Какви тайни пази Градище
Публикувано на 21 Oct 2025 10:16
Обектът в местността Градище, с. Драгиново беше посетен за пръв път от археолозите на Исторически музей-Велинград през 2009 година. До този момент освен с името на местността, което предполага наличие на градежи от по-старо време, не беше известно, на това място да е имало археологически обект. При последвалите няколко посещения на района от археолозите Асен Салкин и Димитър Байраков,
се събраха подемни материали от нарушените от иманяри културни пластове и се извърши документиране на археологическия обект. Тези дейности дадоха възможност обектът да се регистрира в Археологическа карта на България, където той получи съответния номер и предварителен статут на недвижима културна ценност с национално значение. Това бяха и първите стъпки, за да се направи опит да се опази той от посегателства на иманяри и от друг идейности, които биха могли да нанесат вреда на неговата цялост. Бяха предложени и първите интерпретации на мястото като „планинско укрепено светилище“ и „култово място“. Във времето те претърпяха известни корекции, които в последно време насочват към идеята по-скоро за наличието на „укрепено място“ за контрол на територията или определен тип височинно селище, което не изключва мястото да е имало и определени религиозни функции или част от него да е служела и за такива цели. Само едни редовни и по-задълбочени разкопки в м. Градище, с. Драгиново ще дадат по-ясна и точна представа за това какъв е бил характерът на този обект и през кои периоди той е съществувал.
Самият обект се намира на около 1,7 км север-северозапад по права линия от центъра на с. Драгиново, община Велинград, в подножието на възвишение с надморска височина между 775 и 795 м и. В географско отношение е разположен в рида Алабак, който е част от Западни Родопи, върху скално стапало с посока изток-запад, което се издига непосредствено над Чепинска река. В източната част на обекта се извисява високо 4-5 м каменноземлено съоръжение, от което по протежение на цялото пространство на скалната тераса е издигната каменна стена на суха зидария, която на места е видима на терена. Каменна стена с посока север-юг е разделяла двора на укреплението на две почти равни части. Тази стена е най-мощна и здрава именно там, където тя се свързва с каменно-земленото съоръжение. Същото наблюдение важи и за още няколко подобни обекта от Чепинско (Св. Пророк Илия при Клептуза, Калето над Гара Костандово, Станиловец (с. Драгиново) и др.), в които при проведените разкопки именно в каменно-земния насип е установено наличието на правоъгълна каменна постройка, изградена от ломени камъни, споени на кал. Тези наблюдения насочват към хипотезата, че и на този обект е възможно да се очаква откриването на подобно съоръжение от камък, което има сходни характеристики и функции. Това наблюдение се потвърждава и от направения в него иманярски изкоп с големи размери и дълбочина над 4 м, в профила на който е видно наличието на горен културен пласт от тъмна рохка пръст примесена с материали (керамични фрагменти) от късната желязна епоха, последвана в дълбочина от каменно струпване с дебелина над 1 метър и втори културен пласт в дълбочина, в който се откриват следи от пожар и фрагменти от съдове с облик на керамика от ранната желязна епоха. Каменна стена с посока север-юг е разделяла двора на укреплението на две почти равни части с обща площ над 5 дка. От запад, от север и от юг обектът е ограничен от остри скални откоси, които го правят недостъпен. Върху каменно-земленото съоръжение и по целия терен има следи от иманярски изкопи. Изявени скали се откриват навсякъде около структурите в м. Градище, но на този етап не може да се каже дали те имат отношение към планировката на обекта и свързаните с него каменни стени и евентуални други структури.
Освен топографското местоположение, планировката на структурите и начина на тяхното изграждане, важен елемент за определяне на неговите характеристики представляват откриваните на обекта археологически материали. Концентрацията на материали не е съсредоточена на едно място, като те се намират по целия терен. Освен фрагменти от керамика с датировка през ранната желязна епоха, на обекта са откривани и фрагменти от съдове с богата украса „тип Цепина”, които са характерни за района на Чепинската котловина и един по-широк ареал, който включва Северозападните Родопи, района на Горна Струма, Смолянско и Пазарджишко. Откриват се и единични фрагменти от по-ранни епохи, вероятно късна бронзова епоха и халколит.
