Това става през 1894 година. А офицерът от запаса, който поема в ръцете си нещата за поставяне началото на курортното дело във Велинград, е запасният майор Атанас Зидаров.
Най-характерното в живота на запасния майор е участието му в провъзгласяването на Съединението през 1885 г. Лично майор Данаил Николаев, ръководител на Източнорумелийската войска при участието й в Съединението, поставя задача на поручик Атанас Зидаров да заеме моста, на който са поставени 4 топа срещу идващите в града големоконарци. И оръдията насочват дулата си към конака.
След това произведеният в чин капитан Атанас Зидаров взема участие и в Сръбско-българската война като командир на същата 2-ра рота от пловдивската дружина, на което е командир и преди Съединението. На 14 и 15 ноември 1885 г. с ротата си капитан Атанас Зидаров участва в боевете за завземането на град Пирот.
Като командир на пограничен гарнизон след войната капитан Атанас Зидаров прочиства Чепинското корито от върлуващите разбойнически банди. Уволнява се през 1893 година и се заселва в тогавашното село Лъджене, днес централен квартал на Велинград. По онова време селото е посетено от Иван Вазов, който отбелязва: „Въобще, мене ми се видя от тая страна животът тежък, даже за един непридирчив човек. Това беше единственото ми разочарование от Чепинската долина при пребиваването ми в нея.“ Но като съзира строящия се нов хотел, пред очите на поета просветва: „Един голям хотел, на който само скелетът още съществува, е заложен на поляната до женската баня. Лъджене има бъдеще.“
На това бъдеще се посвещава запасният майор Атанас Зидаров. Той работи за възраждането на селото. По негова инициатива започва изграждането на градоустройствен план на Лъджене. Негов е и новостроящият се хотел. А съпругата му Мария е първата председателка на местното женско дружество.
Хотелът е открит през 1894 година. Той има 40 стаи. Намира се срещу Женска баня, която по онова време извън селото. Запасният майор има двор от няколко декара и го залесява с борови дървета. По-настрани от хотела е построен и ресторант, който се ползват и за кафене. За времето си заведението задоволявало всички изисквания дори и на най-претенциозните и изтънчени посетители. Собствен водопровод с минерална вода, няколко чешми в двора… Пълен лукс!
Така един майор от запаса поставя началото на курортното дело в един от най-добрите ни курортни градове днес – Велинград. И прави един дълбоко благороден жест – една стая в хотела си отстъпва за основаване на читалище „Отец Паисий“.
Атанас Зидаров участва и в Балканската война 1912-13 г., като началник на продоволствен склад в Пещера. Произведен е в звание полковник. Умира на 31 юли 1919 година. Преди това поръчва на близките си: „Направете сносно погребение, но не забравяйте да поставите в ковчега ми ордена за храброст (получен за участието му в Сръбско – българска война – бел.авт.) и една книга от читалището!“
Молбата му е изпълнена. Но като че ли самият той е позабравен…
Димитър Атанасов, София
Офицер от запаса е основоположник на курортното дело във Велинград
