

ГЛЕДНИ ТОЧКИ: Колониална политика за добив на суровини
Публикувано на 05 Sep 2017 10:13
„Ресурс-1“ АД е учредено на 16 април 2008 г.
С Решение № 42/21 юли 2008 г. на Министерството на енергетиката и икономиката (МИЕ) придобива право за проучване на минерални полезни изкопаеми в площадка „Грънчарица“ – (Държ.в. бр. 73/19 август 2008 г.)
От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) получава удостоверение № 0293/22 август 2008 г. за Търговско откритие за находище „Грънчарица-Център“.
С решение на Министерския съвет № 372/21 май 2009 г. е открита процедура за предоставяне на концесия.
„Ресурс-1“ е определена пряко за концесионер за добив на полезни изкопаеми – металосъдържаща руда – волфрам. Договор 16 юли 2009 г., МИЕ, партида № Д 00538 в Националния концесионен регистър.
Само за един месец (!) бъдещият концесионер „проучва“ находище „Грънчарица-Център“ със запаси над 10 милиона тона руда и получава удостоверение за търговско откритие. Това удостоверение му дава право да бъде определено пряко за концесионер за добив на полезни изкопаеми от находището.
Законът за подземните богатства чл. 21: „Търговското откритие е резултат от действие по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземно богатство, поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране съдържа:
1. Описание на местоположението на откритието; 2. Координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието...
4. Качествени характеристики на подземните богатства.
5. Технико-икономическа оценка на запасите.
За времето от 21 юли до 22 август 2008 г. са „проучили“ находище със запаси над 10 милиона тона руда. Рудното тяло е с размери 3 500 м и дълбочина 450 м. Всичко това проучено, документирано само за един месец. Може би световен рекорд?!
Кратка историческа справка: през 1958 г. геоложка бригада с ръководител Димитър Кожухаров открива волфрамовото находище „Грънчарица“. През 1960 г. инж. Янко Динчев внася доклад за изчислените запаси. „Ресурс-1“ АД прави търговско откритие през м. август 2008 г. на вече открито преди 50 години находище.
В концесията липсват двата най-важни параметъра: количеството на годишното производство в тонове и процентно съдържание на метал в рудата. Под въпрос е тези най-важни параметри дали са дадени от „откривателите“.
Рудното тяло със северозападния си край е най-близо до последните къщи на квартал Чепино на Велинград, като това разстояние е 8 625 метра по въздушна линия.
Концесията обхваща 5 630 дка от землището на община Велинград и на тази площ се намира вододайна зона за питейна вода. Там, на площадката на вододайната зона, ще се депонират около 1 690 000 куб.м стерил „баластра“, което е рудничен отпадък. Този минен отпадък ще се депонира на пирамида с площ 138 дка и височина 35 метра. От бункера за баластрата до депото 40-тонни камиони ще превозват баластрата, мобилна трошачка ще натрошава всичкия отпадък и булдозер ще го пробутва по пирамидата. На терена на вододайната територия ще се движат в кал или прах тежки машини. А това е санитарна вододайна зона. Кал, прах, тежка механизация и питейна вода. Скандален абсурд! На повърхността водата безусловно ще се замърсява.
За добиване на рудата ще се отделят рудничен прах и отровни газове в резултат на пробивно-взривни работи. Концесионерът определя, че централна вентилационна уредба ще изхвърля праха и отровните взривни газове на разстояние 251.26 м прах и 255.54 м газове. Това е 205 дка. Да се отровят от газ и прах. Тази отровена площ от 205 дка е също във вододайна зона. Газовете са NO, NO2, CO – колосално отровни!
За целия период на концесията ще се взриви взривно вещество от над 16 200 000 кг. Всеки килограм взривно вещество отделя, произвежда до 1000 литра смъртоносен микс от газове. Газовете са повече от 16х10 на девета степен – колосално замърсяване!
При взривяването на руда и баластра в резултат на производството ще се взриви и отбие рудна и нерудна минерална маса с обем над 6 000 000 куб.м. Ще се отвори огромна празнина. Справка: Хеопсовата пирамида е с обем 2 200 000 куб. м. Тоест почти три Хеопсови пирамиди! Доказано е, че планинският масив е напукан. Взривяването ще увеличи пукнатините, а заедно с минералната маса руда и баластра, извозени на повърхността, ще се освободи колосален обем и ще пресекат пукнатините и жилите, по които подпочвените води излизат на повърхността. Подпочвените води са прекъснати, а повърхностните отровени!
По закона за подземните богатства частните имоти в площта на концесията принудително се отчуждават. Значи концесионната площ ще стане частна собственост. Вододайната зона (санитарно-охранителната зона) ще бъде частна собственост?
На стр. 3, чл. 6.2.1.2 от Концесията са казани основни задължения на концесионера – прилага методи, системи и технологии, органичаващи отрицателното въздействие върху земните недра и околната среда. Така концедентът, тоест Държавата, заявява, че ще има отрицателно въздействие на рудодобива на площадка „Грънчарица“.
Концесията е за 35 години. За този период през Велинград ще се превозят товари от повече от 15 000 000 тона руда, взривни материали, минно оборудване и други. В светлата част на работния ден през зимата на всеки 4.9 минути, а през лятото на всеки 7.3 минути през града ще минават самосвали.
Само държавата може да контролира дейността на концесионера. Общините и населението им не сме страна по въпроса за концесиите. Ние сме извън закона! И ако искаме да се защитим, то държавата или концесионерът ни съдят. Съдят ни, защото искат да ни направят добро! За мизерна част от концесионната такса нанасят непоправими щети на природата. И нахално ни заявяват, че от това ще имаме полза.
