Отново настъпи месец март и жени от цяла България се отправихме на поредния 58-ми национален женски поход организиран от Българска федерация по туризъм с помощта на Община Разград. Не можаха да ни спрат нито снегът и лошото време, нито снежните преспи на доста места в страната. Тази година пoходът бе под девиза „Опознай китното Лудогорие” и се проведе от 1 до 5 март т. г. в чест на 3-ти Март - 140 години от Освобождението на България от османско иго, 8-ми Март – Международния ден на жената, 46 години федерация по туризъм.
Участничките в проявата бяха от 35 различни града в България. Не липсваше и велинградско присъствие – туристките от ТД „Юндола“ Неда Панайотова, Цветана Табакова, Веселинка Влахова и Пенка Иванова.
С нетърпение и голямо вълнение очаквахме срещата с нашите приятелки от цялата страна. След прегръдки и целувки, след размяна на мартенички и хубави пожелания се отправихме по към местността Пчелина. Това е активна зона за отдих на гражданите на територията на Разградски регион. Разположен e на около 10 километра югозападно от Разград, сред смесена гора. Старото име на лесопарк Пчелина е Кувънлък, а днешното му наименование произлиза от това, че е място за отглеждане на пчели. Истинско богатство са двата язовира, разположени един след друг на Пчелинската река. Местността има полупланински характер, но падналия сняг направи преходът ни с повишена трудност. Времето беше повече от идеално – спокойно и слънчево, но вървенето нагоре по неутъпкания сняг бе уморително и бавно.
От Пчелина продължихме към до близкото село Островче. Пътят ни криволичеше по склоновете, обикаляйки из гората. Дърветата приличаха на омагьосани и от време на време изсипваха шепи сняг от натежалите си клони върху нас. Наоколо всичко бе снежно и много красиво. Преходът ни продължи почти 4 часа. След като слязохме в селотоq бяхме посрещнати от гостоприемните местни жители с баница и чай. Гореше голям огън и свиреха музикантите от местното читалище. Веднага се изви дълго хоро и срещата ни се превърна в истински празник.
С автобуси се придвижихме до Разград. Вечерта в читалище „Напредък“ взехме участие в отбелязването на деня на самодееца. Участваха състави и изпълнители от града. Наши участнички в народни носии от своите родни места представиха характерните особености на облеклата в различните етнографски области.
На следващия ден преходът беше обиколка на три села, разположени в центъра на Лудогорското плато, в които се съхранява българският дух и характерната етнографска група капанци. Първо пристигнахме в село Просторно. Посрещнаха ни много топло жени от местното читалище и лично кметът на селото ни приветства с „Добре дошли“ с топла питка с шарена сол и горещ ароматен билков чай.
След кратката почивка и разглеждане на населеното място се отправихме с бодра стъпка към следващото село Топчии. То е разположено в речната долина на Топчийска река, която представлява корито на древна голяма пълноводна река, периодично пресъхвала до малките размери на днешната река. Домакините ни посрещнаха сърдечно. Насладихме се на изпълненията на женската певческа група и опитахме от вкусните им домашни курабии. След това се запътихме към открития през 1981 г. Етнографски комплекс. Експозицията му е създадена да съхрани традициите, бита и културата на капанците. В нея е показан основният поминък на местното население - земеделие и скотовъдство, а от периода на Възраждането - и развитието на занаятите дърводелство, кожухарство, сарачество, ковачество. Освен със занаятите се запознахме и с характерните жилищни постройки, облекла и обичаи.
Заредени с много впечатления, продължихме своя поход към поредното живописно село Побит камък. Поднесохме венец пред паметника в центъра и се преклонихме пред паметта на загиналите за свободата войници. След това се отправихме към местния Етнографски комплекс. Разположен на площ от 4 дка, като акцент на комплекса са три реставрирани къщи от епохата на Българското Възраждане с възстановена уредба на балканджийското жилище. Впечатление прави характерното за бита на българина през 19 век кандило, което е било разположено между две съседни стаи. И тук домакините бяха много гостоприемни. С много емоции и след преход от около 5 часа се прибрахме с автобусите до Разград.
На следващия ден – 3 март направихме опознавателна разходка из града. Разгледахме часовниковата кула, построена от тревненския майстор Тодор Тончев през 1864 г., третата по големина на Балканския полуостров и втора по големина в България Ибрахим паша джамия, построена в периода 1523-1536 г. от български майстори, Момина чешма, мавзолея-костница - един от първите паметници, построен в чест на руските освободители с доброволни помощи. Посетихме и художествената галерия в града, носеща името на проф. Илия Петров.
Последва и участието ни в тържествата по случай 140 години от Освобождението от османско иго на площада. Лично кметът на Разград г-н Валентин Василев ни приветства и изрази възхищението от смелостта ни да покоряваме планините. На общата снимка към нас се присъедини и народният представител от областта г-жа Десислава Атанасова.
След тържествата в центъра се отправихме към археологическия резерват „Абритус”. Той се намира на около 3 км източно от Разград и е един от най-запазените в България. Целият резерват обхваща площ от 1000 декара и опазва археологическите останки на римския град Абритус. Съществуват данни, според които древния град е основан в края на І в. н.е. като римски военен лагер върху руините на старо тракийско селище и се е разраснал до един от най-големите градски центрове в Долна Мизия - римската провинция, разположена на територията на днешна Северна България. В резерватa е уреден и археологически музей, в който са експонирани някои от намерените при разкопки в района предмети. Цялата археологическа експозиция е обособена в пет теми, които представят развитието на човешкото общество. В Абритус е открито най-голямото в страната златно монетно съкровище от V в. - 835 солиди (монети), което в музея е представено в снимки.
На следващия ден се отправихме за гр. Исперих. Там поднесохме венец пред паметника на основателя на Българската държава хан Аспарух. Лошото време през този ден не позволи да се изпълни изцяло предвиденият преход. Отправихме се към хижа Ахинора. Построена е през 70-те години на миналия век. На около километър от хижата се намира тракийската царска гробница. Западно от гробницата минава древен римски път, който води до най-свещеното място – Демир баба теке. Запазена е скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите вдълбани в нея. Вградените в северната и южна стена огромни скални късове са останки от гетско светилище. В началото на XVII век на това място е изградено тюрбе - гробница на алианския светец Демир баба (Железният баща). Тюрбето е монументална постройка с купол и преддверие с вход на изток. Преходът ни през снежните пътеки беше доста труден и отне около 4 часа и половина, но доброто настроение не ни напусна и за миг.
И така с приятна компания, сред приказки и закачки, сред красиви гледки и приятни и затруднени от снега преходи, но заредени с много впечатления и положителни емоции, изминаха дните от похода ни. Той бе ІI-ра категория на трудност по НСК и имаше за цел да въздейства благотворно върху здравето на участничките, да се придобият навици за природосъобразен начин на живот, да популяризира туризма сред жените, като начин за активен отдих. Опознахме отчасти китното Лудогорие и този път се убедихме каква красива и уникална природа имаме и колко много неща може да се видят и научат в България. На гала вечерята бе отчетено, че в похода са участвали 146 жени от цялата страна. Най-малката този път беше на 10 години, а най-възрастната бе нашата съгражданка Неда Панайотова. Разделихме се с песни и хора, с много прегръдки и пожелания за скорошни срещи по планините и най-вече - до следващия 59-ти национален женски поход.
Пенка Иванова