

Ех, ти Велинград..., май курортен град?!
Публикувано на 06 Jun 2017 09:13
Почти постоянно се пише и говори за проблемите на Велинград, свързани с туризма. Постоянно се говори, но също така постоянно важните неща в града ни не се случват. Години наред и то в условията на членство на България в ЕС всичко продължава да се прави “на парче” и не в интерес на гражданите, които стават заложници.
За да не бъда голословен, ще ви разкажа една приказка! Нарича се
“СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ В ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД И ВЕЛИНГРАДСКИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН”, приета от Общинския съвет през август 2006 година, т.е. преди повече от 10 години (качена е на сайта на общината). Досега никой не я е отчитал, а тя би трябвало да бъде основният стратегически документ за развитие на туризма! Би трябвало, ама не е!
Веднага искам да кажа, че Стратегията е красиво четиво, разработена е в пълно съответствие с науката, с необходимия SWOT-анализ, с формулирани цели и задачи, със срокове. Както ни предупреждаваше великият френски писател Анатол Франс: "Склонни сме да вярваме на всичко казано, особено когато е казано красиво"!
Вижте каква фантастична красота лъха от тази стратегия! Затаете дъх, мили съграждани, за да чуете какви красиви неща е трябвало да ни се случат през последните десетина години, които са достойни за приказките от 1001 нощи:
* Изграждане на геотермална централа за ускорена топлофикация на града (в изпълнение на Стратегия за екологично чиста градска среда.) Период на осъществяване: 2007 - 2010 г.
Става дума за отопление с топла минерална вода, читателю! Идея, която е още от 60-те години на 20-ти век! За която трябваше отдавна да са прокарани главните водопроводи и за има изградени подгряващи станции! Апропо, Велинград трябваше да е и газифициран. Вместо тези шербети, градът продължава да си гори дърва и зимно време смогът е както в София. Не дай си, Боже, да започне да действа и волфрамовата мина.
В стратегията, още през 2006 г., ясно е посочена една от слабите страни на града: “Концесиите за предоставяне на минерална вода се раздадени в произволни количества, не главно за нуждите за балнеопроцедури и лечебни цели. Това положение неминуемо води до неефективност и криза в ползването на минералните води.”
През 2017 г. този извод е още по-верен! Водата се раздава на неясни принципи, не в интерес на гражданите и без необходимия финансов ефект за града! Минералната вода изчезна или рязко намаля в градските бани. Из града липсват старите чешмички, от които туристите може да пият както минерална, така и студена вода. Съществуващите такива в центъра на града са безкрайно грозни и неудобни за нормално пиене на вода, като че ли са проектирани за лилипути!
* Създаване и въвеждане на тролейбусен градски транспорт. Период на осъществяване: 2008 - 2010 г.
Та съгласно тази Стратегия, ние вече 7 години би трябвало да пътуваме с тролеи между Чепино и Каменица, драги читатели, макар и да не сме забелязали подобно нещо! Вместо това гражданско движение вече събира подписка за лошото състояние на така ”хубавия” транспорт, защото на хората им е писнало, а дизелът ни замърсява ежедневно, напук на Стратегията за екологично чиста градска среда!
Да припомня, че съгласно приетата визия през 2005 година, “Община Велинград в сърцето на Родопите ще бъде развит и утвърден район за международен туризъм и балнеолечение, с чиста природа, качествено равнище на живот, съхранени духовни и материални ценности, с висока степен на образованост, знания, възпитание на своите съграждани и равни шансове на всички свои райони и социални групи”
Нещо повече, като първи приоритет в Стратегията е записано: ”Съхранение и поддържане на природния ландшафт. Едно от конкурентните предимства на дестинацията Велинград е наличието на уникални природни ландшафти. Развитието на туризма в района трябва да бъде придружено от грижи за поддържането на автентичния вид и жизненост на природната среда като средство за запазване конкурентноспособността на дестинацията”
Като добавим реалната и огромна опастност от волфрамовата мина, възниква логичният въпрос: след като изцяло е срината идеята за “чиста природа и околна среда”, за какъв “устойчив” туризъм във Велинград може да се говори?
