В открито заседание на 17 април 2018 г. Административен съд – Пазарджик отхвърли жалбата на „Ресурс 1“ срещу решението на директора на РИОСВ, с което не бе одобрено инвестиционното намерение за изграждане на волфрамова мина в местността „Грънчарица“ край Велинград.
През октомври 2017 г. Експертният екологичен съвет към РИОСВ – Пазарджик не одобри намеренията на концесионера „Ресурс 1“. Основната причина бе учредената през август 2017 г. със заповед на Басейнова дирекция – Пловдив санитарно-охранителна зона за питейни води, попадаща в района на концесията. В момента „Ресурс 1“ оспорва по съдебен ред и тази заповед, като делото се гледа в Административен съд – Пловдив.
Според „Ресурс 1“ при взимане на решението от страна на РИОСВ са допуснати нарушения, тъй като заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона не е влязла в сила, но се възпрепятства изпълнението на концесионния договор за волфрамовата мина. От фирмата възразяват, че заповедта е издадена в нарушение на Закона за водите и че първоначално всички компетентни административни органа са дали положителни становища по доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Според „Ресурс 1“ изискването на повторни становища от тези институции след учредяването на санитарно-охранителната зона е противоправно. Затова концесионерът иска оспореното решение на РИОСВ да бъде отменено.
Обратната теза застъпват от РИОСВ, като припомнят, че заповедта за учредяване на санитарно-охранителната зона има клауза за предварително изпъленние. Зоната е около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарица и нейните притоци, които попадат в концесионата площ. Но водохващанията осигуряват питейно-битово водоснабдяване на населението на цялата община Велинград. Това е основание за отрицателно становище по инвестиционните намерения на „Ресурс 1“, за да се гарантира здравето на хората и опазването на околната среда.
Според съда наличието в концесионната площ на водохващания, от които се подава вода за питейно-битовото водоснабдяване на Велинград и несъобразяването на Доклада по ОВОС с тези факти, изключват възможността директорът на РИОСВ да постанови положителен резултат по осъществяването на инвестиционното предложение – „независимо от това или по-точно именно заради това, че заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона не е влезнала в сила“. Съдът отхвърля оспорването на „Ресурс 1“ и осъжда фирмата да плати съдебни разноски от 600 лева на Община Велинград и 500 лева на РИОСВ – Пазарджик.
С това сагата не свършва, защото в 14-дневен срок „Ресурс 1“ може да обжалва това решение пред Върховния административен съд. А междувременно ще чакаме и произнасявено на Административния съд в Пловдив за оспорената от концесионера заповед за учредяване на санитарно-охранителната зона.
Темпо