Скоро, съвсем скоро той имаше юбилей – на 2 януари 2018 г. На шега или наистина чукна 50. 25 от тях са свързани с читалище „М. Драгинов“, село Драгиново. Певец, музикант, художник и майстор със златни ръце – такъв е Мильо Кепчелев, секретарят на читалището.
„Намерил си и точното място за работа“, казват тези, които добре го познават. Някои добавят: „Трябва да го питате какво не може, а не какво може“. Аз, пишещият тези редове, често се питам коя от двете страни през годините е спечелила повече – читалището или ниско платеният секретар? Какво го е задържало цели 25 години? Защо ли? Защото много читалища, не само в община Велинград, а и в областта, могат да ни завиждат за такъв организатор, богат на идеи и с желание и страст да ги реализира. С две думи – всестранно развит. Та той в продължение на десетилетия работи всеотдайно за духовното израстване и обогатяване на младото поколение. Поддържа и разширява различните форми на самодейността. Превръща читалището в истински културен център.
За неговото израстване и развитие голяма роля изиграва здравата семейна среда. От баща си наследява сръчността и пословичното трудолюбие, а от майка си честността и скромността. А защо не и музикалните си качества, нали от нейния род има и днес музиканти и певци. Още в ранните си детски години се хваща за битовия инструмент – тамбурата. Свирейки, започва и да пее. Първите си уроци по музика и изобразително изкуство получава от преподавателките Кадьова и Тодорова. Постепенно израства като отличен ученик, г-жа Мазълова споделя: „Има ученици, които оставят в нас преподавателите трайни следи. Мильо е един от тях. Той е от малцината, над които природата е изсипала с пълни шепи своята щедрост. Неговото развитие бе една закономерност, за да се оформи като много добър организатор в най-важния сектор – културата. Гордея се, че съм му била учителка“.
Справя се много добре и то в годините на прехода. Често пъти си спомня началото, като споделя, че въобще не му е било лесно. Бюджетът съвсем не отговаря на нуждите. Няма подготвени кадри. Материалната база е недостатъчна. „Въпреки тези несгоди продължихме да работим с желание и сърце, с любов към местните традиции и най-вече автентичния фолклор. Нямах и организационен опит“, споделя М. Кепчелев. В началото на промените след 10.11.1989 г. условията за работа в читалището коренно се промениха. Нашето не само успя да се съхрани, но и развиваше активна дейност. Фолклорният ансамбъл продължаваше да бъде един от най-добрите не само на общинско ниво, но и на национално. С художествен ръководител Грета Кадьова и вече богатият организационен опит на М. Кепчелев ансамбълът славеше автентичния драгиновски фолклор в редица европейски страни. Печели една след друга не само национални, а и международни награди, съвсем заслужено. А нашият секретар е не само организатор на пътуванията в страната и чужбина, но и пряк участник с тамбурата в музикалния състав и певец с мъжете изпълнители на битови драгиновски песни.
Другата страна на дейността му е създаване на творчески връзки с важни културни институции от Пазарджик, Пловдив, София и Стара Загора в полза на читалището и ансамбъла. Години наред самодейците през септември взимат активно участие в Международния фолклорен фестивал в Приморско. И тук, мерейки ръст с изпълнители от Котел и Широка лъка, печелят всяка година престижни награди, които са доказателство за нестихващата сила на драгиновския фолклор.
Следващата посока на дейността е поддръжка, разширяване и обогатяване на материалната база. Тук секретарят е в стихията си: отдава цялата си енергия за откриване на компютърна зала по спечелен проект „Глобални библиотеки“. Малката зала в преддверието се превръща в чуден етнографски кът не само за драгиновци, но и за всички посетители. Сам реже, крои и съединява различни дървении, за да направи с тях поставки за изложба във фоайето. За читалището той е майстор поддръжка без възнаграждение. Всяко нещо върши на полза роду.
Нуждата от средства за издръжката на студентките си го отвежда далеч зад океана – САЩ, щата Колорадо. Престоява известно време през годината и пак се връща, за да продължи дейността си. Макар и далеч от родината, със съпругата си непрекъснато по интернет следят изявите на читалището. Вълнуват се от успехите. Далеч от родината с тамбурата - своя неразделен другар, създава група за автентичен фолклор. Това е то истинският самодеец – нашият взискателен и принципен секретар на читалището Мильо Кепчелев.
Често пъти сме свикнали да употребяваме израза „Няма незаменими хора“. Да, няма, обаче аз казвам, че има. Това мое заключение се отнася за такива хора като секретаря на НЧ „М. Драгинов“. С право го наричаме душата на читалището! Нека му пожелаем крепко здраве и все така да работи с ум, сърце и ръце. Нека!
Али Реджеп, бивш самодеец