

Да се помни как е създаден “зеленият пояс” на Велинград!
Публикувано на 03 Apr 2018 08:57
5 февруари 1948 г. заварва селата Каменица, Чепино и Лъджене в типичния селски вид – кални улици, без канализация и водопроводи по къщите, дървени огради и дворовете изпълнени с плевни, свинарници, обори, плевни и торища – така, както и всички села в цялата страна. Първите пионери, строители на новия град, започват да реализират мечтата си за развитието му и превръщането в модерно, градско населено място. Започва многогодишната битка за това – да се промени не само облика на селата, а най- трудното - да се промени и съзнанието на хората за нов бит и начин на живот, нова култура на поведение и нови критерии за живота.
Част от тази велика битка беше и създаването на „зеления пояс от гора” по цялата околност на града, идея на тогавашните градски партийни и държавни ръководители.
В изпълнение на МП от 9 март 1955 г. за развитието на Велинград като национален курорт е изготвен проект от горското стопанство за създаването на зелен пояс около града. Границите на този зелен пояс обхваща местностите Чолаков чучур, Нежовица, Дамянови скали, Баба и Дядо, Санаториума, склона от построения сега комплекс на „Бор” до Катерево дере, Анезица, Стража от Биволично дере до Калугерица. Общата площ на пояса е около 4000 дк., в която влизат 3500 дк. земи от горския фонд и 500 дк. опороени и пустеещи земи от поземления земеделски фонд. В залесителния план са определни на всяко конкретно место видовия състав, начина на подготовката на почвата, горскостопанските мероприятия по отглеждането и стопанисването на създадените култури. Площите от горския фонд в по-голямата си част са девастирани терени от огризани от пашата на хилядите кози на населението с останки от келяв габър, мъждрян и хвойна, поради което са предвидени някои от тях да бъдат реконструирани.
Необходимо е да подчертая, че по-голямата част от работата по създаване на пояса е извършена с доброволния труд на местните жители. По изготвен от Общината график, всички предприятия, учреждения, училища и служби организират свои бригади за доброволен труд. В продължение на три години, по време на Седмицата на гората, е извършена по-голямата част от подготовката на почвата, за което се отработват над 80 000 безплатни трудодни. Може определено да са твърди, че създаването на зеления пояс е дело на всички велинградчани.
Залесяването се извършва от постоянните лесокултурни бригади на стопанството - от Чепино с бригадирка М. Джуленова, от Каменица с бригадирки Мария Маврова и Радка Дуева, от Драгиново с бригадирка Виолета Бабечка. Тези 100 жени с майчина любов, с грижа и внимание към всяка залесявана фиданка осъществяват тяхното оцеляване и превръщането на зеления пояс в прекрасна гора.
Определен стимул за по-нататъшното развитие на Велинград изиграва и проведеното съвещание на 30 юни 1966 г. в града под ръководството на Лъчезар Аврамов, зам.-председател на МС. На него присъстват много министри, отговорни партийни национални, окръжни и местни деятели. Обсъжда се доклад на първия секретар на ГК на БКП Илия Каров за по-нататъшното развитие на града като обект на вътрешния и международен туризъм. Приемат се много решения с конкретни задължения. Министерството на горите и горската промишленост се задължава „ да осигури средства за окончателното завършване на залесителните мероприятия около града, входните и изходни артерии”.
Благородно е делото и голяма признателност на всички, които надграждаха извършеното от предшествениците им, за да може днес градът ни да бъде известен в цял свят със своята красота, самобитност и като СПА център.
На фона на всичко прекрасно, тъжно е днес погледът ни да среща изсечените и унищожени гори от зеления велинградски килим около циганската махала на Анезица, Стража и много други места от околностите на града. Изграденият с много труд и средства дендрариум е напълно унищожен - с разграбена ограда, циментови колони, железните врати, скамейки. Криворазбраната демокрация от много хора превърна в своя професия ежедневните набези и кражби от гората. Забравиха се традиционните празници от миналото за честването на Седмицата на гората и включването на цялата градска общественост в много мероприятия. Сега малко хора знаят, че от 2 април пак започва Седмица на гората. Както от много години напоследък, тя ще мине незабелязано и тихо – без публичност, без обществени изяви и ангажираност от страна на велинградските горски стопанства.