Освен фрагменти от глинени съдове, към момента при теренни издирвания на обекта са откривани тежести за стан, глинени прешлени, преносими олтари (огнища) или фрагменти от тях и т. н., с най-обща датировка през късната желязна епоха и с аналогии в репертоара, които могат да се открият при обекти като този в м. Голям косоман, Пазарджишко, Калето (Велинград), Станиловец (Драгиново), Св. Пророк Илия (Велинград) и др. Почти всички фрагменти са изработени на ръка и често са украсени в характерния за района „фурхенщих” (т. нар. керамика тип Цепина). При по-ранните материали от м. Градище се срещат и типичните за ранната желязна епоха форми и украси - факт,- който поставя въпроса за периода на изграждане на каменните стени и каменно-земления насип на този обект, които вероятно имат една по-късна датировка, през късната желязна епоха. Без да се направят археологически проучвания на този етап е трудно да се каже дали и по времето на ранната желязна епоха обектът е имал същите функции и облик и дали се наблюдава освен топографски и хронологически континиуитет (приемственост) на това място. Ако е така, то тогава Градище би се оказал прототип или иначе казано първообраз, поне за района на Чепинската котловина, на този тип комплекси, включващи в себе си различни елементи– каменно-землено съоръжение (сграда?; кула?), оградни стени от камък; вътрешни стени и сгради от камък; съоръжения от камък или глина (огнища-олтари, преносими огнища-олтари), ями, находки от глинени съдове и метал и т. н.
За съжаление, обектът е подложен на силна иманярска интервенция, което налага спешни спасителни проучвания от археолози.
В края на миналата година, след оглед на обекта от археолога на Исторически музей-Велинград, директорът на музея инициира писмо, с което бяха уведомени съответните институции, които отговарят за опазването на културното наследство в България. То беше последвано от комисия на ИОКН към Министерството на културата и протокол, който предвижда мерки по опазване на обекта и спасително археологическо проучване. Поради факта, че м. Градище, с. Драгиново попада в държавен горски фонд, беше необходимо да се задейства една продължителна процедура, която приключи през септември месец тази година - издаване на Разрешение, подписано в МС, което дава право на „ползване на терена за нуждите на археологическото проучване“ на Исторически музей-Велинград за период от три години. Последва искане за Разрешение от НАИМ-БАН, за спасителни археологически проучвания издадено през м. октомври 2025 г. с научен ръководител д-р Димитър Байраков от ИМ-Велинград.
Сега предстои започване на самите дейности, свързани с разкопките и с мерки по опазване на недвижимата археологическатценност в м. Градище. С подкрепата на директора на Исторически музей-Велинград Стойчо Маров, с помощта на Община Велинград, на кмета на с. Драгиново, на неговите жители и на местния бизнес и на всички, които биха поискали да подпомогнат това добро дело, се надяваме, че не само ще спасим тази важна за историята на района и на с. Драгиново „старина“, но и ще я превърнем в привлекателен за посещения туристически обект, който ще носи популярност и приходи на местната общност.
д-р Димитър Байраков – Исторически музей-Велинград
научен ръководител на спасително археологическо проучване в м. Градище
„Снимката е пречка по пътя на забравата“
Публикувано на 21 Oct 2025 10:08
На 11 август 2025 г. в „Къщата на баба Цвета” беше представена книгата „Прадядо ми Христо Спасов - фотографинът от Чепинско”. Нейн автор е Мария Спасова, негова правнучка. В предговора авторката кани тези, които ще разпознаят нещо или някого да го споделят с читателите на тази книга. Аз съм събир
Детска градина „Кокиче“, село Грашево празнува 50-годишен юбилей!
