото държат на справедливостта: който е виновен - да бъде наказан, а който работи, заслужава уважението им. - Тоест главната идея на асоциация “Сахара” по случая с нашите медици е да се опита с добро? - За успеха на сдружения като нашето е много важно да се познава добре психологията на арабите и специално на либийското общество. След нашата бяха създадени още две асоциации като отговор на унизителното отношение спрямо българските медицински сестри. Сегашният момент е много сложен, например прекалените усилия да дадем средства за болните от СПИН деца могат да бъдат разтълкувани като признание, че сме гузни и виновни. Реакцията ни трябва да бъде на уважение към либийците като нация, с доверие към съдебните институции и с настояване за пълна гласност и прозрачност по случая. Трябва българи и либийци да се опознават като народи и да намерят нови полета на сътрудничество.
- А всички ние, българското общество като цяло, направихме ли и правим ли достатъчно, за да се чуе нашата гражданска позиция по делото в Либия и да помогнем на осъдените сестри?
- Проблемът е, че в първите месеци след задържането им не е направено достатъчно, както това успяха да сторят филипинци, поляци, босненци. Сега каквото и да се прави, е закъсняла реакция и краят на това дело ще бъде неизвестен до последно. Изгубено е много време след 1998 година. В самия процес се преплитат и външна политика, и вътрешно-политически проблеми на сегашния режим - твърди се дори, че същността на процеса е да го дискредитира, има крайни фундаменталистки крила, за които всички чужденци трябва да са вън от Либия. Първата българска реакция на съчувствие и съпричастност към трагедията на семействата на децата, болни от СПИН в Бенгази, беше закъсняла и не показа напълно истинската загриженост на България за съдбата на тези деца и техните семейства. Сега по случая в Либия правим много, дори понякога прекалено се опитваме да диктуваме решението на съда. Но всъщност усилията ни трябва да бъдат до съда да достигнат истинските доказателства за невиността на сестрите, а самото решение да се остави на съдиите. Нито една голяма държава не би приела да й се диктува какво да решава.
Смятам, че няма много шансове за оправдателни присъди на сестрите. Вярвам, че те ще върнат в България, но осъдени и след платени компенсации или размяна с либиеца, осъден за Локърби. Дано да съм лош пророк! И най-важното: дано да се разбере истината - че нашите медицински сестри са невинни! Елена Баева

Уважаеми читатели на вестник “Темпо” във www.velingdad.com, Ако четете вестника от чужбина или друг град в България, вие сигурно имате различни и интересни гледни точки за случващото се във Велинград. Предлага ме ви да споделите своите идеи за развитието на Велинград, като ни пишете на e-mail: tempo@velingrad.com. Вашата добра идея ще бъде публикувана във вестника като своеобразен коледен подарък за велинградчани. А ако искате специално да поздравите някого във Велинград за Коледа - пишете ни! Очакваме вашите идеи и поздрави до 16 декември 2005 г. Темпо

(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Изложбата “Армъните в България” гостува в областния център
Публикувано: темпо на Tuesday, November 22 @ 10:29:01 UTC (2134 прочити)
Култура
На 17 ноември в Етнографския музей в Пазарджик започна едномесечното гостуване на изложбата “Армъните в България”. Тя бе направена и видяна първо във Велинград, след това в София и Пловдив, а сега гостува в центъра на областта с най-много представители на тази общност - Пазарджик. Изложбата представя поминъка и бита на армъните, известни като “власи”, “цинцари”, “куцовласи” - представители на общност с интересна история и култура.
Гости на откриването бяха областният управител Ангел Чолаков, научната ръководителка на екипа на експозицията Светла Ракшиева, директорката на Исторически музей - Велинград Снежана Велева и директорът на Регионалния исторически музей - Пазарджик Димитър Митрев.
За първите посетители на изложбата пя армънската група “Кънтиклу носту”, в която участват армъни от Велинград, Ракитово и Дорково под ръководството на Никола Янев-Чоли. Именно нейните изпълнения приобщиха гостите към изключително самобитния армънски фолклор.
При откриването на експозицията г-жа Ракшиева подчерта, че тя е доказателство за богатството на културното различие, което е основа и извор на идентичността. Точно в нашия век на глобализъм е нужно всеки да изявява своята идентичност и да помни етническата си самоличност. Г-н Митрев също говори за армъните като една от най-малките етнически групи в България, която ревностно пази своята култура.
