

Новият закон за образованието ще засегне основните училища
Публикувано на 22 Aug 2017 09:06
Миналата година беше приет новият Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Въпреки реакциите от страна на учителските синдикати, учителски колективи, отделни учители и родители, които изпратиха свои мнения за слабости, недостатъци и директно казано за недомислиците в закона, той беше приет и влезе в сила. Година по-късно образователната система ще усети първите удари от някои странни нововъведения. Най-напред ще ги изпитат на гърба си основните училища. И в най-голяма степен това се отнася за този вид училища в селата и в малките градове, каквото е положението в община Велинград и в съседните до нас общини - Ракитово и Сърница.
Във Велинград основните училища са три: ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” и ОУ „Георги Бенковски”. В населените места от общината в момента те са в Абланица, Грашево и Бирково. Другите две основни училища, в Кръстава и Пашово, от тази година вече стават обединени с обучение до Х клас. Как ще се различават основни от обединени училища, ако са написани съкратено (ОУ), също е останало недомислено в МОН! В община Ракитово основните училища са три (по едно в Ракитово, Костандово и Дорково), а в община Сърница са две (в Медени поляни и Побит камък). Ето какво предстои да се случи в тези училища в началото на новата учебна година тази есен.
През учебната 2016/2017 г. заработи първата промяна - основно образование се придобива след успешно завършен VII клас. Това доведе до едновременно напускане на два випуска, родените през 2002 и 2003 г. осмокласници и седмокласници. Този факт веднага създава първия проблем! По-малкият брой на учениците се отразява на делегираните бюджети и средствата на основните училища ще намалеят осезателно! Според делегираните бюджети за 2016 г. училищата в община Велинград са получили за всеки един ученик приблизително по 1500 лв. ( 1373 лв. като основна сума и още около 120-130 лв. на ученик допълнителни средства за гориво, за условно постоянни разходи и др.). Тази сума може да нарасне от допълнителните средства, които всички училища получават за поддържане на материалната си база и тези, в които има целодневно обучение и занимални. Средните училища пък получават средства за всеки ученик в горния етап на обучение, т.е. за всички ученици от IХ до ХII клас.
За основните училища в трите споменати общини е характерно, че преобладават основно по една или две паралелки във випуск и много рядко има по три паралелки. Реално се случва следното: Ако приемем, че в едно основно училище има по 2 паралелки в VII и VIII клас със средно по 20 ученици в паралелка, става ясно, че това учебно заведение вече е напуснато от 80 деца, а на тяхно място в I клас, ако пак са две паралелки, могат да влязат само около 40-45 първокласници. Тази разлика от 35-40 ученици по-малко означават и между 53 500 и 60 000 лв по-малко в бюджета! И така всяка следваща година. А като се добави и демографската криза, има опасност паралелките от 2 на випуск да останат само по една. Тогава средствата ще намалеят още повече. Училищата, които са имали само една паралелка в VIII клас, ще получават с около 30 000 лв. по-малко в годишния си бюджет.
Има и една полза от издърпването на VIII клас към средния етап на образованието, но тя е само за средните училища (СУ) и професионалните гимназии (ПГ). Конкретно за Велинград това означава, че тази година завършилите едновременно основно образование около 170-180 седмокласници и осмокласници ще трябва да си изберат ново училище. Голяма част от тях ще се насочат точно към двете СУ и трите ПГ в нашия град. Към тях трябва да се прибавят и доста учениците от Костандово, Дорково и Ракитово, които по традиция също предпочитат велинградските средни училища заради профилираните паралелки и специалностите в професионалните гимназии. Не е малък броят и на учениците от малките населени места в община Велинград и дори от община Сърница, които избират да завършат средното си образование във Велинград. Тази полза за средните училища с увеличен брой ученици и повече средства в бюджетите, обаче е за сметка на основните училища, които ще се свият до своя критичен минимум. Така и така децата намаляват, а с тази промяна усложняват още повече и без това тежкото състояние на доста от основните училища. Това се отнася най-вече за училищата в селата, които засега са защитени, но са с маломерни паралелки и разчитат на допълнителни средства от общинския бюджет.
