

55 години заедно в семейството и в планината
Публикувано на 15 Aug 2017 09:27
Борис Атанасов Зинков е роден в пиринското село Обидим през месец септември 1937 г. Във Велинград идва на 14 септември 1958 г., веднага след уволнението си от казармата, в която служи като шофьор в поделенията на Благоевград, Сандански и Дупница. Посреща Новата 1958 г. с женитбата си с Любка Димитрова Апостолова- Зинкова от родопското село Розово, с която са повече от половин век заедно, а толкова е и времето посветено на планината, в която и двамата са безкрайно влюбени.
Преди 55 години, през 1962 г., вече като семейство, Борис Зинков води на първи поход в планината своята млада съпруга. Избраният от него маршрут е родният Пирин, а посоката - Темното езеро. Връщайки се назад във времето вълнението на туриста-ветеран е осезаемо, особено след намесата на Любка, която със смях си спомня дума по дума какво е казала свекърва й преди похода: “Тръгвахме за Пирин и свекървата ми даде един вълнен сукман с думите „Вземи, невесто, сукмана, че вечер в Пирина е много студено. Взех сукмана и си мисля „ А, как не бих го облекла тоя сукман” , но не бях права, защото го облякох още първата вечер. Наложи се, тъй като бяхме три вечери на бивак при овчарите, които се бяха установили на лагер на пътя между хижа Безбог и Темното езеро, а вечерите найстина бяха много студени и, ако не беше сукманът на свекърва ми, не знам как щях да оцелея. Та аз бях тръгнала, имам и снимка, за Пирина и на Папазгьол само с рокля, платненки и забрадка.”
След като се посмяха на спомена си и показаха много снимки от онова „толкова далечно време” , чичо Борис си припомни, че след завръщането си от похода веднага са отишли при шивача Георги Въргов, който им ушил туристически костюми, включващи тричетвърти панталони, анораци и туристически гети. Спестили пари и за туристически обувки и от тогава проблеми с дрехите в планината никога не е имало.
Двамата са били по планинските пътеки на всички български планини и са „влезли” във всички български пещери. Родният Пирин няма тайни от тях, а от връх Вихрен двамата са поздравявали България цели 40 пъти!
Да опознаваш красотата на българските планини, да се прекланяш пред величието и тайните им е чувство, което не може да се опише с думи, споделя с вълнение планинарят. А да разкриваш тези красоти, да разпалваш в сърцата на другите любов към родината и родната природа, като им помагаш да я опознават, това е нещо велико.
Тази е и причината семейство Зинкови да са 15 години планински водачи за екскурзионно летуване. При това Любка е била единствената жена по време на курса, дори не са искали да я приемат, но думите на съпруга й Борис „Вие не знаете за каква жена планинарка става дума!” решили въпроса. А тъй като тя била единствената жена, ръководителите и курсистите й стоварили цялата отговорност на домакиня, въпреки, че участвала в занятията наравно с тях.
За планинския водач е много важно да знае географското положение на маршрута, да може да работи с компас, да познава маркировката и да я следи непрекъснато, защото „ Да си планински водач е отговорна работа, поверени ти са живота и здравето на хора, на човеци”, категоричен е Борис Зинков.
Не винаги двамата съпрузи са били заедно в планините. Например докато той е водач на много трудния поход, започващ от връх Ком до нос Емине, целият дълъг 726 км, по същото време съпругата му Любка участва в похода на четирите планини - Витоша, Верила, Рила и Пирин.
Не може да се пише за Борис Зинков и да не се пише и за Любка Зинкова, защото броят на годините семеен живот е толкова, колкото са годините посветени на планините. Затова и отличията им са събрани на видно място в една от стаите на съградената от тях къща. Това е техният семеен олтар, историята на живота им. Тук са златните значки за покорители на седемте планински първенци и златните значки на „Посетили стоте национални туристически обекта”, значките „Турист ветеран”... И двамата са носители на званието „Отличник на БТС”, а за да станеш отличник на БТС е трябвало да се защитят правилата на Единната републиканска система за класификация - ЕРСК. Трябва нещо да направиш, трябва да дадеш идеи. Да можеш да организираш хората да тръгнат с теб и след теб. Да ти повярват.