Гостуването на изложбата “Армъните в България” в Пазарджик е поредното признание за усилията на специалистите от велинградския музей. Защото благодарение на техния труд бе осъществена връзката между широкия кръг институции, подготвили изложбата: Етнографски институт с музей към БАН - София, Регионален исторически музей - Пазарджик, Център за аромънски език и култура - София, Исторически музей - Велинград и представителите на общността от нашия регион.
Темпо
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Ще пазим традициите на пчеларството с учебен пчелин
Публикувано: темпо на Tuesday, November 15 @ 09:56:31 UTC (2510 прочити)
Бизнес
Във Велинград ще бъде изграден учебен пчелин, в който първите уроци по пчеларство ще получат ученици от местните училища. Идеята за създаването на такъв пчелин е на общинския Информационен център за малък и среден бизнес (ИЦМСБ), Регионалното дружество за защита правата на детето и Пчеларското дружество “Букет” - Велинград. Тяхното желание е по този начин да се съхранят традициите на пчеларството в нашия край и младите хора да поемат щафетата за неговото развитие от ръцете на утвърдени майстори-пчелари. А такива знаещи и можещи пчелари във Велинград има много, начело с винаги пълния с ентусиазъм председател на дружество “Букет” Никола Колев. Осъществяването на идеята стана възможно след спечелване на проект, по който финансираща организация ще бъде фондация “Еко общност” по програмата “Местни еко инициативи”. Фондацията за втори път одобрява инициатива на ИЦМСБ, след като подкрепи и познатия за читателите на в. “Темпо” проект за обозначаване на пресечната точка на меридиан и паралел в околностите на Велинград. Учебният пчелин най-вероятно ще бъде изграден близо до Вельова баня. Работата по реализация на проекта ще протече в рамките на 6 месеца от декември тази година до лятото на следващата. Отпуснатата сума е около 6000 лева. С тях освен изграждането на пчелина ще се закупят специална екипировка за младите пчелари, ще се проведат редица теоретични и практически занятия по пчеларство, планирани са и посещения на два традиционни пчелина в местността Шибльовци и в Аграрния университет в Пловдив. Опитните пчелари от Велинград също ще се включат в работата по проекта, като за тях ще бъдат представени нови технологии в пчеларството.
След създаването на учебния пчелин в него постоянно ще се организират посещения на ученици, а това ще увеличава интереса към древния занаят на пчеларството. Пчелинът ще бъде и туристическа атракция за гостите на курорта, надяват се авторите на хубавата идея.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Какво е чудо станало в Чепино
Публикувано: темпо на Tuesday, November 08 @ 09:48:40 UTC (6814 прочити)
Култура
“Какво е чудо станало в село Чепино” бе една от многото песни, изпети с цяло сърце от ансамбъл “Чепино” вечерта на 4 ноември. На тази дата самодейците и препълнилите читалищната зала гости с много обич и съпричастност отбелязаха едно истинско “чудо” - стотния рожден ден на читалище “Св.св. Кирил и Методий”.
Колкото и да сме свикнали с фразата, че 100 години са един малък миг от историята, тя съвсем не казва всичко. Всъщност думите трудно могат да опишат какво се крие зад 100 години творческо горене на стотици хора, свързали част от своя живот с читалището; зад 100 години вярност към възрожденските пориви на основателите; зад 100 години ентусиазъм, който преодолява трудностите и стремеж да се съхрани и запази тази толкова българска институция в Чепино. Вярното сравнение прозвуча в поздравителния адрес от Историческия музей - Велинград: представете си какво е една камбана да оттекне 100 пъти, колко сърца ще трепнат с нея, колко добро ще събуди... Заради внушителния юбилей в залата имаше много официални гости: депутатът от ДПС Фидел Беев, кметът на общината Стоян Дулев и зам.-кметът Реджеп Ходжов, председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов и много общински съветници, представители на читалища от целия регион. В кратко слово развълнуваният председател на читалищното настоятелство Георги Василев-Джото определи читалището като уникална школа за духовност и честити юбилея на всички колеги-самодейци от Чепино. Документален филм разказа историята на читалището и заслужено припомни имената на неговите основатели: Филип Главеев, Мойсей Праматаров, Миладин Досев, Александър Лачев, Атанас Праматаров, Иван Илиев. Истинското доказателство за далновидността на тези големи българи бе фактът, че 100 години по-късно в залата бяха много техни наследници - и на имената, и на родолюбивите им идеи. На водещите на празничната програма Евгения Дебелушина и Иван Гергев им се наложи близо час да четат многото поздравителни адреси и телеграми, получени за юбилея. Своите поздрави и пожелания изпратиха министър-председателят Сергей Станишев, народната представителка Лидия Шулева, областният управител Ангел Чолаков, проф. Кирил Стефанов от името на ансамбъл “Пирин” - Благоевград. Необяснимо остана мълчанието на Министерството на културата...
