Ако правите планове за седмицата, запазете вечерта на 11 май (петък) и идете на площада в кв. Чепино. Очаква ви незабравима среща с “Чепинският змей”. Така се нарича постановката, която Представителният ансамбъл за народни песни и танци “Чепино” ще изпълни по случай своя 65-годишен юбилей. “Чепинският змей” ще бъде кулминацията в една богата програма с участието на бивши и настоящи самодейци. А за новаторския подход, който е в основата на спектакъла, разговаряме с автора на неговата хореография и ръководител на детския ансамбъл “Чепинче” Аделина Пещерска.
- Как се роди идеята за “Чепинският змей”? - Ще честваме 65 години от създаването на нашия ансамбъл, а той е “Чепино”. Искахме да направим нещо, което не е правено във Велинград и затова решихме да представим танцова постановка на основата на легендата за Чепинския змей.
Ще я разкажа накратко: преди векове Чепинското корито било голямо езеро, в което живеел змей. За да дава вода на хората, всяка година искал по една девойка. Когато дошъл ред на любимата на овчарчето, той решил да надхитри змея. Сложил тлееща прахан и кремък в торбичката, която носела девойката. Когато змеят я изял, праханта се запалила в стомаха му. Змеят започнал да гори и да се мята, а с опашката си разцепил долината. Езерото изтекло към Пазарджик, където и сега има местност Песо поле, защото на това място според легендата кучета разкъсали змея. Така се образувала китната Чепинска котловина.
Легендата съществува в различни варианти, включена е в сборник на Ангел Каралийчев, пази се в Историческия музей. Има вариант, в който старец води магаре, в Чепино дори още се помни името на дядото - Панакуди. Има и друг вариант, в който овчарчето е затиснало устата на змея с гега, която в Драгиново наричат остен. Говорихме с фолклористи и възрастни хора от Драгиново и Чепино. Съветвахме се с проф. Албена Георгиева, автор на научния труд “Змей, змеица, ламя и хала”. Според народната митология змеят е пазител на селището, той пази територията, а девойката е жертва, курбан и чрез своята саможертва спасява хората. В българския фолклор, както и при други народи, има много змейове. Но повечето от тях живеят в пещери, докато нашият е в езеро. В легендата не се споменава, че девойката е спасена. Но в нашия танц овчарчето я спасява.
- Как превърнахте легендата в танц?
- Специално за спектакъла първо събрахме музика от нашия край. Ходихме на терен в Драгиново, в Горно и Долно Бирково. Върху местните песни Петър Кръстев, който е композитор и диригент на оркестъра на ансамбъл “Пирин”, ни написа музика. Той успя да предаде модерно звучене на нашия фолклор и зрителите ще се убедят в това.
Спектакълът е в три части: Родопска, Пиринска и Пазарджишка. Цялата легенда ще покажем с танц, като хореограф съм аз. Не използваме декори и други помощни средства, но се надяваме, че публиката ще гледа танцьорите и ще си представи езерото, змея, гората, девойката и овчарчето, разцепването на котловината...
- Как танцьорите се справят с това предизвикателство?
- В спектакъла участват ПФАНПТ “Чепино”, деца от ансамбъл “Чепинче” и танцьори от клуб “Надежда”. Децата много се впечатлиха от легендата и от възможността да се включат. От месец танцуваме всеки ден. Идеята се прие много добре, защото в 65-годишната история на ансамбъла такова нещо не е правено. Танцов спектакъл на основата на легенда не е правен не само в Чепино, но и във Велинград. Иновативно е и за НЧ “Св.св. Кирил и Методий-1905”, и за града. Надяваме се легендата да оживее по един модерен начин, с нашата музика и хореография, със съвременни аудио-визуални ефекти да я пренесем в XXI век.
Елена Баева