Вижте каква точна констатация беше направена в стратегията през 2006 година: “Велинград не разполага със спортни съоръжения, които са атрибут за една водеща туристическа дестинация. Няма и елементарни спортни площадки за туристите, с изключение на няколко тенис-корта. Има много проблеми относно атрактивността на Велинград, туристическите програми и обслужването на гостите”. И за да се решат част от тези проблеми, в стратегията се планираше: изграждане на тенис център, строителство на плувен център с два плувни басейна, строителство на център за спортни игри, строителство на фитнес и медицински център и обслужваща инфраструктура, строителство и организация на голф-игрище край Велинград. Период на осъществяване: 2008 - 2011 г.
Вместо това „грандиозно” строителство, беше разрушен покрития басейн до стадиона , който можеше да се превърне в плувно чудо на България и Балканите, в града няма нито голф, нито нормално игрище, на което да играят децата и ще се прави нов стадион в ... Драгиново, а плувни, тенис и фитнес-центрове за Велинград все още са в областта на научната фантастика!
* Изграждане на обходна отсечка на Велинград по направление на път ІІ 84. Период на осъществяване: 2008 - 2010 г.
Път ІІ 84 е пътят Варвара - Велинград- Юндола-Разлог! И досега целият трафик преминава като на парад през центъра на града и създава тапи и скандали от пазара до изхода за Юндола!
* Рехабилитация реконструкция и строителство на главни и свързващи водоснабдителни мрежи, подобряване на водохващанията и доставка на оборудване за регистриране на водни течове в велинградската водоснабдителна мрежа. Период на осъществяване: 2007 - 2011 г.
За водата и течовете на водата, особено на моята улица „Гоце Делчев” и района вече писах отделна статия! Напук на стратегията, водата за пиене си шурти по улиците от спуканите тръбопроводи или улиците “хлътват” след поредни ремонти! Развитие на местна данъчна политика за поощряване на реинвестициите в устойчивия туризъм.
Велинград буквално стои не над титан и волфрам, а над злато, над пари, но е беден, защото е управляван лошо! Защото никой не плаща данъци, курортни такси и концесии в законовите размери. Никой не е и анализирал този феномен и да каже: колко пари общо (и по видове такси) са събирани и колко трябва да бъдат по закон! Общината се прочу с дълг от над 20 млн.лева и беше принудена да тегли държавен заем за погасяване на стари задължения!
* Инвестиционен проект “Спортно-туристически комплекс “Сютка”. Период на осъществяване: 2007 – 2008 г.
Този проект си остана лееляна мечта и по него не е направено нищо! Оказа се, че в нито една от заинтересованите общини не може да се намери дори проекта!? Изумително е, че той беше спрян от ОВОС, изготвен от МОСВ - същата институция, която може да издаде положителен ОВОС за волфрамовата мина! По този начин още сто години Велинград няма да бъде и ски курорт, за разлика от Банско. Преди години лично тогавашният премиер Борисов и част от министрите участваха там в протест (срещу кого?) за защита на идеята за изграждане на нов лифт. Интересно защо нито един премиер или поне министър не е участвал в протест за “Сютка” или срещу волфрамовата мина? Сами може да се досетим в полза на кой град лобират всички управляващи!
Припомням, че по време на обсъжданията на този проект преди години, тогавашният кмет Лебанов като скиор напомни за най-голямата в Европа волфрамова мина, отдалечена на 30 км. от австрийския курорт Кицбюел, като срамежливо допълни, че е против волфрамовата мина само в контекста на хипотетичния ски курорт “Сютка". Само че “забрави” да каже, че в Кицбюел, за разлика от Велинград, няма минерални извори!
Учудвам се и възмущавам, че досега нито едно общинско ръководство не си е мръднало пръста, за да се отвоюва на Велинград статут на защитена зона именно заради уникалната минерална вода! И тогава никой даже нямаше и да помисли за волфрамова мина!
Вярно е, че през 2016 г. при свое посещение в града, тогавашният министър на туризма Николина Ангелкова обеща възраждане на проекта “Сютка“и включването му в национална инвестиционна програма! Както се пееше в онази песен: ”Дано, дано, дано....!” Много скоро ще можем да видим дали това обещание ще бъде изпълнено!
* Изграждане, реконструкция и обновяване на интегрирана обществена структура за развитие на устойчив туризъм - рехабилитация, реконструкция и строителство на улици, В и К, благоустройствени и комуникационни градски мрежи във Велинград.
