1 февруари 1945 година - така нареченият “Народен съд” произнася присъди, които в най-кратък срок биват изпълнени. Избит е елитът на България. Но вакханалията продължава. 15 март 1945 година - поредната порция жертви на терора. Чета юридически несъстоятелната присъда: “В името на народа... (докога?)... генерал Асен Стоев Каров се осъжда на смърт”.
Кой е той? Роден е на 6 януари 1894 година в семейството на дългогодишния каменски учител и възпитаник на възрожденеца поп Топорчо Стою Каров. Асен завършва училището в село Каменица. Той е будно и ученолюбиво момче, но за съжаление, рано остава сирак - през 1908 година вследствие на политически разпри е убит баща му.
С помощта на поп Топорчо и средства от Каменската църква Асен заминава да учи в гимназията в Пазарджик. След завършването й през учебната 1991-1912 година, работи като учител в родното си село. Следващите години преминават във Военното училище на Негово величество в София. Но започват Балканските войни и Първата световна война, в които Асен Каров е на бойната линия по фронтовете около Дойран, Гевгели и Цариброд.
След приключването на войните и Военното училище на 25 август 1915 година е произведен в чин подпоручик и започва неговата честна и доблестна войнска служба на род и родина. Пред 1922 година при кандидатстване в Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 25 явили се на конкурсния изпит с най-висок успех е приет капитан Асен Каров. Тук той завършва право, като успоредно с това следва дипломация и консулство в Свободния университет в София. Това е първият човек с висше образование в Чепинското корито.
Асен Каров е с висока обща култура, пише стихове, владее френски и италиански език. По-късно е канен за работи в българското посолство в Рим, но той предпочита да остане в редовете на българската войска. Като юрист работи във военните съдилища в Русе и София и във Военен касационен съд. През тези години е неуморим сътрудник на списание “Правна мисъл”, където разработва множество юридически проблеми и теми. Втората световна война бушува, в България всичко ври и кипи - поредното изпитание за българския народ. През 1943 година, след разкриване на конспирацията на Александър Пеев, от Министерството на войната е уволнен генерал Н. Никифоров, началник на военно-съдебната част. Търси се честен и родолюбив офицер за нуждите на министерството. Полковник Асен Каров е произведен в чин генерал-майор (първият в Чепинското корито) и назначен за началник на военно-съдебната част. Обстановката е сложна, пред него стои на преден план единствено българският национален интерес. Въпреки служебните си задължения, той се стреми да помага на земляци. В автобиографичната книга на Борис Балинов от Батак, осъден на смърт през 1944 година за комунистическа конспирация в армията (след това професор в АОНСУ при ЦК на БКП), откриваме картичка от Сливенския затвор до брат му Трендафил Балинов, в която пише: “Не се тревожете много. Всичко ще се оправи. Присъдата е много намалена... Крепяла ги в мисълта, че нещо е направил ген. Асен Каров, при когото ходил тате...”.
Тогава идва 9 септември 1944 година - време разделно, начало на многогодишно разделение на българския народ. Много промени, много мъки, много измени по интереси и морални ценности. Започва поход за изтребване на “всичко старо”. Генерал Асен Каров може да напусне родината си. Когато го канят да емигрира, той заявява: “Аз съм се клел в България и в нея ще осатна докрай”. И така идва онзи фатален 15 март 1945 година... Днес, 60 години след тази черна дата, нека онези, които познават генерал Каров, си спомнят за него. А всички останали да знаят че в Чепинското корито е роден и израснал един достоен син на България. Нека всичко, станало през онези години, вече никога не се повтаря. Дано повече нашето и следващите поколения да не бъдат свидетели на изтребването на българския елит все “в името на народа”.
Ангел Томов