

Вечна слава на героите от Балканската война
Публикувано на 10 Oct 2017 09:42
На 29 май 1912 г. в София се подписва договор за приятелство и съюз между България и Сърбия. На 16 май същата година се подписва българо-гръцки договор, с който се оформя Балкански съюз срещу Турция.
По това време границата между България и Османската империя минава на юг от Чепинската котловина. В село Лъджене има пограничен отряд от войници граничари. Негов командир е капитан Арсениев. Тогава са построени казармените помещения на мястото на сегашния комплекс „Бор“. По границата има погранични постове. В тях дежурят около 40 войници. Такива от българска страна има в Доспат, Каратепе, Медени поляни, Кръстава, Велийца, Манчо, Чисто тепе и на Чадър тепе. Българска застава има и в селата Кръстава и Света Петка, където като офицер служи Кимон Георгиев.
На 17 септември 1912 г. е обявен Манифест за обща мобилизация. Българите гурбетчии масово се завръщат, за да се влеят в българската армия. За пунктов началник е определен воеводата Иван Ботушанов. За няколко седмици са изградени 15 фурни. В училищата се складират събираните срещу заплащане храни, сено и фураж.
Родопският отряд под командването на генерал Стилян Ковачев се установява в с. Ракитово. Неговите роти се установяват в с. Чепино, Лъджене и Каменица. На 29 септември полкът получава бойното си знаме. Към този отряд са присъединени и четите на Стефан Калфа, Иван Ботушанов, Христо Чернопеев и Стою Шишманов.
На 5 октомври е обявена война на Турция. Във войната участват 600 000 български войници, в това число 14 670 опълченци. Масово се завръщат гурбетчии, за да се включат във войната за освобождение на Македония. В музикалния взвод към Родопския отряд служи и Павел Шандаджиев-Бакото – най-малкият музикант във взвода. Неговият внук доскоро беше съдържател на ресторант „Бакото“ в Чепино.
Родопският отряд настъпва към Разлог. На пограничната застава на връх Велийца отрядът води тежко сражение. Загиват 39 души. В старите лъдженски гробища са погребани само Кръстьо Ник. Янев от с. Перущица и Ангел Мл. Джаров. Другите вероятно са погребани по родните си места. На 7 октомври е освободен Разлог, на 8-и село Баня, на 10-и град Гоце Делчев. За негов кмет е назначен поетът Пею Яворов. След 6 дни кметуване той се присъединява към четата си.
На юг военните действия започват още на 5 октомври. Редовната българска армия, подкрепена от четата на Иван Ботушанов със 180 души превземат пограничните постове на Каратепе и слизат към Сърница и Медени поляни. Четата на Ботушанов атакува казармата на Медени поляни, но е обкръжена. Идва на помощ редовната армия и превземат това укрепление. Там загива кап. Арсениев – командир на пограничния отряд в с. Лъджене. Дружината на майор Никола Топалов освобождава с. Шабанлии – дн. Сърница. В боевете за освобождението на Сърница участва и четата на Георги Мяхов-Войводата от с. Батак.
През 2008 г. ръководството на Горско стопанство „Чехльово“ с директор инж. Кирил Тодоров, който участва и с лични средства, издига скромен паметник в местността Каратепе. Всяка година освен на връх Велийца и тук отдаваме почит и поклон към загиналите в Балканската война.
На билото от Каратепе към Медени поляни е имало 4 погранични поста. На първия от тях са служили Петър Боков от с. Лъджене и Иван Секулов от с. Варвара, убити от османските граничари на 5 октомври 1912 г. На мястото на поста сега има скромен паметник. На втория пост е загинал Цветко Христов от с. Главиница, убит от засада на 3 май 1912 г. Местността от тогава носи името Цветкова могила. И двата паметника са възстановени по инициатива на Дружеството за защита на Родопите – Велинград и с лични средства и труд от инж. Кирил Тодоров.
На 5 октомври 2017 г. пред паметника на Каратепе се проведе поклонение. То бе организирано от Община Велинград, Дружеството за защита на Родопите, Дружба „Родина“ и НЧ „Васил Левски-1904“. Присъстваха инж. Бельо Мандраджиев – председател на Общински съвет – Велинград, Мариана Зинкова, Георги Янчев, инж. Димитър Касапски, инж. Велизар Чолаков, Емил Моллов, Мария Чорбаджиева, Стойчо Маров. Участваха ученици от СУ „Васил Левски“, НГГС „Христо Ботев“, горски служители, активисти на организаторите.
На пост в четнически дрехи застанаха Иван семерджиев и Георги Белев от РК „Родопчани“ към НД „Традиция“. Заупокойна молитва за загиналите отслужи отец Стоил Лазаров. Слово произнесе ученичката от СУ „В. Левски“ Мирослава Янчева. Положени бяха венци и цветя.