Като изключим двата големи булеварда („Съединение” и цялото трасе от входа на града за Юндола), не знам за някаква друга значима рехабилитация и реконструкция на улици и комуникации! И нещо повече, улиците са разбити, а тротоари по тях почти няма, дори и в центъра на града! За какво „благоустрояване” може да се говори?
Велинград вече е прочут със своите грозни ”язви”: лятното кино, хотел ”Здравец”, т.н. ”културен дом”, старото игрище, стадионът... Вместо улиците и тротоарите постоянно да се чистят и мият (което преди доста години беше наложена традиция в града), нас ни ощастливяват, че се извършвало „почистване на занемарени улици”?! По-важното е - ще стане ли това система?
А какво да кажем за градската тоалетна зад читалището? Такава клоака вече няма дори и по селата. За каква Европа, за какъв “устойчив туризъм” си говорим, след като десетки години това безобразие в центъра на града се търпи от всички управници ! За какво те ходят из т.н. ”побратимени” градове и какво положително се пренесли във Велинград? Някъде виждали ли са подобна „клозетна атракция”?
Наскоро бях в Румъния , в т.ч. и в град Синая. Абсолютен аналог на Велинград - високопланински ски курорт в Карпатите (около 780 м.н.в.), с население около 10 000 души. Улиците и тротоарите му са невероятно чисти, макар че по тях пътуват коли и се разхождат хора. Тротоарите са равни, а не с надигнати плочи, дърветата са поставени както трябва, има оформена зеленина... Къщите им са чудесни, с дворове и големи огради. Градът, както и цяла Румъния, е газифициран и не може да се видят пушещи комини!
И отново искам да поставя въпроса за множеството разбити улици във Велинград, водещи към хотели и други обекти, които бяха изграждани или ремонтирани през последните 20 години. Едни от тях са “Гоце Делчев” и “Тошо Стайков” (за “Двореца”, която наскоро пак хлътна заради нескопосаното прекарване на водопровод за минерална вода). През тях минаваше тежка техника за много нови и ремонтирани хотели и именно заради това те не само са с разбита настилка, но и с негодни подземни комуникации. А решението на този проблем е много просто и е практика в други общини: още преди да се издаде строително разрешение, общината и съответният инвеститор подписват договор, съгласно който инвеститорът се задължава да заплати ремонта на съответната улица. Цялата сума (!) предварително се внася по сметка на общината и чак тогава се издава строителната виза! След завършване на обекта, общината извършва ремонта с приведените й пари! „Няма не искам, няма недей!” Разрушил си - ще плащаш! Откъде накъде гражданите на Велинград са длъжни да търпят разбитите улици и да плащат ремонта им със свои пари, с парите от оскъдния местен бюджет? Друг е въпросът защо той е толкова оскъден.
Как пък за толкова години не се намери една общинска управа, която да се сети за подобно нещо и да го въведе, а не сега да ми се тюхка, че нямала пари за ремонт на улиците? Можем само да се досещаме дали това е ставало „случайно”!
Или да вземем печалния случай с „Еко Титан”, към която общината все още има огромни задължения. Как така изведнъж се появиха тези задължения? Защо не е имало постоянен контрол? Сега чистенето се извършва от друга, външна фирма, но отново възниква въпросът: а защо не се създаде общинска фирма за чистота, което е практика в много други градове, защото контролът ще е ежедневен?
В страгетията е направен ясен и точен извод: ”Не са използвани всички възможности на културните и историческите ресурси за включване в туристически продукти - не са социализирани и интерпретирани. Липсва специализирана атракционна инфраструктура в общината и района.”
И какво е направено до момента, освен тези общоизвестни „констатации”? Да припомня само разкритото тракийско светилище на връх “Острец”. То така си стои забравено, защото не е социализирано, достъпът до него е труден. Не съм чул да се обсъждат проекти за чиято реализация безспорно ще е необходима помощта на държавата, както е на Перперикон! Но къде е местната инициатива?
А трябва ли да говоря въобще за този срам, за тази язва „Клептуза”,за която толкова много се писа? Не познавам мои приятели от други градове, които искат пак да идат там! Може ли да си представите това да случи с подобен природен бисер в други държави?
Още когато за първи път преди 11 години прочетох тази „Стратегия”, съм се смял от сърце! Защото тя ми напомни за Остап Бендер от култовия роман на Илф и Петров „Дванайсетте стола”! В който Великият комбинатор се канеше да превърне селцето Васюки (дето го няма на картата) в световен и междупланетен център на шахмата, да построи метро, международно летище и даже .. космодрум, за да кацат ... извънземните! Между другото, някой вече спомня ли си, че имаше идея от 2009 година за построяване на летище за чартърни полети край Велинград?
