

ПРЯКА РЕЧ: По пътя на дъгата над Клептуза
Публикувано на 25 Apr 2017 09:33
Следвам “дъгата над Клептуза”! Преминават деца с български носии - прекрасни като слънцето и дъгата след дъжд!
Изведнъж виждам Старата сграда на Клептуза - бяла, без руините, над притихналото езеро. Усетих топлина в душата и малко вяра, че отново ще имаме парк, прославил курорта. Поседнах до самото езеро: вода, деца, песен и танц се сляха.
Последва приказен фестивал на деца-герои. Треперещите от студ крачета и ръчички се движеха в такт с прекрасните ритми. Общината бяха осигурели пейки, но студът до самата вода поради течението беше ужасяващ! Не можех да си тръгна уплашена от студа - децата са по-уязвими от мен.
Последно “Ха!” и дъгата плавно потъна в езерото. Бързо изтрезнях. Отгоре над сцената, на пътеката, зад някакво платно децата се преобличаха, треперейки. Никой ли не се сети да изолира и затопли помещение за целта?
По-надолу хората се изтегляха между маси, столове и бараки, защото езерото е блокирано от незаконни търговски обекти. Изтрезнях съвсем! Оглеждах окастрените върби - дали някой ще се сети да засади нови на мястото на отсечените тази пролет? Дали някой ще сложи ред на бараки, колички, стоки по земята - битпазар върху реновираните паркови площи, на облика на беседките с мръсни кашони, вестници, камъни, ръждясали табели и изгнили дъски на мостчето?
Всичко това се повтаря от години. Няма институции, няма власт! Как ще приключи протестът ни пред Прокуратурата, започнал през 2012 година? Кога и как ще се случи нещо тук - на Клептуза?!
Могат да кажат само главният прокурор, кметът и председателят на Общински съвет - Велинград. А защо не и Темида, извисила се със затворени очи! Едно нещо трябва да знаят всички: Велинград желае парк и запазване на статута на Клептуза като защитена местност!
София Ключкова, ИК “Да поработим за Велинград”
Изведнъж виждам Старата сграда на Клептуза - бяла, без руините, над притихналото езеро. Усетих топлина в душата и малко вяра, че отново ще имаме парк, прославил курорта. Поседнах до самото езеро: вода, деца, песен и танц се сляха.
Последва приказен фестивал на деца-герои. Треперещите от студ крачета и ръчички се движеха в такт с прекрасните ритми. Общината бяха осигурели пейки, но студът до самата вода поради течението беше ужасяващ! Не можех да си тръгна уплашена от студа - децата са по-уязвими от мен.
Последно “Ха!” и дъгата плавно потъна в езерото. Бързо изтрезнях. Отгоре над сцената, на пътеката, зад някакво платно децата се преобличаха, треперейки. Никой ли не се сети да изолира и затопли помещение за целта?
По-надолу хората се изтегляха между маси, столове и бараки, защото езерото е блокирано от незаконни търговски обекти. Изтрезнях съвсем! Оглеждах окастрените върби - дали някой ще се сети да засади нови на мястото на отсечените тази пролет? Дали някой ще сложи ред на бараки, колички, стоки по земята - битпазар върху реновираните паркови площи, на облика на беседките с мръсни кашони, вестници, камъни, ръждясали табели и изгнили дъски на мостчето?
Всичко това се повтаря от години. Няма институции, няма власт! Как ще приключи протестът ни пред Прокуратурата, започнал през 2012 година? Кога и как ще се случи нещо тук - на Клептуза?!
Могат да кажат само главният прокурор, кметът и председателят на Общински съвет - Велинград. А защо не и Темида, извисила се със затворени очи! Едно нещо трябва да знаят всички: Велинград желае парк и запазване на статута на Клептуза като защитена местност!
София Ключкова, ИК “Да поработим за Велинград”
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023