

Из пожълтелите страници от историята на горското ни стопанство
Публикувано на 19 Sep 2017 09:51
Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор поставя България на колене. Репарации, орязване на територии, стопанска разруха – всичко това е изключително тежко бреме върху българския народ. Няколко месеца по-късно, като премиер на земеделското правителство, Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност, който е приет на 28 май 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола - мъжете, навършили 20 и жените 16 години, подлежат на задължителен обществен труд в продължение на 8 месеца за възстановяване икономиката на Българската държава.
В началото приетият закон предизвиква външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия. Но оценявайки постигнатите много добри резултати, много от страните по примера на България също създават трудовата повинност - Унгария, Германия, Австрия, Полша, даже и САЩ, Канада и Япония.
По-голяма част от трудоваците се насочват в строителствата на пътища, ж. п. линии и изграждане на селищните системи. Наред с това в областта на горското стопанство се създават две трудови горски стопанства - „Гениш ада” и „Трудово горско стопанство „Гешова планина” в Долни Юндол”. Основна задача на двете трудови горски стопанства е добиването на дървени материали и най–вече на траверси за новоизграждащите се ж.п. линии.
Трудовото горско стопанство в Долни Юндол (местност „Яденица”) започва дейността си с направа на казармени помещения и други спомагателни постройки. Изгражда се нова фабрика с три гатера, 2 циркуляра, банзици и електрическа централа. Осъществява дърводобив от предоставения дърводобивен район от ревирното лесничейство „Гешова планина” по течението на р. Яденица и Валявиците. Изгражда се дековилна линия, която достига до местността “Кузманови бараки”, по която във вагони по гравитация се спускат отсечените дървените материали до фабриката. Празните вагонетки се изтеглят до товарните станции с волове, а по-късно с малък парен локомотив.
В Държавен военно-исторически архив (ДВИА) във Велико Търново на 277 страници се съхранява заповедната книга на Трудовото горско стопанство за периода от 24 октомври 1924 г. до 31 декември и 1925 г. (ф.2003,18 оп.,1303а.е.,44.64 л.м.1921-2000 г). Внимателният прочит ни дава характеристика за всеки ден от този период на Трудовото стопанство.
Първият управител на стопанството е генерал майор Тилю Колев. Той е роден в с. Голямо Асеново – Хасковско през 1855 г. През младите си години е бил четник в четата на Панайот Хитов. Участвал във всички войни: Руско-турската Освободителна, Балканската, Първата световна и се издигнал до този висок генералски чин благодарение на своята храброст. Като управител на стопанството често боледувал и отсъствал по болест. Подава молба да бъде освободен и напуска работа на 28 юли 1925 г. Починал през 1928 г. На негово място е назначен подп. Захари Трифонов (1875-1960) от Велико Търново.
Трудоваците са водили казармена военна подготовка два дни през седмицата. През останалото време са работили по дърводобива и дървопреработката на дървесината. На специалните места в процеса са били назначавани с договор работници специалисти – майстори гатеристи, инженери механици, магазинери, огняри, машинисти, вагонеткаджии, готвачи и фурнаджии, ковчежник,сектористи, счетоводители. Имало е и лазарет с медицински фелдшер. Средно броят на трудоваците се е движел между 300 и 350 човека. Част от трудоваците са били младежи от Чепинското корито. Прави впечатление големия брой на самоотлъчките на трудоваците и строгите наказания за това, включително и с присъди от Околийския съд в Пазарджик.
Поради това, че на ръководителите на трудовото стопанство са били дадени и стопански и чисто технически задачи – управление на дъскорезна фабрика, производство на дървени материали и експлоатация на гори , икономическите резултатите от дейността на стопанството са били лоши.
С постановление на МС № 2111 от 25 ноември 1925 г. Трудовото горско стопанство „Гешова планина”, считано от 1 април 1926 г. се закрива. Имуществото му се предава на Министерство на земеделието. Фабриката, оборудването `и, постройките, дековилната линия се предават на Министерство на земеделието и държавните имоти, което по-късно ги предоставя на ревирното лесничейство „Гешова планина”
На 17 октомври 1926 г. за управител на горското стопанство и фабриката „Гешова планина” е назначен Спас Поптодоров Атанасов, където служи до 1 април 1931 г., когато се пенсионира. През същата година оборудването на фабриката се демонтира и предава на новостроящата се фабрика в ГС Беглика. Дековилната линия се експлоатира до 1960 г., след което се демонтира и по трасето се изгражда шосеен път.
