Преди 100 години свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо) е инициаторът за основането на първото читалище в Каменица. Съратникът на Левски и Бенковски дава и началния тласък за създаване на още едно огнище на родолюбие и българщина. Годината е 1904, а на 6 декември 50 каменчани подписват учредителния протокол на читалището, наречено на свещеник Методи Драгинов.
Първият председател на читалището в Каменица е Ангел Пертичев. В ръководството са Христо Захов - подпредседател, Иван Ямаков - секретар, Георги Дамянов - касиер и Христо Масларов - библиотекар.
Първоначално читалището е приютено в къщата на учителя Георги Илинов (до “Арапчал”), където е и клубът на първото дружество за просвета “Синапово зрънце”. След това читалището е в две стаи в къщата на Петър Мандилов, а след 1911 г. настоятелството купува парцел и сграда от Елин Пещерски. Основният камък на настоящата сграда на читалището е положен през 1938 г., а четири години по-късно читалището отваря врати с премиера на пиесата “Иванко” на Васил Друмев. В тази сграда допълнително се прави най-голямата библиотека в района, малката зала, кафе-сладкарница. Известно време читалището носи името “Акад. Тодор Павлов”, а след това е променено на “Васил Левски”. За 100 години се сменят 12 председатели, като между най-уважаваните е Тодор Ямаков.
Равносметката на читалището за един век е пред очите на цялата общественост: до 1970 г. на читалищната сцена се играят около 50 пиеси; създава се духов оркестър; основан е смесен хор; библиотеката постоянно увеличава своя фонд и сега разполага с 42 391 книги. Невъзможно е да се изброят имената на всички самодейци и читалищни дейци, отдали своя труд и талант на Образцово народно читалище “Васил Левски”. Безчет са и получените награди, сред които с особена гордост самодейците открояват получения за 70-тия юбилей на читалището орден “Кирил и Методий” I степен.
Днес обликът на читалището дават съставът за автентичен фолклор, детската вокална група “Пом-пом”, детско-юношеският ансамбъл за народни песни и танци “Здравче-венче”, дамският хор, мъжката фолклорна група, аниматорите към Бюрото за туристически и социални услуги, библиотеката.
С пълно право на първа страница на юбилейния вестник, издаден току-що от ОНЧ “Васил Левски”, пише: “Читалището е пространство на надеждата”. Най-добре знаят това самодейците, които идват в читалището с надеждата да изпълнят своята мисия: всеки колкото и с каквото може да съхрани и обогати българщината и да даде радост и мъдрост на публиката. Зрителите, читателите, хората, които обичат да пристъпват прага на читалището, също идват тук с надежда да намерят духовно удовлетворение, да се почувстват горди, че са българи, да запазят завинаги връзката с родното.
На 8 октомври 2004 г. Образцово народно читалище “Васил Левски” ще празнува не просто поредния юбилей. Ще празнува 100 години родолюбие, талант и надежда!
Миг от тези 100 години на снимката: ВИС “Велини”.
Снимките и материалите са предоставени от ОНЧ “Васил Левски”
100 години родолюбие, талант и надежда
