Заварин Веселинов е роден през 1965 г. във Велинград, завършва художественото училище “Илия Петров” и Художествената академия “Николай Павлович” в София. От 1996 до 2002 г. има самостоятелни изложби в Боянската църква, Париж, Руския културен център в София, Художествената галерия във Велинград, Хиндиляновата къща в Пловдив. Участва в изложби в Брюксел, Кипър, Амстердам, САЩ, Индия, Израел. Негови графики, картини и икони са притежание в частни колекции в много страни по света и нас, има откупени и от Националната художествена галерия. На 19 май т.г. в Националния музей “Земята и хората” в София се открива самостоятелна изложба на велинградския художник Заварин Веселинов. В експозицията са включени картини живопис и графика, които могат да бъдат видени до 15 май. Повече за изложбата разказва самият художник, на когото пожелаваме успех в поредната творческа изява: - Г-н Веселинов, защо точно музеят “Земята и хората” приютява вашата изложба?
- Националният музей “Земята и хората” организира изложбата. Това наистина не е приоритет на музея, защото той не е галерия. Но част от темите, които рисувам, могат да бъдат обобщени като “Земята и хората”. В картините, които показвам, има определена символика и тя е свързана именно с връзката между човека и природата.
- Какви са главните теми, които представяте в картините и графиките си?
- Ще спомена няколко заглавия на картини: “Земята на фараоните” показва борбата между доброто и злото на земята според библейския текст; “Мираж” показва в по-абстрактен план нещо въображаемо, не конкретно изобразително, а символно. В много от творбите търся мястото на човека в космополитния свят. На фона на прагматичния и материален свят създавам картини, които са един въображаем свят и носят своя трактовка на темата земята и хората като едно цяло. Показвам и пейзажи, които не са натуралистични, а целят внушение извън документалния пейзаж, носят обобщение за нещо повече от реалност и предават определено чувство. В този сюрреалистичен контекст са и графиките, които показват моето абстрактно виждане за нещата. Картините, които са включени в изложбата, са от периода 1002 - 2005 година.
- В момента вие рисувате във Велинград. Има ли в нашия град климат за създаване на изкуство?
- Имам натрупвания от дълги години работа в София, където съществува огромна динамика на отношенията. Определено има разлика. Във Велинград човек може да събере мислите си, да си създаде ритъм и да изгради картини, които са по-дълбоки и обобщаващи. Повече от 20 години се занимавам само с рисуване, а тук откривам неща, които ме зареждат: спокоен ритъм, хармонизиран пейзаж, липсва напрежението на големия град, човек не се изнервя в такава степен от ежедневието, което е относително спокойно. Разбира се, творецът не може да е спокоен - за да създава изкуство, трябва да има нерв. Научил съм се да трансформирам в изкуство отрицателните емоции, а и във Велинград светът е по-хармонизиран и дава възможност за един по-задълбочен поглед върху заобикалящото ни. За да създаде картина, художникът трябва да го види в дълбочина и същевременно обобщено, с определена емоция.
- Има ли днес българинът сетива за изкуство?
- Моето впечатление е, че изкуството е в криза. Не творческа криза на самите творци, защото има много примери, че в по-лоши условия са създавани много качествени неща и че колкото битието е по-трудно, толкова творбите са по-искрящи. Кризата на изкуството сега е в липсата на спонсори; покупателната способност на средностатистическия българин е много занижена. Много хора имат желание, но нямат възможност да купят картина, защото изкуството е един вид лукс: първо трябва да се мисли за храната, облеклото, семейството и чак накрая за мирогледа и изграждането на определена житейска философия. Притежаването на картина показва отношение към живота, познание, оценка за даден стил в изкуството. Цените на произведенията на изкуството сега рязко са спаднали, това диктува пазарът. Единици са творците, които реализират продажби и живеят от тях и това не е критерий дали си добър или лош художник. Подобно е положението не само в сферата на изобразителното изкуство, а и в литературата и музиката. Но всички тези перипетии избистрят сетивата на художника, а той работи именно със сетивата, емоциите и чувствата. Така че ако един художник създава картини, в чисто творчески аспект той не губи от трудния живот и кризата. - Каква е ситуацията в чужбина, където също сте творил години наред и сте представял изложби? - В чужбина е още по-трудно - не се създава творчество, а се робува на поръчки, които облагодетелстват някакъв вкус за създаване на копия на различни класически произведения. В това намирам оскотяване на твореца, той ощетява самия себе си, не се развива, а единствената цел са някакви пари. Това е комерсиализация на изкуството поради липса на средства за спокойна работа и за творчество.
Елена Баева