Хайде да сравним тази стратегия и втръсналите предизборни програми с програмата от 8 (осем) точки на Йосиф Шнитер, кмет на с. Лъджене в периода 1934-1938 година, в резултат на което той постига конкретни резултати: създава безплатни курортни бюра, квартирна адресна служба, нов ресторант на Клептуза (за който сега достъпът вече е прекратен поради опастност от срутване), първия минерален плаж в Европа, ски състезания, първите в Европа зимни плувни състезания, конкурси “Царица на Лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи…. Така курортът Лъджене се оформя като един от най-посещаваните и модерни български курорти! И то без проекти и европари, в условията на най-тежките за България години след Ньойския договор!
И което е най-важното: никой досега не е отчел тази стратегия! Зaщо не са изпълнени огромна част от мероприятията на програмата, което я обезмисля и в крайна сметка кое в нея е толкова „стратегическо”? И съвсем логичен е въпросът: тази ”стратегия” послужила ли е въобще на някой или е нещо като дипломна работа на ученик или студент? Да припомня какъв беше основният извод в нея: “На база на SWOT-анализа се стига до заключението, че е необходимо да се предприеме агресивна стратегия за развитие на устойчив туризъм, с цел да се увеличат силните страни чрез максимално използване на възможностите”.
„Агресивна” не означава пасивност и чакане на Годо, уважаеми управници, а ежедневни действия и стъпки напред! Приетата стратегия е РЕШЕНИЕ на Общинският съвет, а решенията трябва да се изпълняват и да си отчитат публично! Така повеляват законите и морала!
В заключение искам ясно следното: няма съмнение, че развитието на Велинград и неговият туризъм сериозно изостават в условията на завишени критерии след 10 години членство в ЕС, независимо че е обявен за СПА-столицата на Балканите!
Велинград се е превърнал в една голяма спалня с баня, но не е атрактивен за туристите , създаващ много проблеми и дискомфорт за своите граждани. Трябва да се преустанови работата на парче и в интерес на определени лица! Спешно трябва да се организира и проведе „кръгла маса”, където да се обсъдят всички проблеми, но не само от тесен кръг хотелиери и съветници (които си преследват по правило само лични интереси), а с граждански организации!
Вече има нов парламент, Велинград има трима депутати. Те трябва максимално да се ангажират за поставяне и решаване от съответните институции на нашите проблеми, започвайки естествено с волфрамовата мина, Сютка, Клептуза, Острец... С местните проблеми, а не да ми се правят на велики “международници”!
Подкрепа би трябвало да се очаква и от президентството. Да припомня, че при предизборната си обиколка във Велинград през 2016 г., президентът Радев нарече проблема с волфрамовата мина „скандален” и обеща да се бори за неговото решаване, а вицепрезидентът Илияна Йотова като дългогодишен евродепутат гарантира, че 5% от средствата по програма "Регионално развитие" на ЕС, които България ще получава, ще отиват за развитието на туризма и то основно в планинския туризъм.
Подкрепата обаче не означава отново пасивност на общината и гръмки фрази за туризма по време на празници! Той трябва да бъде в интерес преди всичко на гражданите на Велинград, те да повишават своето жизнено равнище и да живеят във все по-хубава околна среда, а не да страдат за сметка на туристите!
Бяха пропуснати от общинските ръководства десет години, през които в България се изляха много европари, които за разлика от Велинград бяха използвани от много градове, градчета и села,за да се обновят решително. Не е необходимо да гледаме само София, Пловдив, Варна, Бургас и други големи градове. Имам лични впечатления от много по-малки градове като Гоце Делчев, Първомай, Димитровград, Казанлък и др., които се обновиха в огромна степен, в т.ч. и с изграждане на т.н. ”воден цикъл”. Съвсем скоро този финансов поток ако не секне, най-малкото ще се свие. Тогава? Ето защо въпросът за местните приходи от туризма, от различни концесии , данъци и такси трябва да бъде поставен на първо място!
