През 2009 г. ракитовското сдружение “Суткя” става член на Българската федерация по спелеология (БФСп). По този начин се възстановява богатата традиция на ракитовското пещерно дружество от 40-те години на изминалия век, когато авторитетът на пещерняците е бил толкова висок, че на тях е поверено да се грижат за старините в Чепинско. Веднага след отваряне за посещения на пещерата Лепеница през 2011 г., пещерняците от “Суткя” подновяват и дейността по проучване на карста в района на общините Ракитово, Велинград, Батак. През 2014 г. се подновяват и проучванията на Лепеница от учени от Българската академия на науките (БАН).
В края на учебната 2016/2017 г. учителката Елена Боянова от драгиновското СУ „Методий Драгинов” в разговор с представители на “Суткя” заявява интереса на ученици и учители към посещение на пещерата Лепеница и научаване повече за пещерите и карста. В този момент тече кампанията по организиране на второто Пътуващо училище за карста. Възниква идеята учители и ученици от Драгиново и “Суткя” да формират обща група за участие. След продължително обсъждане в групата се включват учителят по география Венцислав Атипов и учениците от VІІ клас Руси Алендаров и Али Садъков от Драгиново и Свилен Топчиев, учител, от “Суткя” – Ракитово. Групата от Чепинско става част от сборна група с 35 участници (29 учители и ученици и 6 лектори и организатори) от София, Бургас, Враца, Смолян. Главен ръководител и основен лектор по карста е Петър Стефанов от Националния институт по геология, география и геофизика към БАН (НИГГГ – БАН).
Карстът е терен, при който водоразтворими скали, най-често варовици и производните от тях мрамори, са надупчени от водата по уникален начин. Въртопи, валози, понори (губилища), скални мостове, пещери, водопади – невероятно многообразие от форми, които палят въображението и с красотата си предизвикват искрено възхищение.
Пътуващото училище за карста е иновативна форма на теренно обучение в реално време на карстови територии с приложение на изследователски методи и експерименти. То е инициатива от специализираната образователна стратегия ProKARSTerra – Edu, разработена от Експерименталната лаборатория по карстология на НИГГГ – БАН в международно сътрудничество. Целта е по-широко включване на карстовата тематика в учебния материал по различни предмети: география, физика, химия, биология, чужди езици.
Второто пътуващо училище за карста от 5 до 8 септември 2017 г. е част от дейността на НИГГГ – БАН „Иновативно образование чрез карста”. То се организира за учители и ученици със заявени интереси в тази област. Участниците се подготвят за участие в Четвъртото издание на Международния конкурс „Карст под защита – дар за поколенията” (2019). Може да бъде разработен и ученически проект, който да бъде представен в научна сесия на Ученическия институт към БАН. При подготовката си за участие в Международния конкурс или на ученически проект по теми за карста ученици и учители могат да получат методическа помощ от Експерименталната лаборатория по карстология, могат дори да ползват научната база и апаратурата на лабораторията.
Маршрутът на пътуващото училище за карста е общо около 700 км. Стартът е даден в 8.30 часа на 5ти септември. Но групата от Чепинско, която пристига в София още в 7.30 часа, получава специално внимание от работещите в НИГГГ – БАН. Във фоайето на института има музейна експозиция за стари лабораторни уреди, използвани през предишния век, която те могат да видят. Момчетата и учителите са поканени в сеизмологичната зала, в която уредите в реално време регистрират всяка сеизмична активност. След това влизат за минута в сеизмологичния център, от който проф. Ботев по националната телевизия коментира земетресенията по света. В този момент уредите засичат леко земетресение в Румъния, в района на Вранча.
Първият реален обект за изследвания от участниците в Пътуващото училище е пещерата “Бачо Киро” край Дряново. Това е първата електрифицирана пещера в България, като електроенергията първоначално е идвала от малка ВЕЦ на река Андъка. С апаратурата от Експерименталната походна лаборатория е измерена влажността в различни точки от пещерата. Оказва се, че тя е 96-98%. Измерено е и съдържанието на въглероден двуокис (СО2 ), което е под 1% и е в рамките на допустимото. Въглеродният двуокис е тежък газ и се натрупва в долните части на пещерите, особено в залите, които не се проветряват (зали, в които няма въздушно течение). При натрупване на СО2 над 1% залите стават опасни за пещерняците и за туристите. По тази причина непрекъснатото мерене на нивата на въглероден двуокис е жизнено важно.
От няколко години се мери и нивото на радон 222. Това става с помощта на детектори, които улавят радона. В лабораториите на НИГГГ – БАН и в институти в Чехия се засичат нивата на натрупания радон. Особено интересна е тензометричната установка, монтирана между две сеизмични плочи в една от залите на пещера “Бачо Киро”. Всяко сближаване на двете земни плочи или раздалечаването им се записва на магнитен диск. Информацията от диска периодично се сваля и се анализира от учените. Преместването на плочите може да е поредното земетресение.