Мъчно ми е, че след демокрацията архивът на нашето туристическо дружество се разсипа и така изчезнаха и подготвените ни документи, за да станем с Любка „майстори на спорта по туризъм”, споделя с болка туристът-ветеран.
С имената на Борис и Любка са свързани и много от маркировките в нашия край, туристическият живот във Велинград, построяването на параклиса “Св. Илия” над Клептуза и на иконостаса на „Св. Георги” на връх Острец.
За иконостаса на връх Острец Борис Зинков споделя: “Много ми се искаше да направя нещо на това свято място. Аз винаги съм вярвам в Бога, учил съм вероизповедание и най-важното - така съм възпитаван. Майка ми винаги ни водеше на църква, всичките нас - шестте деца. Така че за мен беше много важно да направя нещо. Не знам защо, просто така го почувствах. И иконостасът стана през 2002 г., осветихме го, а през 2007 г. се направи и първата копка на църквата. Радвам се, че иконостасът и днес си е там и хората продължават да си палят свещи на него и да се молят на свети Георги. Щом човек почувства силата на планината, завинаги й остава верен, независимо какво му стоварва на гърба Животът. Цели 40 години да водиш групи по планините, да нямаш произшествия и нито една авария, но да си счупиш крака на входа на къщата си е направо съдба. Това стана на 8 февруари 2010 г., но не съм се отказъл от планината. И сега чакам да захладнее и да подновим маркировката за Свети Спас. Моят девиз в живота е „Никога не спирай!”
Искам да кажа още нещо. Първият заслон, който направихме с туристи, е в местността “Печенег” по пътя за Кладова. Него вече го няма. На това място сега са пораснали дървета. Искам да кажа и да се знае, че най-високото дърво в Пазарджишка област се намира в местността “Филибелийска поляна - новата Старина. То е смърч на 110 години, 35 м високо и с обиколка 6, 34 м, а на Печенешките скали се намира най-старото дърво в Пазарджишка област - един бук , който е висок 34 м, на 450 години. А географският център на Чепинското корито е между Чепино и Лъджене - 42 градуса и 1 минута северна ширина и 23 градуса и 59 минути източна дължина. Надморската височина на Велинград е 740 м, измерена над Клептуза.
Обичам я тая планина, обичам я тая гора. Те са в мен и аз съм в тях, духом и тялом. Сега повече духом, но както и преди - завинаги.”
Веска Божкова
Преди 55 години, през 1962 г., вече като семейство, Борис Зинков води на първи поход в планината своята млада съпруга. Избраният от него маршрут е родният Пирин, а посоката - Темното езеро. Връщайки се назад във времето вълнението на туриста-ветеран е осезаемо, особено след намесата на Любка, която със смях си спомня дума по дума какво е казала свекърва й преди похода: “Тръгвахме за Пирин и свекървата ми даде един вълнен сукман с думите „Вземи, невесто, сукмана, че вечер в Пирина е много студено. Взех сукмана и си мисля „ А, как не бих го облекла тоя сукман” , но не бях права, защото го облякох още първата вечер. Наложи се, тъй като бяхме три вечери на бивак при овчарите, които се бяха установили на лагер на пътя между хижа Безбог и Темното езеро, а вечерите найстина бяха много студени и, ако не беше сукманът на свекърва ми, не знам как щях да оцелея. Та аз бях тръгнала, имам и снимка, за Пирина и на Папазгьол само с рокля, платненки и забрадка.”
След като се посмяха на спомена си и показаха много снимки от онова „толкова далечно време” , чичо Борис си припомни, че след завръщането си от похода веднага са отишли при шивача Георги Въргов, който им ушил туристически костюми, включващи тричетвърти панталони, анораци и туристически гети. Спестили пари и за туристически обувки и от тогава проблеми с дрехите в планината никога не е имало.
Двамата са били по планинските пътеки на всички български планини и са „влезли” във всички български пещери. Родният Пирин няма тайни от тях, а от връх Вихрен двамата са поздравявали България цели 40 пъти!
Да опознаваш красотата на българските планини, да се прекланяш пред величието и тайните им е чувство, което не може да се опише с думи, споделя с вълнение планинарят. А да разкриваш тези красоти, да разпалваш в сърцата на другите любов към родината и родната природа, като им помагаш да я опознават, това е нещо велико.