Да, без стратегически план нищо значимо не може да се случи. Хайде да направим и ние като Йосиф Шнитер: по-кратка и реалистична програма, конкретни стъпки, подредени във времето - първо, второ, трето, а не теоретични алабалистики! Веднага! Защото след толкова години нищоправене, „утре” ще бъде късно!
Иван Велчев
За да не бъда голословен, ще ви разкажа една приказка! Нарича се
“СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ В ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД И ВЕЛИНГРАДСКИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОН”, приета от Общинския съвет през август 2006 година, т.е. преди повече от 10 години (качена е на сайта на общината). Досега никой не я е отчитал, а тя би трябвало да бъде основният стратегически документ за развитие на туризма! Би трябвало, ама не е!
Веднага искам да кажа, че Стратегията е красиво четиво, разработена е в пълно съответствие с науката, с необходимия SWOT-анализ, с формулирани цели и задачи, със срокове. Както ни предупреждаваше великият френски писател Анатол Франс: "Склонни сме да вярваме на всичко казано, особено когато е казано красиво"!
Вижте каква фантастична красота лъха от тази стратегия! Затаете дъх, мили съграждани, за да чуете какви красиви неща е трябвало да ни се случат през последните десетина години, които са достойни за приказките от 1001 нощи:
* Изграждане на геотермална централа за ускорена топлофикация на града (в изпълнение на Стратегия за екологично чиста градска среда.) Период на осъществяване: 2007 - 2010 г.
Става дума за отопление с топла минерална вода, читателю! Идея, която е още от 60-те години на 20-ти век! За която трябваше отдавна да са прокарани главните водопроводи и за има изградени подгряващи станции! Апропо, Велинград трябваше да е и газифициран. Вместо тези шербети, градът продължава да си гори дърва и зимно време смогът е както в София. Не дай си, Боже, да започне да действа и волфрамовата мина.
В стратегията, още през 2006 г., ясно е посочена една от слабите страни на града: “Концесиите за предоставяне на минерална вода се раздадени в произволни количества, не главно за нуждите за балнеопроцедури и лечебни цели. Това положение неминуемо води до неефективност и криза в ползването на минералните води.”
През 2017 г. този извод е още по-верен! Водата се раздава на неясни принципи, не в интерес на гражданите и без необходимия финансов ефект за града! Минералната вода изчезна или рязко намаля в градските бани. Из града липсват старите чешмички, от които туристите може да пият както минерална, така и студена вода. Съществуващите такива в центъра на града са безкрайно грозни и неудобни за нормално пиене на вода, като че ли са проектирани за лилипути!
* Създаване и въвеждане на тролейбусен градски транспорт. Период на осъществяване: 2008 - 2010 г.
Та съгласно тази Стратегия, ние вече 7 години би трябвало да пътуваме с тролеи между Чепино и Каменица, драги читатели, макар и да не сме забелязали подобно нещо! Вместо това гражданско движение вече събира подписка за лошото състояние на така ”хубавия” транспорт, защото на хората им е писнало, а дизелът ни замърсява ежедневно, напук на Стратегията за екологично чиста градска среда!
Да припомня, че съгласно приетата визия през 2005 година, “Община Велинград в сърцето на Родопите ще бъде развит и утвърден район за международен туризъм и балнеолечение, с чиста природа, качествено равнище на живот, съхранени духовни и материални ценности, с висока степен на образованост, знания, възпитание на своите съграждани и равни шансове на всички свои райони и социални групи”
Нещо повече, като първи приоритет в Стратегията е записано: ”Съхранение и поддържане на природния ландшафт. Едно от конкурентните предимства на дестинацията Велинград е наличието на уникални природни ландшафти. Развитието на туризма в района трябва да бъде придружено от грижи за поддържането на автентичния вид и жизненост на природната среда като средство за запазване конкурентноспособността на дестинацията”
Като добавим реалната и огромна опастност от волфрамовата мина, възниква логичният въпрос: след като изцяло е срината идеята за “чиста природа и околна среда”, за какъв “устойчив” туризъм във Велинград може да се говори?
Вижте каква точна констатация беше направена в стратегията през 2006 година: “Велинград не разполага със спортни съоръжения, които са атрибут за една водеща туристическа дестинация. Няма и елементарни спортни площадки за туристите, с изключение на няколко тенис-корта. Има много проблеми относно атрактивността на Велинград, туристическите програми и обслужването на гостите”. И за да се решат част от тези проблеми, в стратегията се планираше: изграждане на тенис център, строителство на плувен център с два плувни басейна, строителство на център за спортни игри, строителство на фитнес и медицински център и обслужваща инфраструктура, строителство и организация на голф-игрище край Велинград. Период на осъществяване: 2008 - 2011 г.