Поздравителен адрес от всички общински съветници прочете Н. Кехайов, а от Общинска администрация Ст. Дулев. От името на ОС и ОА кметът подари на юбилярите видеокамера и DVD, за да запечатват своите изяви по сцените на страната и чужбина. А председателят на читалището Г. Василев, който също имаше рожден ден, получи от общината красив букет и мобилен телефон.
Владимир Батаклиев, председател на областния съвет на читалищата - Пазарджик, предаде поздравите на Съюза на народните читалища и от името на съюза връчи грамоти за дългогодишна читалищна дейност. С грамоти бяха отличени самодейците: Георги Василев, Димитър Кантарев, Атанас Кюлев, Цветко Златарев, Костадин Атанасов, Иван Кишев, Йордан Кишев, Мирела Шипева, Цветанка Вировска, Боян Байраков.
С топли думи и подаръци за юбилея към колегите си от чепинското читалище се обърнаха самодейци от читалищата в Лъджене, Каменица, Драгиново, Костандово, Дорково, Брацигово, Разлог. Поздравителни адреси връчиха общинското ръководство на БСП, Историческият музей, Пенсионерският клуб в Чепино. И един особено вълнуващ поздрав - от съпругата на покойния дългогодишен читалищен деец Никола Юнчев, който ако юбилеят беше преди 10 месеца, щеше да бъде сред най-щастливите.
Доц. Иван Палигоров обяви, че като главен редактор на списание “Управление и устойчиво развитие” дарява на библиотеката цялото течение на изданието плюс версия на CD. Рекламно-издателската къща “Елефант” подари емблемата на читалището - стилизирана искра, която никога да не угасва. Директорът на СОУ “В. Левски” Емил Моллов съобщи новината, че читалище “Св.св. Кирил и Методий” от този ден вече има страница в интернет и възпитаниците на училището ще я поддържат, за да присъства тази наша културна институция в световната мрежа.
А най-вълнуващия поздрав и най-големия подарък направиха децата от ОУ “Неофит Рилски” с директор Дамяна Кандева. Те подариха на читалището 500 лева, събрани от инициативните ученици и призоваха и други да последват техния пример, обявявайки и открита за целта банкова сметка. “От тоя по-голям подарък няма!”, възкликна изненаданият Г. Василев, а залата аплодира урока по дарителство на малчуганите. Високият градус на хубавата емоция се запази и със словата на Мария Гагова, която също от десетилетия е свързала своя живот с читалището. Тя каза “Евала!” на самодейците за това, че правят нещо за обществото, че дават от сърцата си. Както преди 25 г. ги поздравих, така и сега съм донесла бутилка шампанско и съм направила една тава с щрудел, за да се почерпят, обяви кака Мара. И прибави към думите си една великолепно изпълнена песен с пожеланието където и да отиват, винаги да се държат като чепинци - твърди и неотстъпчиви!
Настоятелството на читалището награди по случай юбилея някои от най-изявените читалищни деятели. Декоративни чинии със знака на читалището получиха: Янка Ангелова, Катерина Балтакова, Васил Ангелов, Иван Норов, Атанас Вецов, Атанас Палигоров, Йорданка Кехайова, Илия Ръджов, Аделина Джуленова, Петър Чапкънов. За тях и за всички самодейци кошници цветя поднесоха Общински съвет и Общинска администрация и Клубът на пенсионера, кв. Чепино.
В края на официалната част Г. Василев прочете дълъг списък на спомоществователите и благодари на многобройните фирми от Велинград за тяхната помощ и отзивчивост за честване на юбилея. А след думите му “А сега да видим защо сме тук и защо го има читалището” започна дългоочаквания от цялата зала празничен концерт.