Тази е и причината семейство Зинкови да са 15 години планински водачи за екскурзионно летуване. При това Любка е била единствената жена по време на курса, дори не са искали да я приемат, но думите на съпруга й Борис „Вие не знаете за каква жена планинарка става дума!” решили въпроса. А тъй като тя била единствената жена, ръководителите и курсистите й стоварили цялата отговорност на домакиня, въпреки, че участвала в занятията наравно с тях.
За планинския водач е много важно да знае географското положение на маршрута, да може да работи с компас, да познава маркировката и да я следи непрекъснато, защото „ Да си планински водач е отговорна работа, поверени ти са живота и здравето на хора, на човеци”, категоричен е Борис Зинков.
Не винаги двамата съпрузи са били заедно в планините. Например докато той е водач на много трудния поход, започващ от връх Ком до нос Емине, целият дълъг 726 км, по същото време съпругата му Любка участва в похода на четирите планини - Витоша, Верила, Рила и Пирин.
Не може да се пише за Борис Зинков и да не се пише и за Любка Зинкова, защото броят на годините семеен живот е толкова, колкото са годините посветени на планините. Затова и отличията им са събрани на видно място в една от стаите на съградената от тях къща. Това е техният семеен олтар, историята на живота им. Тук са златните значки за покорители на седемте планински първенци и златните значки на „Посетили стоте национални туристически обекта”, значките „Турист ветеран”... И двамата са носители на званието „Отличник на БТС”, а за да станеш отличник на БТС е трябвало да се защитят правилата на Единната републиканска система за класификация - ЕРСК. Трябва нещо да направиш, трябва да дадеш идеи. Да можеш да организираш хората да тръгнат с теб и след теб. Да ти повярват.
Мъчно ми е, че след демокрацията архивът на нашето туристическо дружество се разсипа и така изчезнаха и подготвените ни документи, за да станем с Любка „майстори на спорта по туризъм”, споделя с болка туристът-ветеран.
С имената на Борис и Любка са свързани и много от маркировките в нашия край, туристическият живот във Велинград, построяването на параклиса “Св. Илия” над Клептуза и на иконостаса на „Св. Георги” на връх Острец.
За иконостаса на връх Острец Борис Зинков споделя: “Много ми се искаше да направя нещо на това свято място. Аз винаги съм вярвам в Бога, учил съм вероизповедание и най-важното - така съм възпитаван. Майка ми винаги ни водеше на църква, всичките нас - шестте деца. Така че за мен беше много важно да направя нещо. Не знам защо, просто така го почувствах. И иконостасът стана през 2002 г., осветихме го, а през 2007 г. се направи и първата копка на църквата. Радвам се, че иконостасът и днес си е там и хората продължават да си палят свещи на него и да се молят на свети Георги. Щом човек почувства силата на планината, завинаги й остава верен, независимо какво му стоварва на гърба Животът. Цели 40 години да водиш групи по планините, да нямаш произшествия и нито една авария, но да си счупиш крака на входа на къщата си е направо съдба. Това стана на 8 февруари 2010 г., но не съм се отказъл от планината. И сега чакам да захладнее и да подновим маркировката за Свети Спас. Моят девиз в живота е „Никога не спирай!”
Искам да кажа още нещо. Първият заслон, който направихме с туристи, е в местността “Печенег” по пътя за Кладова. Него вече го няма. На това място сега са пораснали дървета. Искам да кажа и да се знае, че най-високото дърво в Пазарджишка област се намира в местността “Филибелийска поляна - новата Старина. То е смърч на 110 години, 35 м високо и с обиколка 6, 34 м, а на Печенешките скали се намира най-старото дърво в Пазарджишка област - един бук , който е висок 34 м, на 450 години. А географският център на Чепинското корито е между Чепино и Лъджене - 42 градуса и 1 минута северна ширина и 23 градуса и 59 минути източна дължина. Надморската височина на Велинград е 740 м, измерена над Клептуза.
Обичам я тая планина, обичам я тая гора. Те са в мен и аз съм в тях, духом и тялом. Сега повече духом, но както и преди - завинаги.”
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023