

Кметът Йосиф Шнитер - пример за модерно европейско управление
Публикувано на 27 Jun 2017 09:22
Преди 80 години, на 25 юли 1937 г., в с. Лъджене е открит „първият по рода си в Европа” минерален плаж, дело на тогавашния кмет Йосиф Шнитер.
Йосиф Й. Шнитер е първият назначен, а не избран кмет на с. Лъджене за 1934-1938 г. и кмет на първата сборна община от селата Каменица Лъджене и Чепино през 1934-1936 г., първообраз на днешния Велинград.
Роден е в гр. Пловдив през 1893 г. Баща му, инж. Йосиф Ваацлав Шнитер, чех по народност, е бил доброволец в Руско-турската освободителна война и е първият архитект на Пловдив, създател на генералния план за благоустрояване на града, проектирал и ръководил безплатно строежа на новата църква в Батак. През 2006 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив.
Йосиф Й. Шнитер завършва средното си образование в Пловдив, а висшето в юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Участва като доброволец в Балканската, а по-късно и в Първата световна война. През 1921-22 г. е преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно ползва немски, руски, чешки и френски език. От 1922 г. е член на Българския туристически съюз и организатор на Първата туристическа художествена фото-изложба в България през 1934 г. Негови снимки участват в международни фото-конкурси и изложби в Бостън (САЩ), Кошице (Чехословакия), Краков (Полша), Люцерн (Швейцария). До 1934 г. работи като юрисконсулт и адвокат на частна практика в София.
Назначаването му за кмет на община Лъджене, а по-късно и на сборната община Чепино, му дава възможност да прояви европейска култура и амбиция в управлението и благоустрояването на селищата. Една седмица след назначението, на 28 юни 1934 г., Йосиф Шнитер кани 28 общественици (официални и частни лица) от Каменица, Лъджене и Чепино за конституирането на “Чепински курортен съвет”. Задачите му формулира в 8 точки:
1. Създаване на безплатни курортни бюра в трите селища, които да събират и систематизират сведения за предлаганите квартири за почиващите;
2. Организиране на квартирна адресна служба, паралелна на полицейската, в която да се заявяват наетите или свободни квартири;
3. Дежурства на общинските чиновници на гарите, които да насочват курортистите към подходящите квартири;
4. Организиране на обществен контрол за реда и чистотата в отдаваните под наем жилища, гостилниците, месарниците и хлебопекарниците. Определят се и санкциите, които да бъдат налагани след проверка и констатирано нарушение;
5. Организиране на “една практична пропаганда на Чепинските курорти” чрез пресата, чрез рекламни брошури, чрез Радио София, уреждане на фото-рекламна служба, фото-конкурси, рекламни табели и табла във влаковете, гарите Саранбей, София, Пловдив и др.;
6. Организиране на спортни турнири, футболни, кавалерийски и други състезания, зимен спорт. Създаване на спортни игрища, детски игрища и организиране на театрални и музикални тържества през и след сезона;
7. Подготовката на курорта и като зимен такъв; 8. Уреждане въпроса за пътуване с намаления по БДЖ, групови излети от София и Пловдив, включващи в цената си квартири и храна и т.н.
За 4-годишното си управление Й. Шнитер следва неотклонно набелязаните задачи. Неговата мечта е “да допринесе с нещо за културното и стопанско издигане на богато надарения от природата Чепински курорт - едно общонационално богатство”. Неуморен е в желанието си да бъде полезен, да решава проблемите на хората от района. С двуколката на Ахмед Окин обикаля селата по график: понеделник - с. Каменица и с. Корово; вторник - с. Лъджене; в сряда е общински съдия; четвъртък - с. Чепино, с. Грашево и Мечо корито; петък - с. Флорово, с. Св. Петка и Юндола; събота - с. Лъджене, среща с помошник-кмета и началници на службите.
