За пореден път бяхме приятно”ощастливени” от новината, че се обсъжда вариант за отдаване под концесия на парковете на Велинград, в т.ч. и на „Клептуза”. Да, засега това са само намерения, но ние добре знаем, че винаги се започва така невинно, с добри намерения. И в отговор на поканата на вестника за дискусия по този въпрос, аз предлагам моето гражданско мнение.
Първо, защо този въпрос се внася от Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите и се обсъжда от Консултативния съвет по туризма към общината? Зелените площи на града не са тяхна собственост (все още) и не са създадени само и единствено за курортистите, а най-вече за гражданите на Велинград! А съгласно правилника на консултативния съвет, в него не участва нито един представител на тези граждани, каквото и да означава това. На заседанието не са били допуснати даже и медии. Това вече прилича на завера срещу гражданите.
Второ, основен аргумент за ”бързи действия” според вносителите е предстоящата 2018 г. и двата юбилея през нея: 70 години Велинград и 10 години СПА-столица на Балканите. Извинете, ама това сега ли се разбра? Сега ли се разбра истината, че „в момента сградите и съоръженията на Клептуза са сериозен проблем за имиджа на туристическата дестинация Велинград и създават реална опасност за всички посетители”? И кой създаде този проблем?
И така, за основата идея на предложението: отдаване на зелените площи на концесия. ”Бравос!” би възкликнал бай Ганьо. Никакви други идеи освен концесия!
Но концесията съвсем не е единствената форма за експлоатация на даден обект, в т.ч. и на публично–частно партньорство. В България се налага мнението, че държавното и общинското априори е нещо лошо, докато частното винаги е нещо прекрасно. Приказки за наивници!
Хайде сега да дам пример не с какъв да обект, а с Айфеловата кула – най-известният и най-скъпият културно-исторически актив в света. Тя се посещава годишно от около 7 млн. души, като цената на билета до 3-тия етаж е 15 евро. Даже не говоря за други приходи от концерти, филми, снимки и т.н… Та тази кула понастоящем е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула (SNTE), което е със смесено участие, но с преобладаващ дял на общината! Защото парижката управа не толкова глупава, че даде концесия на частна фирма за такава „златна кокошка”! Нали може да си представите какво би се случило, ако парижани бяха дали на някой техен бай Ганьо кулата на концесия!
Но да не ходим толкова далеч, а да се вгледаме в нашенската България. Познавам двата най-хубави парка в страната - в Добрич и в Сандански. И двата са стари, но в последните години и двата бяха реиновирани по европейски проекти и сега са прекрасно място за отдих на гражданите ! И двата обаче не само са общинска собственост, но и се стопанисват от общините! Срамота е за Велинград в безводна Добруджа да има парк с великолепно поддържано езеро и други занимания! При това общината сама е проучила желанието на своите граждани и е направила задание за реиновацията с изискване за: предвиждане зони за игри и забавления на открито за деца и възрастни; експозиции на открито - градински изложби, художествени занаяти, инсталации, фотопленери; обособени места за хоби дейности, свободна игра и разходка на домашни любимци; спорт на открито; екстремни игри. Всичко това е изпълнено и без помощта на разни концесионери! Срамота е за Велинград в друг СПА-курорт - Сандански да има парк, с който хората се гордеят и посещават ежедневно, а ние да се срамуваме от Клептуза!
Срамно е в 3-тия се вариант драгите хотелиери и ресторантьори да предлагат абсурда: “Да се даде възможност на бъдещия концесионер сам да предложи собствен проект за модернизация на Клептуза, в който да бъдет включени по негово желание и без ограничения (освен законови) различни по предназначение търговски обекти и площи”. Че нали и сега, благодарение на собствената визия на някои частници и благодарение на подобни “мъдри” съвети, Клептуза беше докаран до това, което е ? Ние пак това ли искаме?
Срамно е някой даже да има идея да се заплаща в бъдеще за... ползване на детските площадки, след като в горните два парка всичко е достъпно свободно!А може би след боклука, минералната вода и парковете, на концесия ще се отдаде и …въздухът?
Нима след 28 г. не ни стана ясна максимата, че при т.н.”публично-частно партньорство” загубите и разходите винаги са за сметка на държавата, т.е. на нас, а печалбите: за частниците! Да припомня, че само преди години, всичките 10 парка и зелени площи в града бяха реиновирани (друг е въпросът колко успешно) за 7,5 млн.лева по европрограма, т.е.с публични средства. Че кой няма да се съгласи на това? Хайде и на мен държавата да реиновира къщата ми, а след това аз ще си я взема на концесия! Нима нямаме крещящи примери за подобно партньорство в града - стадиона, старото игрище…. Още язви ли искаме?
Преди години, не кой да е ,а Сметната палата излезе с доклад, според който за бутилирането на минерална вода във Велинград не е била платена концесионна такса дълги години! Така че какво е спечелила общината от тази концесия?
Съгласно своя правилник, консултативният съвет има съвсем други задачи, произтичащи от закона за туризма и на първо място това е изработването на годишна програма за разходване на средствата, събирани от курортна такса и други приходи. И възниква въпросът: а колко е размерът на тези такси за 1 година и колко би трябвало да бъдат в град с толкова много хотели? А за концесиите?
И с просто око прозира намерението на хотелиерите и ресторантьорите да въведат общината отново в позната диря на концесиите. Може би те имат идея и за самите бъдещи концесионери? Но хотелиерите не означава гражданите на Велинград! Те защитават своите бизнес интереси, но не и на гражданите. Пресен пример е тръбопроводът за минерална вода до един частен хотел, който наруши обществения интерес и нанесе щети по улиците!
Искам да заявя следното: консултативният съвет е само помощен орган на общината! Единствено легитимният такъв е Общинският съвет! Какво ще бъде бъдещето на парковете трябва да се решава от него, след проучване мнението преди всичко на гражданите на Велинград! Не мога да приема тази идея на хотелиерите за идея на общината!
И се питам: за какво ми е община, която не може да изработи стратегия за своите паркове и задание за тях, която не може и не иска да ги стопанисва и иска едва ли не всичко в града да се експлоатира на концесия? Тогава и аз имам предложение: не само парковете, а местното самоуправление да се даде на концесия! С годишните заплати на кмет, съветници и общинска администрация, все ще се намери желаещ да управлява общината под концесия! Така ще бъдем първият български град, отдаден на концесия и ще се въведе понятието ”концесионен туризъм”! Ето с това вече ще привлечем милиони туристи и ще станем СПА-център и на света!
Иван Велчев

Паркът в Добрич, в безводна Добруджа.
Паркът в друг СПА-център Сандански! Да ви прилича това на Клептуза?