Вместо това „грандиозно” строителство, беше разрушен покрития басейн до стадиона , който можеше да се превърне в плувно чудо на България и Балканите, в града няма нито голф, нито нормално игрище, на което да играят децата и ще се прави нов стадион в ... Драгиново, а плувни, тенис и фитнес-центрове за Велинград все още са в областта на научната фантастика!
* Изграждане на обходна отсечка на Велинград по направление на път ІІ 84. Период на осъществяване: 2008 - 2010 г.
Път ІІ 84 е пътят Варвара - Велинград- Юндола-Разлог! И досега целият трафик преминава като на парад през центъра на града и създава тапи и скандали от пазара до изхода за Юндола!
* Рехабилитация реконструкция и строителство на главни и свързващи водоснабдителни мрежи, подобряване на водохващанията и доставка на оборудване за регистриране на водни течове в велинградската водоснабдителна мрежа. Период на осъществяване: 2007 - 2011 г.
За водата и течовете на водата, особено на моята улица „Гоце Делчев” и района вече писах отделна статия! Напук на стратегията, водата за пиене си шурти по улиците от спуканите тръбопроводи или улиците “хлътват” след поредни ремонти! Развитие на местна данъчна политика за поощряване на реинвестициите в устойчивия туризъм.
Велинград буквално стои не над титан и волфрам, а над злато, над пари, но е беден, защото е управляван лошо! Защото никой не плаща данъци, курортни такси и концесии в законовите размери. Никой не е и анализирал този феномен и да каже: колко пари общо (и по видове такси) са събирани и колко трябва да бъдат по закон! Общината се прочу с дълг от над 20 млн.лева и беше принудена да тегли държавен заем за погасяване на стари задължения!
* Инвестиционен проект “Спортно-туристически комплекс “Сютка”. Период на осъществяване: 2007 – 2008 г.
Този проект си остана лееляна мечта и по него не е направено нищо! Оказа се, че в нито една от заинтересованите общини не може да се намери дори проекта!? Изумително е, че той беше спрян от ОВОС, изготвен от МОСВ - същата институция, която може да издаде положителен ОВОС за волфрамовата мина! По този начин още сто години Велинград няма да бъде и ски курорт, за разлика от Банско. Преди години лично тогавашният премиер Борисов и част от министрите участваха там в протест (срещу кого?) за защита на идеята за изграждане на нов лифт. Интересно защо нито един премиер или поне министър не е участвал в протест за “Сютка” или срещу волфрамовата мина? Сами може да се досетим в полза на кой град лобират всички управляващи!
Припомням, че по време на обсъжданията на този проект преди години, тогавашният кмет Лебанов като скиор напомни за най-голямата в Европа волфрамова мина, отдалечена на 30 км. от австрийския курорт Кицбюел, като срамежливо допълни, че е против волфрамовата мина само в контекста на хипотетичния ски курорт “Сютка". Само че “забрави” да каже, че в Кицбюел, за разлика от Велинград, няма минерални извори!
Учудвам се и възмущавам, че досега нито едно общинско ръководство не си е мръднало пръста, за да се отвоюва на Велинград статут на защитена зона именно заради уникалната минерална вода! И тогава никой даже нямаше и да помисли за волфрамова мина!
Вярно е, че през 2016 г. при свое посещение в града, тогавашният министър на туризма Николина Ангелкова обеща възраждане на проекта “Сютка“и включването му в национална инвестиционна програма! Както се пееше в онази песен: ”Дано, дано, дано....!” Много скоро ще можем да видим дали това обещание ще бъде изпълнено!
* Изграждане, реконструкция и обновяване на интегрирана обществена структура за развитие на устойчив туризъм - рехабилитация, реконструкция и строителство на улици, В и К, благоустройствени и комуникационни градски мрежи във Велинград.
Като изключим двата големи булеварда („Съединение” и цялото трасе от входа на града за Юндола), не знам за някаква друга значима рехабилитация и реконструкция на улици и комуникации! И нещо повече, улиците са разбити, а тротоари по тях почти няма, дори и в центъра на града! За какво „благоустрояване” може да се говори?