Благодарност към инж. Велизар Чолаков – директор на ДГС „Чехльово“, за направената вертикална планировка около паметника. Поклон и вечна слава за загиналите за освобождението на България!
Никола Делиев
По това време границата между България и Османската империя минава на юг от Чепинската котловина. В село Лъджене има пограничен отряд от войници граничари. Негов командир е капитан Арсениев. Тогава са построени казармените помещения на мястото на сегашния комплекс „Бор“. По границата има погранични постове. В тях дежурят около 40 войници. Такива от българска страна има в Доспат, Каратепе, Медени поляни, Кръстава, Велийца, Манчо, Чисто тепе и на Чадър тепе. Българска застава има и в селата Кръстава и Света Петка, където като офицер служи Кимон Георгиев.
На 17 септември 1912 г. е обявен Манифест за обща мобилизация. Българите гурбетчии масово се завръщат, за да се влеят в българската армия. За пунктов началник е определен воеводата Иван Ботушанов. За няколко седмици са изградени 15 фурни. В училищата се складират събираните срещу заплащане храни, сено и фураж.
Родопският отряд под командването на генерал Стилян Ковачев се установява в с. Ракитово. Неговите роти се установяват в с. Чепино, Лъджене и Каменица. На 29 септември полкът получава бойното си знаме. Към този отряд са присъединени и четите на Стефан Калфа, Иван Ботушанов, Христо Чернопеев и Стою Шишманов.
На 5 октомври е обявена война на Турция. Във войната участват 600 000 български войници, в това число 14 670 опълченци. Масово се завръщат гурбетчии, за да се включат във войната за освобождение на Македония. В музикалния взвод към Родопския отряд служи и Павел Шандаджиев-Бакото – най-малкият музикант във взвода. Неговият внук доскоро беше съдържател на ресторант „Бакото“ в Чепино.
Родопският отряд настъпва към Разлог. На пограничната застава на връх Велийца отрядът води тежко сражение. Загиват 39 души. В старите лъдженски гробища са погребани само Кръстьо Ник. Янев от с. Перущица и Ангел Мл. Джаров. Другите вероятно са погребани по родните си места. На 7 октомври е освободен Разлог, на 8-и село Баня, на 10-и град Гоце Делчев. За негов кмет е назначен поетът Пею Яворов. След 6 дни кметуване той се присъединява към четата си.
На юг военните действия започват още на 5 октомври. Редовната българска армия, подкрепена от четата на Иван Ботушанов със 180 души превземат пограничните постове на Каратепе и слизат към Сърница и Медени поляни. Четата на Ботушанов атакува казармата на Медени поляни, но е обкръжена. Идва на помощ редовната армия и превземат това укрепление. Там загива кап. Арсениев – командир на пограничния отряд в с. Лъджене. Дружината на майор Никола Топалов освобождава с. Шабанлии – дн. Сърница. В боевете за освобождението на Сърница участва и четата на Георги Мяхов-Войводата от с. Батак.
През 2008 г. ръководството на Горско стопанство „Чехльово“ с директор инж. Кирил Тодоров, който участва и с лични средства, издига скромен паметник в местността Каратепе. Всяка година освен на връх Велийца и тук отдаваме почит и поклон към загиналите в Балканската война.
На билото от Каратепе към Медени поляни е имало 4 погранични поста. На първия от тях са служили Петър Боков от с. Лъджене и Иван Секулов от с. Варвара, убити от османските граничари на 5 октомври 1912 г. На мястото на поста сега има скромен паметник. На втория пост е загинал Цветко Христов от с. Главиница, убит от засада на 3 май 1912 г. Местността от тогава носи името Цветкова могила. И двата паметника са възстановени по инициатива на Дружеството за защита на Родопите – Велинград и с лични средства и труд от инж. Кирил Тодоров.
На 5 октомври 2017 г. пред паметника на Каратепе се проведе поклонение. То бе организирано от Община Велинград, Дружеството за защита на Родопите, Дружба „Родина“ и НЧ „Васил Левски-1904“. Присъстваха инж. Бельо Мандраджиев – председател на Общински съвет – Велинград, Мариана Зинкова, Георги Янчев, инж. Димитър Касапски, инж. Велизар Чолаков, Емил Моллов, Мария Чорбаджиева, Стойчо Маров. Участваха ученици от СУ „Васил Левски“, НГГС „Христо Ботев“, горски служители, активисти на организаторите.
На пост в четнически дрехи застанаха Иван семерджиев и Георги Белев от РК „Родопчани“ към НД „Традиция“. Заупокойна молитва за загиналите отслужи отец Стоил Лазаров. Слово произнесе ученичката от СУ „В. Левски“ Мирослава Янчева. Положени бяха венци и цветя.
Благодарност към инж. Велизар Чолаков – директор на ДГС „Чехльово“, за направената вертикална планировка около паметника. Поклон и вечна слава за загиналите за освобождението на България!
Никола Делиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023