През първия ден участниците в пътуващото училище посещават и Еменската пещера, край село Емен край Велико Търново. Преди години пещерата е използвана за отглеждане на птици, след това за отглеждане на гъби. В момента е изоставена. Виждат се различни тухлени стени. Пещерата изглежда порутена и опасна, а всеки може да я посети необезпокоявано. Тя е без образувания, част е от ждрелото на река Негованка. Първият ден завършва със среща - запознанство. Всеки участник се представя и обяснява как и защо е свързан с карста. Най-интересен е разказът на проф. Димитрина Михова, отнасящ се за Квазинационалния карстов парк Акиоши, Япония, където е работила дълги години.
През втория ден участниците се озовават в района на Сухиндол – с. Горско Сливово. Целта е изследване на повърхностния карстов комплекс в Деветашкото плато и локализиране на структурата на Крушунската карстова геосистема. На платото се изсипват дъждове. Дъждовната вода прониква в повърхностния слой, поема СО2 от водата и почвата, получава се въглена киселина с ниска концентрация. Въглената киселина взаимодейства с варовиковите скали и протича процес на окарстяване – образуват се кари (цепнатини, въртопи, валози, пещери, понори). В резултат на този бавен и продължителен процес под повърхността на Деветашкото плато се появяват канали на 20 – 40 метра дълбочина, които се свързват с пещерите Водопада и Урушка маара и водите изтичат към Крушунската бигорна каскада.
За участниците особено интересно е измерването на почвени разтвори. Петър Стефанов от НИГГГ – БАН е разработил система от скачени съдове в местността Лъга на Деветашкото плато, в която се събират почвени води за измерванията. Измерва се нивото на киселинност, което показва колко е „гладна” водата. Когато е „гладна”, тя се засища с разтваряне на скала. После, излизайки на открито в района на Крушунските водопади, водата „повръща” обратно скалата – образува се бигор, който придава очарованието на каскадата. Но е неустойчив и опасен, което е довело до срутване преди около две години. Бигорната основа се срутва заедно с метална стълба, върху която има туристи. Инцидентът взема жертви. Ето защо научната експертиза е задължителна при превръщането на пещери и карстови водопади в туристически атракции.
Несравнима е красотата на Крушунските водопади! Участниците се снимат като обикновени туристи, но в същото време гледат цялата каскада и като изследователи. Всичко в село Крушуна е свързано с туризма, с пещерите и водопадите.
Вторият ден завършва с тържествено отбелязване на 132-годишнината от Съединението. Тортата е вкусна. Има народни хора, в които добре се включват и участниците от Чепинската група.
Третият ден ще остане незабравим, защото започва с посещение на пещера “Мандрата” край село Чавдарци. Пещерата е без образувания, но с огромни размери. Вътре можеш да се разхождаш с автомобил. Има постоянна температура и е била използвана за мандра. В момента е изоставена. Но това е пещерата с най-добрата акустика. Истинска природна катедрала.
Невероятно е усещането и когато погледнеш през очите (Окната) в Деветашката пещера. И тя е почти без образувания, но е с огромни размери. По времето на социализма (преди 1989 г.) в нея е влизала влакова композиция с цистерни с гориво. Сега релсите ги няма, но следите от човешката дейност са там.
Третият ден продължава на площадката в Националния пещерен дом край Карлуково. До него участниците достигат през пещерата Проходна, образувана от карстовите води в района на Луковит и стремящи се към река Искър. Мнозина от участниците в пътуващото училище опитват катерене. За първи път в живота си се катерят със самохвати и се спускат с десандьор по въжето. Вълнуващо, също като по филмите.
Сутринта на последния четвърти ден участниците започват под Гложенския манастир. Той е кацнал високо в планината и няма време да се стигне до него. Има време само за снимка с пресъхналия в този момент бигорен водопад „Вара” в Гложене. После групата поема към махала Асен, където са понорите (губилищата) на река Вит. Голямата река изчезва буквално пред очите на участниците в пътуващото училище. А отвор няма – водата потъва между чакъла на речното дъно. Петър Стефанов излива една кофа флуорисцин – оцветява водата за демонстрация на метода за проследяване на подземни води. Ако групата има време, може да проследи оцветената вода в езерата на Глава Панега (оцветената вода пътува 12 дни). Всички поемат към езерата, които са извори на река Глава Панега с цел запознаване с Брестнишкото карстово поле и структурата на Брестнишката карстова геосистема. За да се осъзнае стопанското значение на карста и варовика участниците посещават модерния завод за цимент “Титан” в Глава Панега.
Финалът на дейността на пътуващото училище е посещението на пещерата Съева дупка. Първите метри са изминати бързо. Но когато групата влиза в третата зала – Хармана, всички онемяват. Приказна красота. Очите не могат да запомнят това великолепие. Омаята продължава и в другите две зали – Космос и Белия замък.
Изминавайки стотината метра през близката горичка до пропастната дупка Голямата Ледница, където има монтирана неизползвана от две години Виаферата, всички коментират само гледките от Съева дупка. На връщане от Ледницата, пред пещерата Съева дупка, ръководителят на Пътуващото училище Петър Стефанов, връчва на всеки участник СВИДЕТЕЛСТВО за успешно преминато специализирано обучение за карста.
Около 20 часа на 8 септември 2017 г. автобусът е паркиран пред НИГГГ – БАН. Участниците се разделят с пожелания за нови срещи. Уморени, но щастливи, учениците и учителите от Чепинската група поемат към дома.
Бележките за пътуването записа Свилен Топчиев