Рудник „Грънчарица-Център“ е началото на края на Велинград. В рудното находище има още няколко рудни тела, които по описания вече начин ще се подарят на правилния концесионер. Това е колониална политика за добив на суровини!
инж. Емил Вълков
От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) получава удостоверение № 0293/22 август 2008 г. за Търговско откритие за находище „Грънчарица-Център“.
С решение на Министерския съвет № 372/21 май 2009 г. е открита процедура за предоставяне на концесия.
„Ресурс-1“ е определена пряко за концесионер за добив на полезни изкопаеми – металосъдържаща руда – волфрам. Договор 16 юли 2009 г., МИЕ, партида № Д 00538 в Националния концесионен регистър.
Само за един месец (!) бъдещият концесионер „проучва“ находище „Грънчарица-Център“ със запаси над 10 милиона тона руда и получава удостоверение за търговско откритие. Това удостоверение му дава право да бъде определено пряко за концесионер за добив на полезни изкопаеми от находището.
Законът за подземните богатства чл. 21: „Търговското откритие е резултат от действие по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземно богатство, поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране съдържа:
1. Описание на местоположението на откритието; 2. Координати на крайните и характерните точки на площта, включваща откритието...
4. Качествени характеристики на подземните богатства.
5. Технико-икономическа оценка на запасите.
За времето от 21 юли до 22 август 2008 г. са „проучили“ находище със запаси над 10 милиона тона руда. Рудното тяло е с размери 3 500 м и дълбочина 450 м. Всичко това проучено, документирано само за един месец. Може би световен рекорд?!
Кратка историческа справка: през 1958 г. геоложка бригада с ръководител Димитър Кожухаров открива волфрамовото находище „Грънчарица“. През 1960 г. инж. Янко Динчев внася доклад за изчислените запаси. „Ресурс-1“ АД прави търговско откритие през м. август 2008 г. на вече открито преди 50 години находище.
В концесията липсват двата най-важни параметъра: количеството на годишното производство в тонове и процентно съдържание на метал в рудата. Под въпрос е тези най-важни параметри дали са дадени от „откривателите“.
Рудното тяло със северозападния си край е най-близо до последните къщи на квартал Чепино на Велинград, като това разстояние е 8 625 метра по въздушна линия.
Концесията обхваща 5 630 дка от землището на община Велинград и на тази площ се намира вододайна зона за питейна вода. Там, на площадката на вододайната зона, ще се депонират около 1 690 000 куб.м стерил „баластра“, което е рудничен отпадък. Този минен отпадък ще се депонира на пирамида с площ 138 дка и височина 35 метра. От бункера за баластрата до депото 40-тонни камиони ще превозват баластрата, мобилна трошачка ще натрошава всичкия отпадък и булдозер ще го пробутва по пирамидата. На терена на вододайната територия ще се движат в кал или прах тежки машини. А това е санитарна вододайна зона. Кал, прах, тежка механизация и питейна вода. Скандален абсурд! На повърхността водата безусловно ще се замърсява.
За добиване на рудата ще се отделят рудничен прах и отровни газове в резултат на пробивно-взривни работи. Концесионерът определя, че централна вентилационна уредба ще изхвърля праха и отровните взривни газове на разстояние 251.26 м прах и 255.54 м газове. Това е 205 дка. Да се отровят от газ и прах. Тази отровена площ от 205 дка е също във вододайна зона. Газовете са NO, NO2, CO – колосално отровни!
За целия период на концесията ще се взриви взривно вещество от над 16 200 000 кг. Всеки килограм взривно вещество отделя, произвежда до 1000 литра смъртоносен микс от газове. Газовете са повече от 16х10 на девета степен – колосално замърсяване!
При взривяването на руда и баластра в резултат на производството ще се взриви и отбие рудна и нерудна минерална маса с обем над 6 000 000 куб.м. Ще се отвори огромна празнина. Справка: Хеопсовата пирамида е с обем 2 200 000 куб. м. Тоест почти три Хеопсови пирамиди! Доказано е, че планинският масив е напукан. Взривяването ще увеличи пукнатините, а заедно с минералната маса руда и баластра, извозени на повърхността, ще се освободи колосален обем и ще пресекат пукнатините и жилите, по които подпочвените води излизат на повърхността. Подпочвените води са прекъснати, а повърхностните отровени!
По закона за подземните богатства частните имоти в площта на концесията принудително се отчуждават. Значи концесионната площ ще стане частна собственост. Вододайната зона (санитарно-охранителната зона) ще бъде частна собственост?
На стр. 3, чл. 6.2.1.2 от Концесията са казани основни задължения на концесионера – прилага методи, системи и технологии, органичаващи отрицателното въздействие върху земните недра и околната среда. Така концедентът, тоест Държавата, заявява, че ще има отрицателно въздействие на рудодобива на площадка „Грънчарица“.
Концесията е за 35 години. За този период през Велинград ще се превозят товари от повече от 15 000 000 тона руда, взривни материали, минно оборудване и други. В светлата част на работния ден през зимата на всеки 4.9 минути, а през лятото на всеки 7.3 минути през града ще минават самосвали.
Само държавата може да контролира дейността на концесионера. Общините и населението им не сме страна по въпроса за концесиите. Ние сме извън закона! И ако искаме да се защитим, то държавата или концесионерът ни съдят. Съдят ни, защото искат да ни направят добро! За мизерна част от концесионната такса нанасят непоправими щети на природата. И нахално ни заявяват, че от това ще имаме полза.
Рудник „Грънчарица-Център“ е началото на края на Велинград. В рудното находище има още няколко рудни тела, които по описания вече начин ще се подарят на правилния концесионер. Това е колониална политика за добив на суровини!
инж. Емил Вълков
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023