По негова инициатива през 1935 г. е открита Лъдженската скиорска шанца, за която пише: „Италия може да се гордее със своя Меран, а Швейцария със Сен Мориц. Нека ония добри българи, които вече са били там, да дойдат и видят зимната красота на Чепинското корито”. Същата година с временната трудова повинност са каптирани 32 извора в м. Легоринец и курортът получава „изобилна, хубава, студена, изворна вода, достатъчна за едно население пет пъти по-голямо от сегашното”, коригирани са коритата на реките, наводнявали до този момент селищата, построява се нов ресторант с казино на Клептуза, горски почивен дом на Юндола, новата сграда на Кална баня и „първият по рода си в Европа” минерален плаж в Лъджене през 1937 г. Пред в-к „Зора” д-р Карл Дийм, секретар на Олимпийския комитет, коментира за Лъдженския плаж „Една рядкост в Европа, един малък рай на плувния спорт”. Общината организира ски състезания, „първите в Европа зимни плувни състезания”, конкурси „Царица на Лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи. Традиционно става гостуването през целия летен сезон на Пловдивския държавен театър, на музиканти и артисти от гр. София. Изнасят се концерти от военните духови оркестри на 9-та, 21-а и 27-а военни дружини. Общинският съвет гласува 90 000 лева за направата на паметника на загиналите във войните. В с. Лъджене се провеждат конгреси на Българския туристически съюз, на Ловната организация и Българския народен морски сговор. На Юндола са посрещнати участниците в IV конгрес на славянските географи и етнографи в София през 1936 г. За рекламирането на курорта Чепино Й. Шнитер експонира голяма фото-изложба в Промишленото училище и Панаирната палата в гр. Пловдив. Издава специален бюлетин „Чепинско - зимен курорт”, рекламна брошура за курорта Чепино, участва в 15 минутно предаване за Лъдженския курортен център по Радио Рим, изпраща дописка до вестник „Deutsche Allgemeine Zeitung” за откриването на минералния басейн. Преговаря за уреждане на ловен туризъм за чужденци на Юндола. Централният и местният печат ласкаво отразяват всички важни събития, случващи се в Чепинското корито, както и официалното посещение на Цар Борис ІІІ през 1935 г.
В края на 30-те години на ХХ в. курортът Лъджене се оформя като един от най-посещаваните и модерни български курорти.
Юрист по образование, общественик по призвание, перфекционист по природа и влюбен в природата турист и фотограф, Йосиф Шнитер е пример за едно модерно европейско управление на селска община от преди повече от 80 години.
Снежана Велева, директор на Исторически музей - Велинград
Йосиф Й. Шнитер е първият назначен, а не избран кмет на с. Лъджене за 1934-1938 г. и кмет на първата сборна община от селата Каменица Лъджене и Чепино през 1934-1936 г., първообраз на днешния Велинград.
Роден е в гр. Пловдив през 1893 г. Баща му, инж. Йосиф Ваацлав Шнитер, чех по народност, е бил доброволец в Руско-турската освободителна война и е първият архитект на Пловдив, създател на генералния план за благоустрояване на града, проектирал и ръководил безплатно строежа на новата църква в Батак. През 2006 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив.
Йосиф Й. Шнитер завършва средното си образование в Пловдив, а висшето в юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Участва като доброволец в Балканската, а по-късно и в Първата световна война. През 1921-22 г. е преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно ползва немски, руски, чешки и френски език. От 1922 г. е член на Българския туристически съюз и организатор на Първата туристическа художествена фото-изложба в България през 1934 г. Негови снимки участват в международни фото-конкурси и изложби в Бостън (САЩ), Кошице (Чехословакия), Краков (Полша), Люцерн (Швейцария). До 1934 г. работи като юрисконсулт и адвокат на частна практика в София.