Последователно на сцената излязоха младите певци и танцьори от ансамбъл “Чепинче” с ръководителки Надежда Камбурова и Лазарина Джамбазова и изпълнителите на ансамбъл “Чепино”: музикантите от оркестъра с ръководител Димитър Кантарев, мъжката фолклорна група с ръководител Георги Василев, женската фолклорна група с ръководител Иван Казалиев, танцовият ансамбъл с главен художествен ръководител Боян Байраков. Всички те пяха, танцуваха и свириха като за 100-годишен юбилей, дадоха най-доброто от себе си, за да покажат от сцената не само, че имат зад гърба си опита и примера на 100 години, но и че пред читалището има още много години на труд, творчество и успехи. Концерт не се преразказва, той трябва да се съпреживее и точно това удоволствие изживя публиката. Финалът на това чудесно тържество беше “запазената марка” на концертите на чепинските ансамбли: хоро, дълго колкото цялата зала, на което с настроение и мерак се хванаха самодейци и публика. Та това е “чудото”, дето е станало в Чепино и продължава вече повече от 100 години: живо е читалището и заедно с него е жив българският дух и талант!
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Не се ставаше лесно артист, трябваше да си човек на по-голям човек
Публикувано: темпо на Tuesday, November 08 @ 09:40:17 UTC (2911 прочити)
Култура
Наближава честването на 100 години от първото театрално представление в Лъджене през 1905 година.
Навремето преди 9 септември 1944 г. един каменски големец летувал на Кладова. Навъртели се вечер край огъня каменчани и го питат: “Бай Гьоро, ти се как си по големство в София? Царат, па...?”. “Царат, двоица-троица, па ес”, отговаря големецът.
Та и мойто ветеранство в театъра е горе-долу така: Лилия Захова, Севда Кадинова, Мечев, Чипев, па аз. (Другите знайни и по-малко знайни артисти-покойници Бог да ги прости и вечна им памет!). Не се ставаше лесно артист през 60-те години, трябваше да си човек на някой по-голям човек и този човек за мен беше Димитър Макавеев. Той от естрадата, на която беше режисьор, ме заведе в театъра: “Бай Георги, ето това момче там за партизанската роля”. Георги Попов, режисьор тогава, ме поглежда през очилата: “А-ха, да седне да слуша първата репетиция”. Бях само послушник, на втората репетиция ми даде да чета реплики от ролята - изглежда му харесах за тая роля, партизанската.
На третата репетиция: Петко Чилев репетира главната роля (въпреки че е бил “трудовак”, от Гражданската отбрана в Бошуля го взимат да го обучават как да защитава Колофонния завод, ако ни нападне НАТО).
“Я там, онова Семерджиевото, да чете на Чилев ролята!”. Това е все едно да караш ски с Иван Лебанов! Не само я четох, но за два дни научих. След 3-4 дни Чилев си дойде - изпъдили го, “трудовак” какво ти разбира, противонатовата защита това да не е театър! Чилев дойде, Ристето си ойде - пак послушник. На другия ден бай Георги почина - поклон!
Започна се с “Островът на Афродита”, постановка на Минка Попова. Тя ръководи състава десетина години, Георги Пашов пое състава след 1971-72 г. През това време бяха навлезли нови театрални сили: Никола Родин, Иван Църцаров, Стефан Сестримски, Атанас Георгиев, Борис Караилиев, Алексей Нечтайлов. По времето на Пашов през 80-те години изгря открития от Чилев Цветан Котев - голяма театрална звезда.
“Мечев, Чипев и Цветан -
играеш ли с тях няма проблеми,
те за главни роли са родени!”
