В стария гробищен парк на Лъджене са погребани през различни годиини тленните останки на трима лесовъди: Христо Разсуканов, Георги Кънчев и Спас Поптодоров.
Христо Антонов Разсуканов е един от първите български лесовъди, завършили висшето си образование в чужбина. Той е един от първите лесовъди, предложили организирането на горското стопанство, автор на класически статии за основните проблеми на горското стопанство по онова време и родоначалник на идеята за сдружаване на лесовъдите в България.
Христо Разсуканов е роден на 31 януари 1873 г в гр. Елена. Той е бил седмият от осемте братя и сестри. Завършва с отличие трикласното училище в Елена а през 1893 г. с “отличие от първи ред” Държавното земеделско училище в гр. Русе. От 1894 до 1897 г. следва и завършва лесовъдство в университета в Мюнхен, Германия.
Започва да работи като помощник на Варненския горски инспектор, а след това бива назначен за лесничей в Панагюрище, а по-късно като таксатор в Пловдивската инспекция. Служил е като горски инспектор в Пещера. По това време излизат и статиите му в сп. “Лесовъдска сбирка”: “Експлоатацията на иглолистните гори в Родопите”, “Подготовляване на персонал за горите” и “Външната търговия с дървен материал през последните три години”.
През 1903 г. е командирован за лесничей в Костенец. Тук написва статията си “За движението на горския персонал”, в която остро критикува горските началници за системните необосновани резмествания на лесовъдите и партизанските домогвания на властимащите за експлоатацията на горите. Той е първият лесовъд в България, който като изход от това положение сочи сдружаването на лесовъдите “за задружна борба против партизанството в горите”.
Статията му “Няколко думи за експлоатацията на горите в Родопските яйлаци” предизвиква остра реакция от страна на влиятелния вестник “Изток”, в която се защитават интересите на яйлакопритежателите.
От м. януари 1914 г. Христо Разсуканов е преместен от Костенец за II-степенен лесничей в Чепино. На 12 януари замиинава от София за Чепино за приемане на новата си длъжност. На другата сутрин - 13 януари 1914 г., е намерен мъртъв в хотелската си стая в хотел “Македония” в Лъджене. Официално смъртта му се обяснява със самоубийство поради стомашна болест.
Погребан е в Лъдженското гробище при широко участие на местното неселение. В края на некролога на Българските лесовъди, публикуван в сп. “Лесовъдска сбирка”, бр.6 от 1904 г. е написано: “Със смъртта на Разсуканов България губи един от най-добрите свои лесовъди, един мъж с рядка работна сила и привързаност към горското дело”.
Велинградското дружеството на лесовъдите-ветерани и гимназията по горско стопанство са поели грижата за поддържане на гробовете на тримата лесовъди и почитане на паметта им на годишнините от смъртта им.
д-р инж. Кирил Цанов