Назначаването му за кмет на община Лъджене, а по-късно и на сборната община Чепино, му дава възможност да прояви европейска култура и амбиция в управлението и благоустрояването на селищата. Една седмица след назначението, на 28 юни 1934 г., Йосиф Шнитер кани 28 общественици (официални и частни лица) от Каменица, Лъджене и Чепино за конституирането на “Чепински курортен съвет”. Задачите му формулира в 8 точки:
1. Създаване на безплатни курортни бюра в трите селища, които да събират и систематизират сведения за предлаганите квартири за почиващите;
2. Организиране на квартирна адресна служба, паралелна на полицейската, в която да се заявяват наетите или свободни квартири;
3. Дежурства на общинските чиновници на гарите, които да насочват курортистите към подходящите квартири;
4. Организиране на обществен контрол за реда и чистотата в отдаваните под наем жилища, гостилниците, месарниците и хлебопекарниците. Определят се и санкциите, които да бъдат налагани след проверка и констатирано нарушение;
5. Организиране на “една практична пропаганда на Чепинските курорти” чрез пресата, чрез рекламни брошури, чрез Радио София, уреждане на фото-рекламна служба, фото-конкурси, рекламни табели и табла във влаковете, гарите Саранбей, София, Пловдив и др.;
6. Организиране на спортни турнири, футболни, кавалерийски и други състезания, зимен спорт. Създаване на спортни игрища, детски игрища и организиране на театрални и музикални тържества през и след сезона;
7. Подготовката на курорта и като зимен такъв; 8. Уреждане въпроса за пътуване с намаления по БДЖ, групови излети от София и Пловдив, включващи в цената си квартири и храна и т.н.
За 4-годишното си управление Й. Шнитер следва неотклонно набелязаните задачи. Неговата мечта е “да допринесе с нещо за културното и стопанско издигане на богато надарения от природата Чепински курорт - едно общонационално богатство”. Неуморен е в желанието си да бъде полезен, да решава проблемите на хората от района. С двуколката на Ахмед Окин обикаля селата по график: понеделник - с. Каменица и с. Корово; вторник - с. Лъджене; в сряда е общински съдия; четвъртък - с. Чепино, с. Грашево и Мечо корито; петък - с. Флорово, с. Св. Петка и Юндола; събота - с. Лъджене, среща с помошник-кмета и началници на службите.
По негова инициатива през 1935 г. е открита Лъдженската скиорска шанца, за която пише: „Италия може да се гордее със своя Меран, а Швейцария със Сен Мориц. Нека ония добри българи, които вече са били там, да дойдат и видят зимната красота на Чепинското корито”. Същата година с временната трудова повинност са каптирани 32 извора в м. Легоринец и курортът получава „изобилна, хубава, студена, изворна вода, достатъчна за едно население пет пъти по-голямо от сегашното”, коригирани са коритата на реките, наводнявали до този момент селищата, построява се нов ресторант с казино на Клептуза, горски почивен дом на Юндола, новата сграда на Кална баня и „първият по рода си в Европа” минерален плаж в Лъджене през 1937 г. Пред в-к „Зора” д-р Карл Дийм, секретар на Олимпийския комитет, коментира за Лъдженския плаж „Една рядкост в Европа, един малък рай на плувния спорт”. Общината организира ски състезания, „първите в Европа зимни плувни състезания”, конкурси „Царица на Лъдженския плаж”, градински увеселения, венециански нощи. Традиционно става гостуването през целия летен сезон на Пловдивския държавен театър, на музиканти и артисти от гр. София. Изнасят се концерти от военните духови оркестри на 9-та, 21-а и 27-а военни дружини. Общинският съвет гласува 90 000 лева за направата на паметника на загиналите във войните. В с. Лъджене се провеждат конгреси на Българския туристически съюз, на Ловната организация и Българския народен морски сговор. На Юндола са посрещнати участниците в IV конгрес на славянските географи и етнографи в София през 1936 г. За рекламирането на курорта Чепино Й. Шнитер експонира голяма фото-изложба в Промишленото училище и Панаирната палата в гр. Пловдив. Издава специален бюлетин „Чепинско - зимен курорт”, рекламна брошура за курорта Чепино, участва в 15 минутно предаване за Лъдженския курортен център по Радио Рим, изпраща дописка до вестник „Deutsche Allgemeine Zeitung” за откриването на минералния басейн. Преговаря за уреждане на ловен туризъм за чужденци на Юндола. Централният и местният печат ласкаво отразяват всички важни събития, случващи се в Чепинското корито, както и официалното посещение на Цар Борис ІІІ през 1935 г.
В края на 30-те години на ХХ в. курортът Лъджене се оформя като един от най-посещаваните и модерни български курорти.
Юрист по образование, общественик по призвание, перфекционист по природа и влюбен в природата турист и фотограф, Йосиф Шнитер е пример за едно модерно европейско управление на селска община от преди повече от 80 години.
Снежана Велева, директор на Исторически музей - Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023