С новата си, току-що излязла от печат книга, д-р Александър Попов кани своите ч
Публикувано на 21 Sep 2004 17:14
С новата си, току-що излязла от печат книга, д-р Александър Попов кани своите читатели на “раздумка”. Хубавата българска дума е станала заглавие на сборника, в който са включени разкази, есета и публицистика.
За каква раздумка иде реч става ясно от едноименния разказ, чийто главен герой Васко е глухоням, но на пейката до него всеки ден сядат и изплакват душите си съседката баба Кера, дядо Личо, вдовицата Геновева, счетоводителят Палечев и още много като тях с натежало от проблеми ежедневие. За всеки от тях глухонемият Васко е: “Един свой, близък човек сред забързания, припрян, изнервен народ. Човек, готов винаги да ти направи място до себе си. Къде ще намериш по-разбран и по-отзивчив от него?”. Малцина са хората като Васко, особено в днешното време на отчуждение. Но човешката нужда да споделиш болката и радостта, да извадиш на бял свят горчивината от душата си, да потърсиш опора в друг човек е все тъй жива.
Много от разказите в “Раздумка” са особен вид споделяне. Д-р Александър Попов е пестелив разказвач, верен на утвърдената българска традиция на класическия къс разказ. Всеки от разказите пресъздава една човешка история - понякога на пръв поглед делнична и обичайна, но всъщност от онези истории, които са тъкънта на истинския живот. Част от обяснението за богатата галерия от толкова много образи, характери, случки сигурно е в професията на д-р Попов: “Моят професионален живот на лекар започна в затънтените родопски селца и завърши в Седмото Велико народно събрание. Винаги сред хората и посветен на тях, никога не изпитах скука, досада, униние. затова съм им благодарен. Тия разкази са моята скромна отплата”.
Днес тези разкази са интересни и с това, че част от тях са писани преди промените през 1989 година и отразяват тогавашната действителност. По-възрастните читатели могат да сверят спомените си за онова време, по-младите могат да научат много от гледната точка на д-р Попов. Има “хляб” и за литературните анализатори, които все спорят за наличието или липсата на дисидентска литература у нас.
В “Раздумка” д-р Попов е включил 20 свои есета. Някои от тях са писани по конкретни поводи - например Великденското слово от лятото на 1990 година, в което е събрана енергията и вярата на хиляди хора тогава: “Ще възкръсне истината в нашата измъчена родина! Ще възкръсне спаведливостта! Ще възкръсне свободолюбието!”. Верен на истината, д-р Попов пише и за разпиляното доверие, чийто символ за него е задръстеното с чували неразпечатана поща с жалби на обикновени хора помещение в Народното събрание: “Тия забравени чували под покрива на парламента, натежали от молби, човешки терзания и болки, представляваха взривоопасна смес... Това беше началото на попарените надежди, на излъганото доверие, на безответните жалби на един многострадален, объркан и злочест народ”. Трябва да отбележим специално и есето “Изгубеното поколение” за немския писател Ерих Мария Ремарк, за което д-р Попов спечели награда от “Дойче веле”.
Третата част на сборника “Раздумка”е публицистична. Тук са поместени статиите, които велинградчани четоха в рубриката “СПОДЕЛЕНО” на страниците на на вестник “Темпо” от август 2002 до август 2003 година. Още тогава авторът имаше идеята те да бъдат събрани между кориците на книга. Радвам се, че идеята вече е факт и използвам случая да благодаря на д-р Попов за сътрудничеството, което за мен е ценна школа за уважението към словото и гледната точка на другия.
Елена Баева
За каква раздумка иде реч става ясно от едноименния разказ, чийто главен герой Васко е глухоням, но на пейката до него всеки ден сядат и изплакват душите си съседката баба Кера, дядо Личо, вдовицата Геновева, счетоводителят Палечев и още много като тях с натежало от проблеми ежедневие. За всеки от тях глухонемият Васко е: “Един свой, близък човек сред забързания, припрян, изнервен народ. Човек, готов винаги да ти направи място до себе си. Къде ще намериш по-разбран и по-отзивчив от него?”. Малцина са хората като Васко, особено в днешното време на отчуждение. Но човешката нужда да споделиш болката и радостта, да извадиш на бял свят горчивината от душата си, да потърсиш опора в друг човек е все тъй жива.
Много от разказите в “Раздумка” са особен вид споделяне. Д-р Александър Попов е пестелив разказвач, верен на утвърдената българска традиция на класическия къс разказ. Всеки от разказите пресъздава една човешка история - понякога на пръв поглед делнична и обичайна, но всъщност от онези истории, които са тъкънта на истинския живот. Част от обяснението за богатата галерия от толкова много образи, характери, случки сигурно е в професията на д-р Попов: “Моят професионален живот на лекар започна в затънтените родопски селца и завърши в Седмото Велико народно събрание. Винаги сред хората и посветен на тях, никога не изпитах скука, досада, униние. затова съм им благодарен. Тия разкази са моята скромна отплата”.
Днес тези разкази са интересни и с това, че част от тях са писани преди промените през 1989 година и отразяват тогавашната действителност. По-възрастните читатели могат да сверят спомените си за онова време, по-младите могат да научат много от гледната точка на д-р Попов. Има “хляб” и за литературните анализатори, които все спорят за наличието или липсата на дисидентска литература у нас.
В “Раздумка” д-р Попов е включил 20 свои есета. Някои от тях са писани по конкретни поводи - например Великденското слово от лятото на 1990 година, в което е събрана енергията и вярата на хиляди хора тогава: “Ще възкръсне истината в нашата измъчена родина! Ще възкръсне спаведливостта! Ще възкръсне свободолюбието!”. Верен на истината, д-р Попов пише и за разпиляното доверие, чийто символ за него е задръстеното с чували неразпечатана поща с жалби на обикновени хора помещение в Народното събрание: “Тия забравени чували под покрива на парламента, натежали от молби, човешки терзания и болки, представляваха взривоопасна смес... Това беше началото на попарените надежди, на излъганото доверие, на безответните жалби на един многострадален, объркан и злочест народ”. Трябва да отбележим специално и есето “Изгубеното поколение” за немския писател Ерих Мария Ремарк, за което д-р Попов спечели награда от “Дойче веле”.
Третата част на сборника “Раздумка”е публицистична. Тук са поместени статиите, които велинградчани четоха в рубриката “СПОДЕЛЕНО” на страниците на на вестник “Темпо” от август 2002 до август 2003 година. Още тогава авторът имаше идеята те да бъдат събрани между кориците на книга. Радвам се, че идеята вече е факт и използвам случая да благодаря на д-р Попов за сътрудничеството, което за мен е ценна школа за уважението към словото и гледната точка на другия.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023