Стела Начева - ненадминатата
Публикувано на 01 Feb 2005 08:55
Преди 7 години на 4 февруари като гръм от ясно небе дойне страшно злокобна вест: внезапно почина Стела Костова Начева - мит и легенда в местната театрална трупа.
Стела е родена през 1930 г. в Сливен, в семейството на царски офицер, участник и герой в трите войни, а след 9 септември 1944 г. лежал 7 години в Старозагорския затвор. Стела завършва гимназия в Сливен, а след това история и география в Софийския университет. Започна нейното митарстване из страната: учителка в Школата за горски стражари в Боровец, в ямболските села, възпитателка в Горския техникум и в Родопския пансион във Велинград, където децата я питали “Другарко, помниш ли Априлското въстание?”. До пенсионирането си така и не си намери учителско място - защо ли?
В самодейния театър при читалище “Отец Паисий” дойде през 1960 г. в пиесата “Мълвата” и до края на живота си през 1998 г. не слезе от сцената. Тя нямаше свое семейство, семейството й беше театърът, на който отдаде с много любов повече от 35 години. Най-много й допадаха комедийно-сатиричните роли. Върхът й беше “Министершата” на Нушич - с Цветан Котев направиха фурор! Стела изигра много силно госпожа Трифкович в “Двубой”, лелята в “Чер хайвер и леща”, кметицата в “Женско царство”, майката в “Скакалци”.
Тя беше всестранно развита личност: дълги години пееше в Градския хор, свиреше на окордеон, беше винаги извор на смешки и шеги в учителски и артистични компании.
Представяше се много добре както в комедията, така и в драмата. Заедно играхме през 1961 г. в “Острова на Афродита”, беше майката в “Майка на своите деца”, слугинята в “Зимна балада” и още много роли и непосилен труд на самодейното поприще.
Стела беше ненадминат солов изпълнител, изпълняваше “Не съм от тях, как’Сийке” по особено артистичен начин. Част от сатиричния си репертоар съставяше сама: “На родителска среща”, “При снахата”, “На здравен кръжок” - все собствено производство.
Една сентенция казва “Мъртвите са живи до тогава, докато живите си спомнят за тях”. Ето защо Стела ще живее дълго в сърцата на всички нас, които я помним. Ако го има Отвъдното, то и там Стела с покойния Атанас Георгиев - също такъв голям изпълнител и там играят сатирични интермедии. Почивай в мир, да бъде вечна паметта ти! Минута мълчание за Стела!
Христо Семерджиев, любител-театрал
Стела е родена през 1930 г. в Сливен, в семейството на царски офицер, участник и герой в трите войни, а след 9 септември 1944 г. лежал 7 години в Старозагорския затвор. Стела завършва гимназия в Сливен, а след това история и география в Софийския университет. Започна нейното митарстване из страната: учителка в Школата за горски стражари в Боровец, в ямболските села, възпитателка в Горския техникум и в Родопския пансион във Велинград, където децата я питали “Другарко, помниш ли Априлското въстание?”. До пенсионирането си така и не си намери учителско място - защо ли?
В самодейния театър при читалище “Отец Паисий” дойде през 1960 г. в пиесата “Мълвата” и до края на живота си през 1998 г. не слезе от сцената. Тя нямаше свое семейство, семейството й беше театърът, на който отдаде с много любов повече от 35 години. Най-много й допадаха комедийно-сатиричните роли. Върхът й беше “Министершата” на Нушич - с Цветан Котев направиха фурор! Стела изигра много силно госпожа Трифкович в “Двубой”, лелята в “Чер хайвер и леща”, кметицата в “Женско царство”, майката в “Скакалци”.
Тя беше всестранно развита личност: дълги години пееше в Градския хор, свиреше на окордеон, беше винаги извор на смешки и шеги в учителски и артистични компании.
Представяше се много добре както в комедията, така и в драмата. Заедно играхме през 1961 г. в “Острова на Афродита”, беше майката в “Майка на своите деца”, слугинята в “Зимна балада” и още много роли и непосилен труд на самодейното поприще.
Стела беше ненадминат солов изпълнител, изпълняваше “Не съм от тях, как’Сийке” по особено артистичен начин. Част от сатиричния си репертоар съставяше сама: “На родителска среща”, “При снахата”, “На здравен кръжок” - все собствено производство.
Една сентенция казва “Мъртвите са живи до тогава, докато живите си спомнят за тях”. Ето защо Стела ще живее дълго в сърцата на всички нас, които я помним. Ако го има Отвъдното, то и там Стела с покойния Атанас Георгиев - също такъв голям изпълнител и там играят сатирични интермедии. Почивай в мир, да бъде вечна паметта ти! Минута мълчание за Стела!
Христо Семерджиев, любител-театрал
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023