Профилактичното дело във Велинград започна на 1 април 1956 г., когато се създаде ХЕГ (Хигиенно епидемична група) към ХЕИ - Пловдив с назначението на лекар-епидемиолог. Бойното кръщение на това начало бе пълзяща дизентерийна епидемия в с. Ракитово със смъртен случай. Всеки ден епидемиологът д-р Генов от пловдивската ХЕИ идваше и заедно с новоназначената д-р Анна Колчагова заминаваха за Ракитово, където правеха епидемиологично проучване от къща в къща. Намерените болни веднага се хоспитализираха, правеше се дезинфекция на огнищата, а микробиологичните изследвания се извършваха в Пазарджик или Пловдив. След взетите мерки епидемията се ликвидира, но селото остана дълго време епидемично огнище на дизинтерия. След няколко месеца службата се разшири кадрово, като дадоха щат за главен лекар и микробиолог с цел създаване на микробиологична лаборатория. Д-р Колчагова беше изпратена на едногодишен курс в ИСУЛ-София за микробиологична квалификация. През 1957 г. беше създадена микробиологична раборатория с един лекар, един лаборант и един санитар. За главен лекар бе назначен д-р Г. Анчев. С времето се основаха сектори: микробиологичен, епидемиологичен, санитарен и група ДДД. Така създадената лаборатория в началото бе малка, по-късно дойде още един лаборант.
Изискванията към микробиологията бяха големи, така че тя трябваше да излезе извън границите на профилактиката и да поеме контингента на болницата, тъй като в район като нашия не можеше да се позволи да има отделна лаборатория в болницата и в ХЕИ. Цялата служба в даден период от време мина към градската болница във Велинград, а по-късно към ХЕИ - Пазарджик. Самата лаборатория смени сградата си на три пъти. След земетресението през 1977 г. се построи нова (за трети път) микробиологична лаборатория в сутерена на новата поликлиника. С много труд, средства и желание от целия колектив се направи новата лаборатория, отговаряща на всички изисквания. Тя беше класирана на първо място в страната, като база за категорията си. В тази осъвременена база с персонал лекар-микробиолог и две лаборантки стигнахме до три, четири лаборантки. Щатът ни се даваше от МНЗ директно заради това, че Велинград е национален курорт, през лятото жителите му се утрояват, а освен това има целогодишни почивни станции и висок и тежък район за обслужване.
Работеше се на много високо ниво, в непрекъснат контакт с Института по заразни и паразитни болести в София. Работата може да се подреди в доста направления: клинична микробиология за болницата и амбулаторно болни от поликлиниките; изследване на хранителни продукти; изследване на околна среда при вътреболнични инфекции; санитарна микробиология - изследване по график на питейната вода; паразитологични изследвания. Целият екип от лабораторията бе включен в научни разработки съвместно с Института по заразни и паразитни болести в София и са налице съвместни публикации по различни проблеми. Така микробиологичната диагностика зае своето място, като открива причинителя и насочва правилното лечение. Всички лекари ползваха тази диагностика. Но постепенно с времето намаляваха възможностите на лабораторията, даденият ни щат за лаборанти се прехвърляше в ХЕИ - Пазарджик заедно с отдела по санитарна микробиология. И накрая лабораторията се лиши от микробиолог. Благодарение на добрата подготовка и опит на останалите две лаборантки те успяха да поддържат дълго време сравнително престижно ниво на бактериологична диагностика. Трябва да подчертая, че от създаването на първата лаборатория до края на миналата година работата не е прекъсвала нито за един ден и не е връщан нито един пациент, независимо от трикратното местене на базата. При последните промени в здравеопазването ХЕИ-Пещера и ХЕИ-Панагюрище отдадоха (прехвърлиха) бактериологичните лаборатории към болниците си без сътресения и спиране на работата. Докато във Велинград вече два месеца микробиологичната лаборатория е затворена!
Кое дава право да се затвори лабораторията? Защото оборудването е дадено към болницата, а базата, която не е точно упомената, е купена или не от поликлиниката и може да се стигне до съд и да се удължи това безкрайно спиране на работата. Зам.-кметът Ели Главеева, която не е лекар, а архитект, има верен поглед и казва, че лабораторията може да работи, както досега, а противоречията могат напълно да се изгладят със споразумение, което е възможно и логично в процеса на работа на лабораторията? Как ще обясните на гражданите в града и района, че трябва да ходят в Пазарджик за изследвания? И колко скрити инфекции не се доказват и лекуват правилно? Не дай си, Боже, да настъпи някой взрив от бактериален характер - зараза или хранително отравяне?
Ето, че се върна диагностиката в града ни и района с половин век назад!
д-р Анна Колчагова, лекар-епидемиелог