

За централното ядро на Велинград
Публикувано на 08 Aug 2017 09:35
Настоящата пешеходна зона с площад „Николай Гяуров“ е изградена по предварително разработени проекти, подробни чертежи и спецификации. Създадена е изключително с труда и парите на велинградчани и със средства от местните предприятия. Строена е изцяло от велинградски фирми, специалисти и работници. Това не бива да се забравя по време на идущия ремонт на централната градска част на Велинград.
Ще напомня – реорганизирането по нов начин на централното градско ядро с архитектурно-скулптурното му и художествено оформяне се извърши преди около 30 години. Строителството започна на 12 юни 1985 г., извърши се на два етапа и завърши на 30 юни 1988 г. Построиха се подземни съоръжения, положиха се настилки с гранитни плочи, цветни павета от мрамор, риолит – съчетани във фигури, декоративни стени и блиц облицовки, градинска пластика, фонтани, чешми, ефектно осветление, метални решетки. Зоната се изпълни на различни нива, с водоскоци и каскади.
Проектанти - арх. Ас. Топрев, арх. М. Манолов. Отговорниците и техническите ръководители: зам. председателите на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – В. Миховски, Т. Шопов. Главен строител: Общостроително предприятие – 2 (Анг. Божков, В. Баташки, Г. Шукалов, В. Дамов, Г. Николов). Подизпълнител: БКС, с технически ръководител инж. Л. Томова; служители и работници от ДЗ „Г. Димитров“ (директор Ив. Н. Тричков), ЗВДММ “Анг. Чопев“ (Г. Тошев) и „Оптикоелектрон“ (М. Игнатов); майсторите на фонтаните - Й. Котев, В. Патаранов, В. Банчев, С. Диваков; други подизпълнители и специалисти от общината.
Общо за зоната бяха изразходвани над 4 млн. лева. Използваха се средствата от самооблагането чрез допитване до населението на общината. С паричното участие в размер на 2 процента от годишния доход на човек от населението се събираха годишно приблизително до 500 000 лева. С годишния остатък от самооблагането през 1986 г. и чрез допитването през 1987 и 1988 г. от населението общо се събраха и се изразходваха за тази цел, с решение на ОбНС, към един милион лева. Основната част от средствата, необходими за изграждане на обектите в центъра беше осигурена от общинския бюджет. Въпреки това, неоспоримо е наистина, че участието на местните хора с парично подпомагане и труд е било решаващо. Само за втория етап „Реконструкция на централния площад“ нужните суми възлизаха на над 1 700 000 лева. По-значителните разходи бяха за полагане на настилките и подземните комуникации (в т. ч. и фонтана, помпената станция резервоара за нощно поливане), осветлението, за изработката и монтирането на скулптурната колона „Символ на изцелението“ (автор арх. Б. Гондов).
Искам да подчертая, че инициативата за преобразуването на тази част от ул. „9-ти септември“ (днес ул. „Хан Аспарух“) и площада принадлежи на Димитър Шулев, първи секретар на общинския комитет на БКП. Разбира се, тогава все повече надделяваха мненията на много местни хора, че е крайно време да се направи нещо, което да промени облика на тези важни улица и площад в центъра на града. Особено настояваше за това маестро Димитър Мечев. Той мечтаеше години наред за един модерен плац, по който да дефилира при всеки важен повод с младежкия духовия оркестър с мажоретния състав.
Първото нещо, което ти виждат очите, излизайки на централната пешеходна зона на Велинград, това е дългата поредица от еднакво добре оформени високи дървета с красиви корони. Нещо, което сякаш те е чакало винаги там, през годините. Преди да започне строителството, в един момент при обсъжданията взеха да надделяват мнения старите липи се отрежат и се засадят нови фиданки, за да може улицата да се разшири максимално. ИК на ОбНС обаче категорично се противопостави на подобни гласове. Дадоха се аргументирани идеи как точно може да се реши успешно това пространство без да се посяга на дърветата.
От актуалните публикации се вижда, че предстоящият ремонт ще обхваща обекти в две от трите зони на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Велинград: „Зона на публични функции с висока обществена значимост – Централна градска част – Лъжене“ и улици от „Зона за въздействие с преобладаващ социален характер – Каменица“. Прави впечатление, че третата зона „Клептуза – Чепино“ на този етап няма включени обекти, но не е обяснено кога и какво ще се прави там по този план.
Пиша тези редове, защото ние се надяваме, предстоящия ремонт да е продължение и развитие на извършените преди години с народна любов и участие строителни работи. Със завещанието да се съхрани и използва това наследство по най-добър начин. Да се обогати центърът, като се очертаят и използват по-добре неговите културно-исторически, административни, публични и други функции и дейности в сърцето на един водещ курортно-туристически и средищен град. За съжаление, все още не са показани както трябва всичките му предимства.