Защитени училища са тези в Грашево, Абланица, Кръстава, Бирково и Пашово. За 2016 г. те са получили допълнителни суми в размер на 13 500 лв. плюс още средства в размер между 35 000 и 50 000 лв. различна сума за всяко едно защитено училище според броя на учениците в него. Възниква и нова ситуация, която няма да е от полза на едно средно училище. Става дума за СУ „Христо Смирненски” в с. Света Петка. С появата на двете обединени училища в Кръстава и Пашово с обучение до Х клас много от учениците в тези райони ще си останат по близо до местата, където живеят - във и около Кръстава и Пашово. Досега те продължаваха средното си образование най-вече в Света Петка. Така СУ „Христо Смирненски” най-вероятно ще приеме с около 30-40 ученици по-малко, което веднага ще се отрази на бюджета и на нормативите на учителите, които преподават в класовете от VIII до ХII.
Вторият проблем се отнася до учителите в тези училища. Липсата на VIII клас ще се отрази неблагоприятно при оформянето на необходимия норматив часове за получаване пълния размер на заплатата. Може да се наложи една част от учителите да работят с намалени нормативи и по-ниски заплати, други - на половин щат с половин заплата, а трети да бъдат направо съкратени. С 6 и по-малко паралелки в прогимназиалния етап (V – VII клас) трудно се прави норматив на повече от един преподавател по съответния учебен предмет! А какво ще правят учителите, където има само по една паралелка на випуск? Три паралелки не стигат за нищо! Дори и лекторските часове, които могат да достигнат до 4 часа седмично, не могат да помогнат напълно. Дали учителите с намалени нормативи и по-ниски заплати ще останат да работят, е въпрос на индивидуална преценка на всеки един от тях. Но има вероятност някои педагози да напуснат сами заради по-ниското заплащане. Тогава ще възникне нужда от техни заместници. Спасителна сламка донякъде са безработните педагози и вече пенсионираните учители. Но дали те ще пожелаят да работа при тези неблагоприятни условия, не се знае. Но обучението трябва да продължи. Ако няма специалисти по съответните предмети за овакантените места, директорите ще бъдат принудени да разпределят часовете на останалите работещи учители, макар някои от тях да нямат съответната специалност. Излишно е да се казва, че всеки учебен предмет си има своя специфика и методика на преподаване. Ако не се познават тези тънкости от специалист, преподаването може да донесе повече вреди отколкото ползи. Само да не се стигне до крайности и да се наложи назначаването на нередовни учители, само и само да се запълнят появилите се празнини. Случили се и това някъде, там за качества на обучение и за ниво на знанията е трудно да се говори. Всичко лъсва за тези ученици, когато продължат образованието си в друго училище.
Дали специалистите и експертите от МОН са усетили тези бомби със закъснител? Едва ли! Те почти напълно пренебрегнаха всички предложения на учителите и сътвориха този образователен закон с доста дискусионни текстове. Дали наистина не са усетили подводните камъни или напълно съзнателно подготвят българското образование за корабокрушение?
Георги Дишлянов
Във Велинград основните училища са три: ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” и ОУ „Георги Бенковски”. В населените места от общината в момента те са в Абланица, Грашево и Бирково. Другите две основни училища, в Кръстава и Пашово, от тази година вече стават обединени с обучение до Х клас. Как ще се различават основни от обединени училища, ако са написани съкратено (ОУ), също е останало недомислено в МОН! В община Ракитово основните училища са три (по едно в Ракитово, Костандово и Дорково), а в община Сърница са две (в Медени поляни и Побит камък). Ето какво предстои да се случи в тези училища в началото на новата учебна година тази есен.
През учебната 2016/2017 г. заработи първата промяна - основно образование се придобива след успешно завършен VII клас. Това доведе до едновременно напускане на два випуска, родените през 2002 и 2003 г. осмокласници и седмокласници. Този факт веднага създава първия проблем! По-малкият брой на учениците се отразява на делегираните бюджети и средствата на основните училища ще намалеят осезателно! Според делегираните бюджети за 2016 г. училищата в община Велинград са получили за всеки един ученик приблизително по 1500 лв. ( 1373 лв. като основна сума и още около 120-130 лв. на ученик допълнителни средства за гориво, за условно постоянни разходи и др.). Тази сума може да нарасне от допълнителните средства, които всички училища получават за поддържане на материалната си база и тези, в които има целодневно обучение и занимални. Средните училища пък получават средства за всеки ученик в горния етап на обучение, т.е. за всички ученици от IХ до ХII клас.
За основните училища в трите споменати общини е характерно, че преобладават основно по една или две паралелки във випуск и много рядко има по три паралелки. Реално се случва следното: Ако приемем, че в едно основно училище има по 2 паралелки в VII и VIII клас със средно по 20 ученици в паралелка, става ясно, че това учебно заведение вече е напуснато от 80 деца, а на тяхно място в I клас, ако пак са две паралелки, могат да влязат само около 40-45 първокласници. Тази разлика от 35-40 ученици по-малко означават и между 53 500 и 60 000 лв по-малко в бюджета! И така всяка следваща година. А като се добави и демографската криза, има опасност паралелките от 2 на випуск да останат само по една. Тогава средствата ще намалеят още повече. Училищата, които са имали само една паралелка в VIII клас, ще получават с около 30 000 лв. по-малко в годишния си бюджет.