Не бива никога да се забравя обаче колко огромно е значението на гората за нашата държава. Няма друго национално богатство, което да е дало и да дава в бъдеще толкова много на целия български народ – поминък на хората, здраве от чистия й въздух, живителна прохлада на кристалните води, естетическата наслада от природните красоти и творческо вдъхновение на писатели, поети и художници. Това задължава опазването на горите да стане грижа на всеки българин, особено сега.
д-р инж.Кирил Цанов
Част от тази велика битка беше и създаването на „зеления пояс от гора” по цялата околност на града, идея на тогавашните градски партийни и държавни ръководители.
В изпълнение на МП от 9 март 1955 г. за развитието на Велинград като национален курорт е изготвен проект от горското стопанство за създаването на зелен пояс около града. Границите на този зелен пояс обхваща местностите Чолаков чучур, Нежовица, Дамянови скали, Баба и Дядо, Санаториума, склона от построения сега комплекс на „Бор” до Катерево дере, Анезица, Стража от Биволично дере до Калугерица. Общата площ на пояса е около 4000 дк., в която влизат 3500 дк. земи от горския фонд и 500 дк. опороени и пустеещи земи от поземления земеделски фонд. В залесителния план са определни на всяко конкретно место видовия състав, начина на подготовката на почвата, горскостопанските мероприятия по отглеждането и стопанисването на създадените култури. Площите от горския фонд в по-голямата си част са девастирани терени от огризани от пашата на хилядите кози на населението с останки от келяв габър, мъждрян и хвойна, поради което са предвидени някои от тях да бъдат реконструирани.
Необходимо е да подчертая, че по-голямата част от работата по създаване на пояса е извършена с доброволния труд на местните жители. По изготвен от Общината график, всички предприятия, учреждения, училища и служби организират свои бригади за доброволен труд. В продължение на три години, по време на Седмицата на гората, е извършена по-голямата част от подготовката на почвата, за което се отработват над 80 000 безплатни трудодни. Може определено да са твърди, че създаването на зеления пояс е дело на всички велинградчани.
Залесяването се извършва от постоянните лесокултурни бригади на стопанството - от Чепино с бригадирка М. Джуленова, от Каменица с бригадирки Мария Маврова и Радка Дуева, от Драгиново с бригадирка Виолета Бабечка. Тези 100 жени с майчина любов, с грижа и внимание към всяка залесявана фиданка осъществяват тяхното оцеляване и превръщането на зеления пояс в прекрасна гора.
Определен стимул за по-нататъшното развитие на Велинград изиграва и проведеното съвещание на 30 юни 1966 г. в града под ръководството на Лъчезар Аврамов, зам.-председател на МС. На него присъстват много министри, отговорни партийни национални, окръжни и местни деятели. Обсъжда се доклад на първия секретар на ГК на БКП Илия Каров за по-нататъшното развитие на града като обект на вътрешния и международен туризъм. Приемат се много решения с конкретни задължения. Министерството на горите и горската промишленост се задължава „ да осигури средства за окончателното завършване на залесителните мероприятия около града, входните и изходни артерии”.
Благородно е делото и голяма признателност на всички, които надграждаха извършеното от предшествениците им, за да може днес градът ни да бъде известен в цял свят със своята красота, самобитност и като СПА център.
На фона на всичко прекрасно, тъжно е днес погледът ни да среща изсечените и унищожени гори от зеления велинградски килим около циганската махала на Анезица, Стража и много други места от околностите на града. Изграденият с много труд и средства дендрариум е напълно унищожен - с разграбена ограда, циментови колони, железните врати, скамейки. Криворазбраната демокрация от много хора превърна в своя професия ежедневните набези и кражби от гората. Забравиха се традиционните празници от миналото за честването на Седмицата на гората и включването на цялата градска общественост в много мероприятия. Сега малко хора знаят, че от 2 април пак започва Седмица на гората. Както от много години напоследък, тя ще мине незабелязано и тихо – без публичност, без обществени изяви и ангажираност от страна на велинградските горски стопанства.
Не бива никога да се забравя обаче колко огромно е значението на гората за нашата държава. Няма друго национално богатство, което да е дало и да дава в бъдеще толкова много на целия български народ – поминък на хората, здраве от чистия й въздух, живителна прохлада на кристалните води, естетическата наслада от природните красоти и творческо вдъхновение на писатели, поети и художници. Това задължава опазването на горите да стане грижа на всеки българин, особено сега.
д-р инж.Кирил Цанов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023