Смятам, че велинградската публика няма да забрави уважаваните артисти Б. Макавеев и Л. Захова в “Монсерат”, Б. Караилиев в “Златната рибка”, Ат. Георгиев, Хр. Божков, сестри Яневи в “Чер хайвер и леща”, Стела Начева в “Министершата”, Милош Арабаджиев и Васка Вардева (Семерджиева) в постановката на “Хамлет в Долно Туткаво”. През театралния колектив преминаха и много професионални режисьори: Петър Кючюков, Борис Арабов, Васил Спасов, Георги Балабанов, Пламен Карталов, Йосиф Венков. По-дълга диря остави Веско Ковачев, дълги години като художник и не малко като режисьор. През неговото време в театралния колектив се вляха много млади изпълнители, които вече под вещото режисиране на Мариус Донкин постигнаха големи върхове: Гергана Попова, Росица Паунова, Павел Гайдев, Атанас Гушевилов, Нина Кьосова в “Хотел между два свята”. Цветан Котев получи първа награда за мъжка роля на фестивала в Каварна. “Еверест” за колектива беше в Тополовград през 2002 г., когато с пиесата “Небе без покрив” се спечелиха всички първи места от Росица Паунова и Павел Гайдев, дебют направиха Нушка Ачева и Боги Велева. Още ми блажи на устата вкусът на агнешкото чеверме и руйното червено вино, изпито по случай наградата. В навечерието на стогодишнината колективът ще зарадва с нова постановка под режисурата на Мариус Донкин. Заповядайте на театър - минаха сто години, но изкуството е вечно!
Христо Семерджиев
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Снимките на филма с Кристоф Ламбер - среща с емоциите на голямото кино
Публикувано: темпо на Tuesday, October 25 @ 09:49:57 UTC (3020 прочити)
Култура
Френската продукция “Заекът на Ватанен” ще остане хубав спомен за среща с голямото кино за близо 120 велинградчани, които след кастинг бяха избрани и взеха участие в снимките на филма от 10 до 20 октомври. При това споменът ще е хубав, защото болшинството статисти са възхитени от организацията, реда и не на последно място от прекрасното отношение към тях от страна на звездата на филма Кристоф Ламбер.
Заради ремонта на пътя Ракитово - Цигов чарк първоначалните планове на снимачния екип да наеме стаи в хотели във Велинград бяха променени. Актьорите и екипа се настаниха в хотел “Панорама” и в станцията на Главна прокуратура на Цигов чарк. Статистите от Велинград пътуваха с осигурен транспорт до мястото на снимките в местността “Беглика”. Както бе ясно още на кастинга, статистите изпълняваха роли на индианци, пожарникари, военни, спасени жени, мъже и деца, канадски туристи.
Историята в “Заекът на Ватанен” е за журналист, който печели награда, но преминава през множество изпитания и разбира, че в живота не са важни славата и парите, а корените на рода и духовните ценности. Действието се развива в Канада, а България и нашият регион са избрани за снимки, тъй като природата ни била близка до канадската. Най-интересните сцени, заснети на Беглика, са били на горски пожар, от който героите се спасяват. Участниците са впечатлени от това колко усилия е положил снимачният екип за опазване на гората. В присъствието на горски служители от Беглика и на пожарникари от Батак и Пещера пожарът е бил имитиран толкова майсторски, че всички са се убедили на практика каква магия е киното. Един снимачен ден е струвал около 500 000 лева, тъй като е ползвана много ехника като хидроплан, хеликоптер, лодки и др.
Сред статистите от Велинград бе и почти целият състав на самодейния театър към читалище “Отец Паисий”, кв. Лъджене. За нашите актьори възможността да се докоснат до голямото кино и до Кристоф Ламбер е била едновременно емоция, приключение и трупане на опит, сподели секретарят на читалището Иван Стоянов. Самият той в една от сцените е носил дете заедно с Ламбер, на Павел Гайдев е била поверена малка роля, а на дете от Велинград са възложили дори няколко реплики на френски език. Всички са единодушни, че Кристоф Ламбер е изключителен професионалист, интелигентен и сърдечен мъж. Той не е отказал снимка на нито един статист, който го е помолил, разрешил е и снимки с камери.
Организацията била перфектна, наетите български екипи по пиротехника, озвучаване, помощник-режисьори са показали истински професионализъм. За статистите е отговаряла Илка Велчева, която е трупала опит във филми от ранга на “Хан Аспарух” и “Време разделно”. За всеки от нас имаше на разположение топли и безалкохолни напитки, плащането ставаше веднага след края на работния ден, разказаха статисти. Особено впечатление им е направила организацията на снимачната площадка, където след края на снимките не е оставал абсолютно никакъв боклук.
Очаква се филмът “Заекът на Ватанен” да бъде на българските киноекрани през 2007 г. Вече има уговорка в читалището в Лъджене да бъде организирана специлана прожекция с участието на всички местни статисти. А снимките продължават: след като приключиха на Беглика и на гара Аврамови колиби, екипът ще снима на Боровец, а през януари 2006 г. следват снимки на Белмекен. И тогава можем да очакваме Кристоф Ламбер във Велинград.
