Винаги ми е правила впечатление желязната ограда на една измазана и оцветена в светло жилищна сграда на ул. “Алеко Константинов” 10 и нейният двор със скулптурни фигури. На оградата има няколко копия на прочутата Венера Милоска. Една покана ме въведе в този дом. Изненадата, не - изумлението ми, беше безкрайно. Всеки предмет, стените, прозорците, подът, стълбите, таваните бяха творби на изкуството. Още от външните стълби, плочата пред вратата, в кабинета и особено в малката механа, назована “Бакхус - Сан Суси”, обстановката е истинска съкровищница на духовно богатство! Тук са съхранени десетки творби на фолклора, митологията, предмети на бита, всичко сътворено от металопластика, дърворезба и керамика. Словото ми е бедно да представи цялото това богатство. То трябва да се види, лично да се възприеме.
Любезният домакин е осезателно словоохотлив. Приказва малко забързано, но подчертано емоционално, с вълнение. Късо подстриганата брадичка ала Алеко Константинов, вече прошарена, и посивелите мустачки, оформят образа на творец, човек на изкуството.
Без никакво съмнение творбите на изкуството, които ни заобикалят, са плод на силно човешко дарование, на истински талант, който е стъпил само на двегодишно обучение в Художествената академия и останалото е денонощен труд. Славата, известността му е не само в България, но и извън нея.
В този дом на изкуството, в тази съкровищница на духовността, има един ръкописен сборник от искрено споделени впечатления при срещата с това богатство. Домът е посещаван по разни поводи и от много личности. Сборникът е воден от 1 май 1973 г., когато е открита механата. Оставените оценки-впечатления са над 150. Борис Костов сподели, че срещите с неговите гости винаги са били за него истински духовни празници. Водените разговори са го вдъхновявали и често са били импулс и идеи, които той е реализирал в нови творби на изкуството. Написаното в тази книга е и оценка за стойността на сътвореното (виж карето). Още на 2 август 1982 г. познатият на всички във Велинград литературен критик Марин Кадиев е написал, че механата на Борис Костов е звезден миг, докосване до истинската красота, до истинността на света... Този дом е спомен, а споменът е втори живот!
В продължителния разговор с художника долових в гласа му болка и разочарование, когато заговори за неосъществените си идеи, с които е искал да бъде полезен на града. В искрената си изповед той постави мечтата за построяване на християнския кръст над Велинград, втори по височина в света (33 метра - Христовата възраст). Проектът за него той е изработил, но е останал с творческата си мъка. Спомена още за скулптурата на Козела, който да е символ на Клептуза и на града, но отново само мечта... Удовлетворен е за паметника на Христо Ботев, макар че проектира да го извиси с по-висок постамент. Да сътвори и на Апостола Васил Левски. Почувствах отпимистично очакване и за нереализираните идеи. Убеден е, че най-обективен оценител на всяко творческо дело е историята, която винаги установява истината. Сътвореното досега: домът - истинска витрина на изкуството; показаните 8 изложби в България; участие в международната изложба на 13-те изкуства “Артекс” през 1993 г. във Виена; линорезбата “Петродворец”; монотипията “Карлов мост - Прага” и колко още, и още... И всичко е единствено, оригинално, неповторимо, уникално. С основание поетът Йосиф Петров възкликва за Борис Костов “Чародеят с Бога е хортувал”!
Аврам Жерев