Велинград вече е прочут със своите грозни ”язви”: лятното кино, хотел ”Здравец”, т.н. ”културен дом”, старото игрище, стадионът... Вместо улиците и тротоарите постоянно да се чистят и мият (което преди доста години беше наложена традиция в града), нас ни ощастливяват, че се извършвало „почистване на занемарени улици”?! По-важното е - ще стане ли това система?
А какво да кажем за градската тоалетна зад читалището? Такава клоака вече няма дори и по селата. За каква Европа, за какъв “устойчив туризъм” си говорим, след като десетки години това безобразие в центъра на града се търпи от всички управници ! За какво те ходят из т.н. ”побратимени” градове и какво положително се пренесли във Велинград? Някъде виждали ли са подобна „клозетна атракция”?
Наскоро бях в Румъния , в т.ч. и в град Синая. Абсолютен аналог на Велинград - високопланински ски курорт в Карпатите (около 780 м.н.в.), с население около 10 000 души. Улиците и тротоарите му са невероятно чисти, макар че по тях пътуват коли и се разхождат хора. Тротоарите са равни, а не с надигнати плочи, дърветата са поставени както трябва, има оформена зеленина... Къщите им са чудесни, с дворове и големи огради. Градът, както и цяла Румъния, е газифициран и не може да се видят пушещи комини!
И отново искам да поставя въпроса за множеството разбити улици във Велинград, водещи към хотели и други обекти, които бяха изграждани или ремонтирани през последните 20 години. Едни от тях са “Гоце Делчев” и “Тошо Стайков” (за “Двореца”, която наскоро пак хлътна заради нескопосаното прекарване на водопровод за минерална вода). През тях минаваше тежка техника за много нови и ремонтирани хотели и именно заради това те не само са с разбита настилка, но и с негодни подземни комуникации. А решението на този проблем е много просто и е практика в други общини: още преди да се издаде строително разрешение, общината и съответният инвеститор подписват договор, съгласно който инвеститорът се задължава да заплати ремонта на съответната улица. Цялата сума (!) предварително се внася по сметка на общината и чак тогава се издава строителната виза! След завършване на обекта, общината извършва ремонта с приведените й пари! „Няма не искам, няма недей!” Разрушил си - ще плащаш! Откъде накъде гражданите на Велинград са длъжни да търпят разбитите улици и да плащат ремонта им със свои пари, с парите от оскъдния местен бюджет? Друг е въпросът защо той е толкова оскъден.
Как пък за толкова години не се намери една общинска управа, която да се сети за подобно нещо и да го въведе, а не сега да ми се тюхка, че нямала пари за ремонт на улиците? Можем само да се досещаме дали това е ставало „случайно”!
Или да вземем печалния случай с „Еко Титан”, към която общината все още има огромни задължения. Как така изведнъж се появиха тези задължения? Защо не е имало постоянен контрол? Сега чистенето се извършва от друга, външна фирма, но отново възниква въпросът: а защо не се създаде общинска фирма за чистота, което е практика в много други градове, защото контролът ще е ежедневен?
В страгетията е направен ясен и точен извод: ”Не са използвани всички възможности на културните и историческите ресурси за включване в туристически продукти - не са социализирани и интерпретирани. Липсва специализирана атракционна инфраструктура в общината и района.”
И какво е направено до момента, освен тези общоизвестни „констатации”? Да припомня само разкритото тракийско светилище на връх “Острец”. То така си стои забравено, защото не е социализирано, достъпът до него е труден. Не съм чул да се обсъждат проекти за чиято реализация безспорно ще е необходима помощта на държавата, както е на Перперикон! Но къде е местната инициатива?
А трябва ли да говоря въобще за този срам, за тази язва „Клептуза”,за която толкова много се писа? Не познавам мои приятели от други градове, които искат пак да идат там! Може ли да си представите това да случи с подобен природен бисер в други държави?
Още когато за първи път преди 11 години прочетох тази „Стратегия”, съм се смял от сърце! Защото тя ми напомни за Остап Бендер от култовия роман на Илф и Петров „Дванайсетте стола”! В който Великият комбинатор се канеше да превърне селцето Васюки (дето го няма на картата) в световен и междупланетен център на шахмата, да построи метро, международно летище и даже .. космодрум, за да кацат ... извънземните! Между другото, някой вече спомня ли си, че имаше идея от 2009 година за построяване на летище за чартърни полети край Велинград?