д-р инж. Кирил Цанов
В началото приетият закон предизвиква външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия. Но оценявайки постигнатите много добри резултати, много от страните по примера на България също създават трудовата повинност - Унгария, Германия, Австрия, Полша, даже и САЩ, Канада и Япония.
По-голяма част от трудоваците се насочват в строителствата на пътища, ж. п. линии и изграждане на селищните системи. Наред с това в областта на горското стопанство се създават две трудови горски стопанства - „Гениш ада” и „Трудово горско стопанство „Гешова планина” в Долни Юндол”. Основна задача на двете трудови горски стопанства е добиването на дървени материали и най–вече на траверси за новоизграждащите се ж.п. линии.
Трудовото горско стопанство в Долни Юндол (местност „Яденица”) започва дейността си с направа на казармени помещения и други спомагателни постройки. Изгражда се нова фабрика с три гатера, 2 циркуляра, банзици и електрическа централа. Осъществява дърводобив от предоставения дърводобивен район от ревирното лесничейство „Гешова планина” по течението на р. Яденица и Валявиците. Изгражда се дековилна линия, която достига до местността “Кузманови бараки”, по която във вагони по гравитация се спускат отсечените дървените материали до фабриката. Празните вагонетки се изтеглят до товарните станции с волове, а по-късно с малък парен локомотив.
В Държавен военно-исторически архив (ДВИА) във Велико Търново на 277 страници се съхранява заповедната книга на Трудовото горско стопанство за периода от 24 октомври 1924 г. до 31 декември и 1925 г. (ф.2003,18 оп.,1303а.е.,44.64 л.м.1921-2000 г). Внимателният прочит ни дава характеристика за всеки ден от този период на Трудовото стопанство.
Първият управител на стопанството е генерал майор Тилю Колев. Той е роден в с. Голямо Асеново – Хасковско през 1855 г. През младите си години е бил четник в четата на Панайот Хитов. Участвал във всички войни: Руско-турската Освободителна, Балканската, Първата световна и се издигнал до този висок генералски чин благодарение на своята храброст. Като управител на стопанството често боледувал и отсъствал по болест. Подава молба да бъде освободен и напуска работа на 28 юли 1925 г. Починал през 1928 г. На негово място е назначен подп. Захари Трифонов (1875-1960) от Велико Търново.
Трудоваците са водили казармена военна подготовка два дни през седмицата. През останалото време са работили по дърводобива и дървопреработката на дървесината. На специалните места в процеса са били назначавани с договор работници специалисти – майстори гатеристи, инженери механици, магазинери, огняри, машинисти, вагонеткаджии, готвачи и фурнаджии, ковчежник,сектористи, счетоводители. Имало е и лазарет с медицински фелдшер. Средно броят на трудоваците се е движел между 300 и 350 човека. Част от трудоваците са били младежи от Чепинското корито. Прави впечатление големия брой на самоотлъчките на трудоваците и строгите наказания за това, включително и с присъди от Околийския съд в Пазарджик.
Поради това, че на ръководителите на трудовото стопанство са били дадени и стопански и чисто технически задачи – управление на дъскорезна фабрика, производство на дървени материали и експлоатация на гори , икономическите резултатите от дейността на стопанството са били лоши.
С постановление на МС № 2111 от 25 ноември 1925 г. Трудовото горско стопанство „Гешова планина”, считано от 1 април 1926 г. се закрива. Имуществото му се предава на Министерство на земеделието. Фабриката, оборудването `и, постройките, дековилната линия се предават на Министерство на земеделието и държавните имоти, което по-късно ги предоставя на ревирното лесничейство „Гешова планина”
На 17 октомври 1926 г. за управител на горското стопанство и фабриката „Гешова планина” е назначен Спас Поптодоров Атанасов, където служи до 1 април 1931 г., когато се пенсионира. През същата година оборудването на фабриката се демонтира и предава на новостроящата се фабрика в ГС Беглика. Дековилната линия се експлоатира до 1960 г., след което се демонтира и по трасето се изгражда шосеен път.
д-р инж. Кирил Цанов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023