На 18 февруари 1978 г. футболният отбор на „Чепинец” стига до връха в спортната си история. В четвъртфинален двубой за тогавашната Купа на Съветската армия на неутралния терен в Карлово футболистите от велинградския тим, водени от старши треньора Борис Чолев и неговия помощник Христо Илинов, отстраняват не кой да е, а „Левски-Спартак” – действащия шампион и носител на Купата!
В състава на столичния гранд тогава личат имената на много национали и известни футболисти като Стефан Стайков, Пламен Николов, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Николай Грънчаров, Войн Войнов, Йордан Йорданов, Стефан Павлов, Емил Спасов, водени от треньора Иван Вуцов. Всички футболни специалисти и журналисти по онова време очакват, че „сините” без проблеми ще преодолеят отбора от Южната „Б” група и ще продължат напред в турнира. Краят на мача обаче показва точно обратното! Фаворитът е отстранен и „Чепиенец” записва една от златните си страници в своята история. Дали играчите на „Левски-Спартак” са подходили надменно, дали са подценили своите съперници, дали са очаквали протоколен мач? Възможно е и да е така, но подценяването не е оправдание, още повече, когато става въпрос за турнирна среща. Пред футболистите на „Чепинец” се открива прекрасната възможност да направят мача на живота си и те не я пропускат.
На препълнения стадион в Карлово (около 8 000 души са от Велинград) зрителите виждат един оспорван и напълно равностоен двубой. Софиянци откриват резултата още в 16 мин. с далечен удар на Иван Тишански и започват да играят спокойно и без да се напъват, очаквайки този единствен гол да им донесе победата. Но не така мислят играчите на „Чепинец”, които с наближаването на последните минути стават все по-агресивни. И успяват да стигнат до изравнителен гол в 87 мин., дело на дясното крило Никола Сестримски. В продълженията не се стига до отбелязването на още голове, но на два пъти топката е избита от голлинията на вратата, пазена от Стайков, след удари на Н. Сестримски и Ив. Благов. След 120 минути игра равенството 1:1 довежда до изпълнение на дузпи.
Ето как описва последните минути на срещата старши треньора Борис Чолев в книгата си „От стадион „Чепинец” до стадион „Васил Левски”: „Първи трябваше да бият дузпите от “Левски-Спартак”. Това беше Димитър Енчев, който беше сменил Стефан Павлов. Тошко Филипов обаче усети ъгъла и плонжира, като докосна топката, която се отби от гредата и не влезе във вратата. Първи пропуск за „Левски” и психологическо предимство за нас!. Последва изпълнение на М. Ваклинов, който би вляво от Стайков и вкара гол. Зад топката застана В. Войнов и отново отлична намеса на Т. Филипов, който хвана топката. Орлин също не сгреши – 3:1. Емил Спасов беше точен – 3:2. Любо Филипов доведе резултата до 4:2 за “Чепинец”, а Тишански намали. Дойде ред и на Спас Иванов, който със силен шут реши всичко – 5:3 и нямаше нужда от повече дузпи. Последва неописуема радост. Докато футболисти и треньори се поздравявахме, част от публиката прескочи оградата и влезе на терена. Близо 15 минути радостните привърженици на “Чепинец” носеха на ръце футболистите и ги прегръщаха. Тъй като в Чирпан бях хвърлян много пъти във въздуха от публиката, тук успях да се скрия от нея. Измъкнах се навреме. Но помощникът ми Христо Илинов не можа да се скрие и хората започнаха да го мятат във въздуха.”
Кои футболисти на „Чепинец” останаха в историята след този изключителен мач? Тодор Филипов - Тошко Юнака, Илия Попов - Попето (Любомир Филипов – Любо - 69 мин.), Антон Мицев - Тони, Йордан Илиев, Никола Кьосов - Кьоса (капитан), Димитър Муртин - Мишо (Красимир Симеонов – 67 мин.), Никола Сестримски - Панса, Орлин Кадьов - Орльо, Митко Ваклинов - Кигъна, Спас Иванов- Куто, Иван Благов - Ларата. Старши треньор Борис Чолев, помощник-треньор Христо Илинов.
Георги Дишлянов