Има и една полза от издърпването на VIII клас към средния етап на образованието, но тя е само за средните училища (СУ) и професионалните гимназии (ПГ). Конкретно за Велинград това означава, че тази година завършилите едновременно основно образование около 170-180 седмокласници и осмокласници ще трябва да си изберат ново училище. Голяма част от тях ще се насочат точно към двете СУ и трите ПГ в нашия град. Към тях трябва да се прибавят и доста учениците от Костандово, Дорково и Ракитово, които по традиция също предпочитат велинградските средни училища заради профилираните паралелки и специалностите в професионалните гимназии. Не е малък броят и на учениците от малките населени места в община Велинград и дори от община Сърница, които избират да завършат средното си образование във Велинград. Тази полза за средните училища с увеличен брой ученици и повече средства в бюджетите, обаче е за сметка на основните училища, които ще се свият до своя критичен минимум. Така и така децата намаляват, а с тази промяна усложняват още повече и без това тежкото състояние на доста от основните училища. Това се отнася най-вече за училищата в селата, които засега са защитени, но са с маломерни паралелки и разчитат на допълнителни средства от общинския бюджет.
Защитени училища са тези в Грашево, Абланица, Кръстава, Бирково и Пашово. За 2016 г. те са получили допълнителни суми в размер на 13 500 лв. плюс още средства в размер между 35 000 и 50 000 лв. различна сума за всяко едно защитено училище според броя на учениците в него. Възниква и нова ситуация, която няма да е от полза на едно средно училище. Става дума за СУ „Христо Смирненски” в с. Света Петка. С появата на двете обединени училища в Кръстава и Пашово с обучение до Х клас много от учениците в тези райони ще си останат по близо до местата, където живеят - във и около Кръстава и Пашово. Досега те продължаваха средното си образование най-вече в Света Петка. Така СУ „Христо Смирненски” най-вероятно ще приеме с около 30-40 ученици по-малко, което веднага ще се отрази на бюджета и на нормативите на учителите, които преподават в класовете от VIII до ХII.
Вторият проблем се отнася до учителите в тези училища. Липсата на VIII клас ще се отрази неблагоприятно при оформянето на необходимия норматив часове за получаване пълния размер на заплатата. Може да се наложи една част от учителите да работят с намалени нормативи и по-ниски заплати, други - на половин щат с половин заплата, а трети да бъдат направо съкратени. С 6 и по-малко паралелки в прогимназиалния етап (V – VII клас) трудно се прави норматив на повече от един преподавател по съответния учебен предмет! А какво ще правят учителите, където има само по една паралелка на випуск? Три паралелки не стигат за нищо! Дори и лекторските часове, които могат да достигнат до 4 часа седмично, не могат да помогнат напълно. Дали учителите с намалени нормативи и по-ниски заплати ще останат да работят, е въпрос на индивидуална преценка на всеки един от тях. Но има вероятност някои педагози да напуснат сами заради по-ниското заплащане. Тогава ще възникне нужда от техни заместници. Спасителна сламка донякъде са безработните педагози и вече пенсионираните учители. Но дали те ще пожелаят да работа при тези неблагоприятни условия, не се знае. Но обучението трябва да продължи. Ако няма специалисти по съответните предмети за овакантените места, директорите ще бъдат принудени да разпределят часовете на останалите работещи учители, макар някои от тях да нямат съответната специалност. Излишно е да се казва, че всеки учебен предмет си има своя специфика и методика на преподаване. Ако не се познават тези тънкости от специалист, преподаването може да донесе повече вреди отколкото ползи. Само да не се стигне до крайности и да се наложи назначаването на нередовни учители, само и само да се запълнят появилите се празнини. Случили се и това някъде, там за качества на обучение и за ниво на знанията е трудно да се говори. Всичко лъсва за тези ученици, когато продължат образованието си в друго училище.
Дали специалистите и експертите от МОН са усетили тези бомби със закъснител? Едва ли! Те почти напълно пренебрегнаха всички предложения на учителите и сътвориха този образователен закон с доста дискусионни текстове. Дали наистина не са усетили подводните камъни или напълно съзнателно подготвят българското образование за корабокрушение?
Георги Дишлянов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023