

Какво свързва Свети Никола и Коледа
Публикувано на 12 Dec 2017 09:17
На 5 декември, в навечерието на Никулден, в голямата зала на Историческия музей директорът Снежана Велева откри изложбата на РИМ - Бургас „От Никулден ден до Коледа”, посветена на покровителя на морския град св. Николай Мирликлийски.
За откриването бяха дошли много ученици от ОУ „Христо Ботев” с преподаватели г-жа Мариновска и Петакова, от ПГД „Иван Вазов”, водени от Альоша Кадьов и Валентин Кадьов, г-жа Венера Тодорова и ученици от СУ „Методий Драгинов” от село Драгиново, ученици от ХІ клас с г-жа Гаджева. Изненадата дойде от учениците от ХІ клас на ПГИТ „ Алеко Константинов”, специалности готварство и сервиране, които заедно със своите учители-професионалисти Камен Шолев и Ангел Димитров бяха приготвили и подредили ритуална и много вкусна Никулденска трапеза.
През втората половина на ІІІ век в град Патара (дн.Демре), в Малоазийската област Ликия на територията на днешна Турция, се ражда бъдещият защитник на правдата и архиепископ на град Мира Николай Мирликлийски. През целия си живот той спазвал Божията заповед да правим добро скришом, без да търсим светска слава. Най-известната благотворителност на светеца е, когато дава тайно на три пъти по една кесия с жълтици, за да може бедният баща на три дъщери да ги омъжи и така да осигури достоен живот за тях и за себе си. От тук е традицията да се правят подаръци за Коледа. Друго предание разказва как, пътувайки за Божи гроб, в морето се разразила буря и той със силата на молитвата си укротил морската стихия и възкресил един моряк, който бил умрял при падането си от корабната мачта. И до днес има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на светеца.
В нашето народно творчество особено известна е легендата как с един уловен от него шаран св. Никола (както е българското име на светеца) запушва дупката на пробитото дъно на една лодка по време на буря и така се спасяват той и приятелите му. Така възниква обичаят на Никулден да се яде шаран. Народното поверие още казва, че част от костта на Никулденския шаран, скрита грижливо в портмонето, ще помогне през цялата година то да бъде пълно. На Никулден също така народът ни е правил предсказания за времето и бъдещата реколта.
Със името на св. Никола са свързани и легенди за възникването на манастири като този край Емона. Преданието разказва, че както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да търси спосение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морската шир. Там където спрял по- късно православните християни и богомолци издигнали манастир с неговото име. Варианти на тази легенда, познати по Северното Черноморие, разказват за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.
Св. Николай Мирликийски достига дълбока старост и умира през 342 г. Погребан е в катедралата на град Мира, но през 1099 г. мощите му били пренесени в град Бали, Италия, където се намират и до днес. Почти 1700 години е почитан от всяка страна по света като защитник на повече благотворителни каузи от всеки друг светия по света. В България най-старите фрески с образа му са от Боянската църква и са датирани от средата на ХІІІ век. Те са разположени от двете страни на олтара, което е знак за голяма почит. Още 18 сцени от житието на светеца са изографисани в притвора на църквата и всъщност това е първият подробен цикъл в българското изкуство посветен на него.
Изложбата бе представена от етнолога на Историческия музей Георги Куманов, който подчерта, че тя е един интересен поглед към св. Никола и Коледа, които вече всички знаят, че са един и същ персонаж. Изложбата за светеца, тачен от християни, католици и мюсюлмани ще гостува на Велинград до 8 януари 2018 г.
Веска Божкова
За откриването бяха дошли много ученици от ОУ „Христо Ботев” с преподаватели г-жа Мариновска и Петакова, от ПГД „Иван Вазов”, водени от Альоша Кадьов и Валентин Кадьов, г-жа Венера Тодорова и ученици от СУ „Методий Драгинов” от село Драгиново, ученици от ХІ клас с г-жа Гаджева. Изненадата дойде от учениците от ХІ клас на ПГИТ „ Алеко Константинов”, специалности готварство и сервиране, които заедно със своите учители-професионалисти Камен Шолев и Ангел Димитров бяха приготвили и подредили ритуална и много вкусна Никулденска трапеза.
През втората половина на ІІІ век в град Патара (дн.Демре), в Малоазийската област Ликия на територията на днешна Турция, се ражда бъдещият защитник на правдата и архиепископ на град Мира Николай Мирликлийски. През целия си живот той спазвал Божията заповед да правим добро скришом, без да търсим светска слава. Най-известната благотворителност на светеца е, когато дава тайно на три пъти по една кесия с жълтици, за да може бедният баща на три дъщери да ги омъжи и така да осигури достоен живот за тях и за себе си. От тук е традицията да се правят подаръци за Коледа. Друго предание разказва как, пътувайки за Божи гроб, в морето се разразила буря и той със силата на молитвата си укротил морската стихия и възкресил един моряк, който бил умрял при падането си от корабната мачта. И до днес има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на светеца.
В нашето народно творчество особено известна е легендата как с един уловен от него шаран св. Никола (както е българското име на светеца) запушва дупката на пробитото дъно на една лодка по време на буря и така се спасяват той и приятелите му. Така възниква обичаят на Никулден да се яде шаран. Народното поверие още казва, че част от костта на Никулденския шаран, скрита грижливо в портмонето, ще помогне през цялата година то да бъде пълно. На Никулден също така народът ни е правил предсказания за времето и бъдещата реколта.
Със името на св. Никола са свързани и легенди за възникването на манастири като този край Емона. Преданието разказва, че както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да търси спосение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морската шир. Там където спрял по- късно православните християни и богомолци издигнали манастир с неговото име. Варианти на тази легенда, познати по Северното Черноморие, разказват за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.
Св. Николай Мирликийски достига дълбока старост и умира през 342 г. Погребан е в катедралата на град Мира, но през 1099 г. мощите му били пренесени в град Бали, Италия, където се намират и до днес. Почти 1700 години е почитан от всяка страна по света като защитник на повече благотворителни каузи от всеки друг светия по света. В България най-старите фрески с образа му са от Боянската църква и са датирани от средата на ХІІІ век. Те са разположени от двете страни на олтара, което е знак за голяма почит. Още 18 сцени от житието на светеца са изографисани в притвора на църквата и всъщност това е първият подробен цикъл в българското изкуство посветен на него.
Изложбата бе представена от етнолога на Историческия музей Георги Куманов, който подчерта, че тя е един интересен поглед към св. Никола и Коледа, които вече всички знаят, че са един и същ персонаж. Изложбата за светеца, тачен от християни, католици и мюсюлмани ще гостува на Велинград до 8 януари 2018 г.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023