Велинград не е само хотели и спа-центрове. За да стане истинска спа-столица и получи подобаващо се международно признание, най-напред самото градско средоточие в архитектурно-строителен, пространствено-монументален и функционален план трябва да се освободи и изчисти от ненужните и загрозяващи го дейности и елементи и да придобие съвременен цивилизован европейски вид.
Михаил Алексиев
Ще напомня – реорганизирането по нов начин на централното градско ядро с архитектурно-скулптурното му и художествено оформяне се извърши преди около 30 години. Строителството започна на 12 юни 1985 г., извърши се на два етапа и завърши на 30 юни 1988 г. Построиха се подземни съоръжения, положиха се настилки с гранитни плочи, цветни павета от мрамор, риолит – съчетани във фигури, декоративни стени и блиц облицовки, градинска пластика, фонтани, чешми, ефектно осветление, метални решетки. Зоната се изпълни на различни нива, с водоскоци и каскади.
Проектанти - арх. Ас. Топрев, арх. М. Манолов. Отговорниците и техническите ръководители: зам. председателите на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – В. Миховски, Т. Шопов. Главен строител: Общостроително предприятие – 2 (Анг. Божков, В. Баташки, Г. Шукалов, В. Дамов, Г. Николов). Подизпълнител: БКС, с технически ръководител инж. Л. Томова; служители и работници от ДЗ „Г. Димитров“ (директор Ив. Н. Тричков), ЗВДММ “Анг. Чопев“ (Г. Тошев) и „Оптикоелектрон“ (М. Игнатов); майсторите на фонтаните - Й. Котев, В. Патаранов, В. Банчев, С. Диваков; други подизпълнители и специалисти от общината.
Общо за зоната бяха изразходвани над 4 млн. лева. Използваха се средствата от самооблагането чрез допитване до населението на общината. С паричното участие в размер на 2 процента от годишния доход на човек от населението се събираха годишно приблизително до 500 000 лева. С годишния остатък от самооблагането през 1986 г. и чрез допитването през 1987 и 1988 г. от населението общо се събраха и се изразходваха за тази цел, с решение на ОбНС, към един милион лева. Основната част от средствата, необходими за изграждане на обектите в центъра беше осигурена от общинския бюджет. Въпреки това, неоспоримо е наистина, че участието на местните хора с парично подпомагане и труд е било решаващо. Само за втория етап „Реконструкция на централния площад“ нужните суми възлизаха на над 1 700 000 лева. По-значителните разходи бяха за полагане на настилките и подземните комуникации (в т. ч. и фонтана, помпената станция резервоара за нощно поливане), осветлението, за изработката и монтирането на скулптурната колона „Символ на изцелението“ (автор арх. Б. Гондов).
Искам да подчертая, че инициативата за преобразуването на тази част от ул. „9-ти септември“ (днес ул. „Хан Аспарух“) и площада принадлежи на Димитър Шулев, първи секретар на общинския комитет на БКП. Разбира се, тогава все повече надделяваха мненията на много местни хора, че е крайно време да се направи нещо, което да промени облика на тези важни улица и площад в центъра на града. Особено настояваше за това маестро Димитър Мечев. Той мечтаеше години наред за един модерен плац, по който да дефилира при всеки важен повод с младежкия духовия оркестър с мажоретния състав.
Първото нещо, което ти виждат очите, излизайки на централната пешеходна зона на Велинград, това е дългата поредица от еднакво добре оформени високи дървета с красиви корони. Нещо, което сякаш те е чакало винаги там, през годините. Преди да започне строителството, в един момент при обсъжданията взеха да надделяват мнения старите липи се отрежат и се засадят нови фиданки, за да може улицата да се разшири максимално. ИК на ОбНС обаче категорично се противопостави на подобни гласове. Дадоха се аргументирани идеи как точно може да се реши успешно това пространство без да се посяга на дърветата.
От актуалните публикации се вижда, че предстоящият ремонт ще обхваща обекти в две от трите зони на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Велинград: „Зона на публични функции с висока обществена значимост – Централна градска част – Лъжене“ и улици от „Зона за въздействие с преобладаващ социален характер – Каменица“. Прави впечатление, че третата зона „Клептуза – Чепино“ на този етап няма включени обекти, но не е обяснено кога и какво ще се прави там по този план.
Пиша тези редове, защото ние се надяваме, предстоящия ремонт да е продължение и развитие на извършените преди години с народна любов и участие строителни работи. Със завещанието да се съхрани и използва това наследство по най-добър начин. Да се обогати центърът, като се очертаят и използват по-добре неговите културно-исторически, административни, публични и други функции и дейности в сърцето на един водещ курортно-туристически и средищен град. За съжаление, все още не са показани както трябва всичките му предимства.
Велинград не е само хотели и спа-центрове. За да стане истинска спа-столица и получи подобаващо се международно признание, най-напред самото градско средоточие в архитектурно-строителен, пространствено-монументален и функционален план трябва да се освободи и изчисти от ненужните и загрозяващи го дейности и елементи и да придобие съвременен цивилизован европейски вид.
Михаил Алексиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023