Елена Баева
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Започна програмата за честване на 100 години читалище в Чепино
Публикувано: темпо на Tuesday, October 25 @ 09:40:51 UTC (2469 прочити)
Култура
С концерт на ансамбъл “Здравче-венче” към читалище “В. Левски”, кв. Каменица на 19 октомври започна празничната програма по случай едновековния юбилей на читалище “Св.св. Кирил и Методий”, кв. Чепино. Програмата ще продължи до 4 ноември, когато ще бъде тържественият концерт за юбилея с участието на детския ансамбъл “Чепинче” и фолклорен ансамбъл “Чепино”. До тогава на сцената на юбилярите ще гостуват техни колеги-самодейци от други читалища.
На 21 октомври бе концертът, с който поздрав към читалището в Чепино отправиха няколко състава от: аромънската група “Кънтиклу носту”, в която участват изпълнители от Велинград и Ракитово; групата за стари градски песни “Евридика” от Костандово, ромските групи “Лулуди” и “Джипси ритмика” от Ракитово. На 24 октомври концерт на чепинска сцена изнесе ансамбъл “Овчарска песен” от Дорково.
Тази седмица програмата за 100-годишнината на чепинското читалище продължава. На 25 октомври, вторник, във фоайето на читалището ще бъде открита изложба на художника Атанас Фурнаджиев. На 28 октомври вечерта ще гостува ансамбъл “Методи Драгинов” от Драгиново. В навечерието на деня на народините будители учениците от ОУ “Неофит Рилски” ще представят в читалището “Будителят на Чепинския край”. Програмата, посветена на Филип Главеев, който е и един от основателите на читалището в Чепино, ще бъде изнесена от 10.30 и от 17.30 часа на 31 октомври.
Темпо
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Среща с възкресителя на мита за Орфей
Публикувано: темпо на Tuesday, October 18 @ 08:43:39 UTC (3740 прочити)
Култура
Литературен клуб “Н.Й.Вапцаров” съвместно с общината и ОНЧ “Отец Паисий” организира на 13 октомври в Градската художествена галерия среща-разговор с Никола Гигов.
Никола Гигов е литературен творец, който се нарежда сред творците с национално значение, каза при предтавянето на госта Аврам Жерев. Семейството му е дошло от Западните покрайнини и повече от 50 години живее в Смолян. Никола Гигов през 1956 г. покрай унгарските събития бива изключен от университета и в продължение на 7 години е по затворите и лагерите, след тях се установява в Смолян и олага началото на една изключителна творческа дейност. За времето от началото на 70-те години до днес той е автор на 44 книги, от които 11 стихосбирки. Повече от 2500 публикации, от които 300 преведени на френски, руски, грузински, английски и 50 сценария за филми. Изключително жанрово многообразие: разкази, есета, исторически изследвания, стихове, от които повече от 100 са станали текстове на песни. Награждаван е многократно, носител на 4 златни медала за цялостно творчество, а тази година СБП му присъжда Първа награда за поезия. Тръгнал по пътя на аргонавтите, Николай Гигов стига до Колхида-Грузия и там му присъждат званието “колх”.
Силата на Николай Гигов е в Орфей, на когото той посвещава години търсения, проучване на документи и легенди и в резултат написването на 6 книги за певеца на Родопа планина. Той доказва, че едно от 90-те тракийски племена беси -говорещите с Бога, които са живели и по нашите земи, са имали писменост. И приемайки доказателствата му, световната научна мисъл се отнася с уважение към създадения в Смолян Международен Орфеевски център с председател Никола Гигов.