Публикувано на 14 Oct 2025 11:06
„50 години СМЕЛИ стъпки към ГОЛЕМИ мечти“
Поклонение на Кара тепе
Публикувано на 14 Oct 2025 10:57
На 6 октомври с поклонение в местността Кара тепе бяха отбелязани 113 години от началото на Балканската война. През 1912 г. на това място се събира чета от около 180 доброволци, водени от войводата Иван Ботушанов.
Историята на Илиновия род е събрана в книга
Публикувано на 07 Oct 2025 09:53
„Каквото е благословила баба Вела, все се е случвало!“ - с тези думи г-жа Катерина Илинова отговаря на въпроса как е успяла да събере в книга историята на Илиновия род. Тоско и Вела Илинови слагат началото на многочислено семейство, а баба Вела е човекът, при който всички деца и внуци най-напред
Паметната плоча на Кара тепе заслужава статут на военен паметник
Публикувано на 30 Sep 2025 10:33
Наближава 4 октомври - датата, на която отбелязваме поредната годишнина от Балканската война и си спомняме за героите от Чепинско, взели участие в военните действия. На 4 и 5 октомври от години се провеждат възпоменателни тържества на два паметника в близост до Велинград: паметника на връх Велийц
Дарени снимки обогатиха фонда на музея
Публикувано на 23 Sep 2025 09:32
Исторически музей - Велинград получи дарение от г-жа Иванка Пеева Софовичина. Дарените 17 снимки обогатяват фонда на музея с кадри от живота в нашия регион в началото на ХХ век.
Продължава дарителската кампания за изграждане на параклис на Велийца
Публикувано на 23 Sep 2025 09:28
През 2023 г. бе създаден Инициативен комитет от представители на Областната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Пазарджик и общественици от Велинград за построяване на параклис-паметник на връх Велийца (1715 м). Председател на Инициативния комитет е о.з. майор Кос
Незабравими спомени за моите родители Руска и Манол Чолеви
Публикувано на 09 Sep 2025 10:18
През 2007 г., на 104-годишна възраст, почина баща ми Манол Чолев, а 50 години по-рано нелепо си отиде майка ми Руска Чолева.
Моите родители обичаха Велинград и Чепинската долина. Макар майка ми да бе от далечния град Трън, тя бе твърде привързана към този край и отказа предложението да завежда
Атанас Зидаров участва в провъзгласяването на Съединението
Публикувано на 05 Sep 2025 19:34
Атанас Зидаров е личност, чиято история сме разказвали многократно на страниците на „Темпо“: достоен български офицер и участник в няколко войни; основател и първи председател на читалището в Лъджене; основоположник на модерното курортно дело в Чепинско, чийто хотел „Зидаровъ“ в центъра на Лъджен
Част от историята на ТД „Юндола“ и строежа на някои хижи в спомените на Манол Чолев
Публикувано на 26 Aug 2025 09:21
Бих искатл тук, на страниците на нашия велинградски вестник, да споделя нещо от историята на туризма в района, за създаването на някои от хижите наоколо. Разговаряйки с туристи и любители на природата в града, забелязвам как много хора не знаят историята на създаването на хижите и въобще ис
Съхраненa памет за бъдещето
Публикувано на 19 Aug 2025 09:29
В реализация на проект „Съхраненa памет за бъдещето“, финансиран по програма „Културно наследство“ 2024 на Национален фонд „Култура“, Исторически музей – Велинград извърши няколко дейности. Съвместно с Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ реставрира две старопечатни книги „Молитвеник з
Магията на читалището!
Публикувано на 12 Aug 2025 09:31
Завършват поредните 52-ри празници на културата във Велинград. Както винаги, една от неговите емблеми бяха Духовият оркестър и мажоретният състав „Димитър Мечев“ към читалище „Отец Паисий-1893г“, кв. Лъджене!