Хайде да сравним тази стратегия и втръсналите предизборни програми с програмата от 8 (осем) точки на Йосиф Шнитер, кмет на с. Лъджене в периода 1934-1938 година, в резултат на което той постига конкретни резултати: създава безплатни курортни бюра, квартирна адресна служба, нов ресторант на Клептуза (за който сега достъпът вече е прекратен поради опастност от срутване), първия минерален плаж в Европа, ски състезания, първите в Европа зимни плувни състезания, конкурси “Царица на Лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи…. Така курортът Лъджене се оформя като един от най-посещаваните и модерни български курорти! И то без проекти и европари, в условията на най-тежките за България години след Ньойския договор!
И което е най-важното: никой досега не е отчел тази стратегия! Зaщо не са изпълнени огромна част от мероприятията на програмата, което я обезмисля и в крайна сметка кое в нея е толкова „стратегическо”? И съвсем логичен е въпросът: тази ”стратегия” послужила ли е въобще на някой или е нещо като дипломна работа на ученик или студент? Да припомня какъв беше основният извод в нея: “На база на SWOT-анализа се стига до заключението, че е необходимо да се предприеме агресивна стратегия за развитие на устойчив туризъм, с цел да се увеличат силните страни чрез максимално използване на възможностите”.
„Агресивна” не означава пасивност и чакане на Годо, уважаеми управници, а ежедневни действия и стъпки напред! Приетата стратегия е РЕШЕНИЕ на Общинският съвет, а решенията трябва да се изпълняват и да си отчитат публично! Така повеляват законите и морала!
В заключение искам ясно следното: няма съмнение, че развитието на Велинград и неговият туризъм сериозно изостават в условията на завишени критерии след 10 години членство в ЕС, независимо че е обявен за СПА-столицата на Балканите!
Велинград се е превърнал в една голяма спалня с баня, но не е атрактивен за туристите , създаващ много проблеми и дискомфорт за своите граждани. Трябва да се преустанови работата на парче и в интерес на определени лица! Спешно трябва да се организира и проведе „кръгла маса”, където да се обсъдят всички проблеми, но не само от тесен кръг хотелиери и съветници (които си преследват по правило само лични интереси), а с граждански организации!
Вече има нов парламент, Велинград има трима депутати. Те трябва максимално да се ангажират за поставяне и решаване от съответните институции на нашите проблеми, започвайки естествено с волфрамовата мина, Сютка, Клептуза, Острец... С местните проблеми, а не да ми се правят на велики “международници”!
Подкрепа би трябвало да се очаква и от президентството. Да припомня, че при предизборната си обиколка във Велинград през 2016 г., президентът Радев нарече проблема с волфрамовата мина „скандален” и обеща да се бори за неговото решаване, а вицепрезидентът Илияна Йотова като дългогодишен евродепутат гарантира, че 5% от средствата по програма "Регионално развитие" на ЕС, които България ще получава, ще отиват за развитието на туризма и то основно в планинския туризъм.
Подкрепата обаче не означава отново пасивност на общината и гръмки фрази за туризма по време на празници! Той трябва да бъде в интерес преди всичко на гражданите на Велинград, те да повишават своето жизнено равнище и да живеят във все по-хубава околна среда, а не да страдат за сметка на туристите!
Бяха пропуснати от общинските ръководства десет години, през които в България се изляха много европари, които за разлика от Велинград бяха използвани от много градове, градчета и села,за да се обновят решително. Не е необходимо да гледаме само София, Пловдив, Варна, Бургас и други големи градове. Имам лични впечатления от много по-малки градове като Гоце Делчев, Първомай, Димитровград, Казанлък и др., които се обновиха в огромна степен, в т.ч. и с изграждане на т.н. ”воден цикъл”. Съвсем скоро този финансов поток ако не секне, най-малкото ще се свие. Тогава? Ето защо въпросът за местните приходи от туризма, от различни концесии , данъци и такси трябва да бъде поставен на първо място!
Да, без стратегически план нищо значимо не може да се случи. Хайде да направим и ние като Йосиф Шнитер: по-кратка и реалистична програма, конкретни стъпки, подредени във времето - първо, второ, трето, а не теоретични алабалистики! Веднага! Защото след толкова години нищоправене, „утре” ще бъде късно!
Иван Велчев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023