На велинградчани “възкресителят” на мита за Орфей Никола Гигов каза: “Орфей е най-големият мироносец в света. Той беше прекрасен мит и легенда за влюбения в Евредика певец, превзет от гръцкия митологичен пантеон, но вече не е.” В превод Орфей означава “магнитна светлина”. Никола Гигов призна, че изследванията му са започнали точно с името на Орфей и цитира Аполинер, който е казал “Орфей е по-дивен от 7-те чудеса на света” и Бетовен, който признава, че докато е композирал “Ода на Радостта”, с него е бил Орфей. За изследователя Н.Гигов най-големият грях на българската тракология е именно фактът, че тя не е приемала, че траките са имали писменост. Днес в музея в Берлин има ваза от Сицилия, която разкрива тракийското писмо. Н. Гигов сподели, че след 35 години търсене е гледал вазата и с подсъзнанието си е усещал, че в нея има има нещо и се оказало вярно. Китайците използват метода на умаляването и наслагването - метод, който и бесите са владеели. И той с помощта на техниката е уголемил писмото и е разбрал, че великите траки-беси са укрили своите знания и така е стигнал до 6-те каменни плочи. На 2188 м надморска височина при селата Гела и Мугла са тези плочи и за тях е в пълна сила понятието “думи в мълчание”, ще рече думи издълбани на камък. Плочата на Гела е с 1000 букви, а тази при Ореща с 2000 и има кръстен знак, което говори за християнизиране. Гърция спря протестите за Орфей, защото “Илиадата” и “Одисеята” са написани 700 години след Орфей, който е предстакал в навечерието на гибелта си и раждането след столетия на Исус Христос. Европейската историческа мисъл започна да приема, че ние сме кръстниците на Европа заради Орфей.
Сред специалистите в Европа Никола Гигов си е спечелил името “Смолянския чудотворец”. Сред учените, които кореспондират с него са унгарският професор Ференц Киш, който казва “Родопите за мен са българската Итака”; Ян Френкел от Москва; японецът проф. Мисако Маки го нарича Никола сан; финландският професор Хари Салман е категоричен: “Аз вярвам, че българската земя е утроба на европейската култура”, а проф. Майкъл Степ от университета в Невада, след заснемането на телевизиония филм “Н. Гигов - Изследователят на Орфей”, е започнал превод на книгите за Орфей. Ученикът на Никола Гигов от училището в Гела - учителят от СОУ “Христо Смирненски” в Ракитово Христо Кантарев каза за своя учител: “Възхитен съм от него. Той е един голям българин, певец на Родопите, духовен брат на Орфей. Сигурен съм, че делото му ще пребъде, защото води Европа при нас.” И накрая някои от преведените стихове и мисли на Орфей:
“Любовта е по-силна от смъртта”, “Земята може да се завладее с лира,не с меч!”, “Мой Бог е Любовта!”, “Искам да бъда небе-звездно, всевиждащо, за да те гледам с всичките тези очи!”
Веска Божкова
(Прочети повече... | Точки: 0)

Култура: Гостува изложбата “Приказки от вечния град”
Публикувано: темпо на Tuesday, October 11 @ 09:45:45 UTC (1887 прочити)
Култура
На 7 октомври - Международния ден на музеите, г-жа Снежана Велева, директор на нашия Исторически музей, в присъствието на колеги от музея в Батак откри в Градската художествена галерия гастролиращата изложба-живопис “Приказки от вечния град” на Оля Ташкова.
Родена през 1963 г. в Бяла, тридесет години по-късно, през 1993 г., тя взема решение и се посвещава на живописта с космическа тематика. Критиката определя, че картините й принадлежат към нетрадиционното интуитивно изкуство, свързано с идеите за откриването на непознатата минало и бъдеще на човешката душа. Сюжетите й се определят като част от езотеричното познание за Вселената, а изкуството, което създава, като проява на личната й свръхсетивност. Тя рисува с пръсти и импулсивно, а създаденото от нея прониква в образите на микро- и макрокосмоса. Картините й пазят митологичното начало, а цветовете, които използва, са на истината, мъдростта, съвършенството, любовта -синьо, жълто, виолетово, розово.
Представяйки своите картини - над 20 платна с имена като “Микро и макро”, “Дзен”, “Преди взрива”, “Посланието на св. Арх. Михаил”, “Паралакс”, “Изгрев”, “Нова раса”, “Платото Наска”, “От високо”, “Неизречено”, художничката каза: “Който има уши - ще ги чуе, който има очи - ще ги види. Всеки човек е приказка и всеки човек е режисьор на своята приказка, която всеки разглежда в своята си тишина. Нека понятието “трудно време” не позволим да ни завладее, като се обърнем към своята си приказка.” Накрая художничката поздрави присъстващите на откриването на изложбата с едно изпълнение на Вангелис.
Веска Божкова
(Прочети повече... | Точки: 0)

Всичко за велинград