Историците твърдят, че първите заселници по нашите земи са били от голямото тракийско племе беси. Това може би е било през пети или седми век преди новата ера. Богатите с дивеч гори им осигурявали прехраната и облеклото. Археолозите, които проучват и сега Чепинското корито, се мъчат в безкрайните дебри на неизвестното да покажат как и къде са живеели, с какво са се занимавали, къде са били първите поселища и колко са били.
В по-новата ни история, през турското робство, от запазените до днес османлийски документи, които историците ползват, показват как са живели хората, техния бит, занятие.
Но първите български очевидци, които са описали живота в Чепинското корито са били няколко родолюбци, които обрисуват цялостния облик на селата, занаятите, начина им на живот, средата в която се развиват.
Един от първите е Стефан Секулов Захариев (1810-1871). Той е роден в гр. Пазарджик. За времето си получава добро образование. През 1840 става бирник на Пазарджишката кааза (окръг) и обикаля всички населени места за събиране на турските данъци, поради което има пълна представа за живота на хората и техния брой и бит. Ето как той описва това в книгата си, която написва през 1860 г., но се отпечатва със съдействието на Христо Данов чак през 1870 г във Виена „Географико-историческо-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”:
„Каменица, село в подножието на Рила с 1 черква, 1 училище с 40 ученика, 140 къщи и 530 жители българе абаджии (изтъкаване на груб вълнен плат, аба), ленаре (селяни, които наемат площи за обработка под наем-арендатори), дръводелци и земеделци. Тука им и табакхани (работилница за щавене на кожи) и много горещи води.
Лъджене, село в равнината дето се събират река Бистрица и Ягодинка с 60 къщи, 1 джамия, 2 бани целителни и 200 жители. Помаци абаджии, ленаре и земеделци. На 1/2 час на запад от селото има развалена баня, която наричат Велюва баня, понеже била направена от последният Бан Велю и после развалена.
Баня, село между два носове на Рила, край река Бистрица, 1/2 част към юг от Лъджене с 350 къщи, 1 джамия, 1 мечит (малка джамия), 1 медресе (голямо мюсюлманско духовно училище с 13 стаи, отворено през 1830 г) с 80 ученици, 2 бани прекрасни и 1050 жители. Помаци абаджии, ленаре, дръводелци и земеделци. В тяхната река се ловят най-сладките пастърви риби в изобилие”.
С подобна характеристика са описани и останалите села от Чепинското корито.
През 1890 г. Христо ПопКонстатинов публикува изследователския си труд „Чепино”. В него той прави много подробен статистически, историко-географски, етнографски и поминъчен преглед на селата от Чепинското корито. В съкратен вид публикуваните данни са следните:
Село Баня:
„През 1887/1888 г е имало 468 семейства с 2112 жители, 6 кафенета, 6 хана, 2 джамии, 6 дюкяна (1 бакалски, 2 бояджийски, 1 праматарски (малък магазин за дребни неща), 1 тенекеджийски и 1 грънчарски), 27 воденици и 2 училища. Жителите са се занимавали със земеделие, скотовъдство, дърводелство – режат дъски. Рядко къща да си нема чарк в некой дол. Ръкоделие – жените изработват платна, шарени кърпи за домашна потреба и много аби. Търговия - карат дървените материали за продан в Пещера, Пазарджик и Белово, откъдето купуват жито, сол, сапун, памук, прежди и др. Дава подробно описание и историята на строителството на двете бани – мъжка и женска. Споменава се и Клептуза.
Село Лъджене:
През 1887 г. има 768 жители, 120 къщи, 3 кафенета, 3 хана, 4 дюкяна, 1 джамия, 1 училище. Поминъкът е като на с. Баня. Селото Лъджене не е старо. Било е някога чифлик. Описани са четирите бани – мъжката, женската, окроп и Вельова баня. С. Каменица
През 1887 г. в селото е имало 275 къщи, с 1896 жители, кръчми и бакалници, 3 хана, 3 налбантници, 1 черква, 2 училища с 2 учители и 2 учителки, 150 ученика и 20 ученички. Черквата „Св.Троица” е направена през 1818 г. Поминъкът на населението се е състоял от земеделие, дърводелство, кираджилък и скотовъдство. Изброени са многото големи минерални извори, а също малките в дворовете в къщите, с които домакините си служат за пране, топене лен и коноп и щавене на кожи.
През 1903 г. в Чепинското държавно административно лесничейство е назначен Спас ПопТодоров Атанасов. Той е един от първите, завършил висшите лесовъдски академии в Писек и Виена и най-много е работил в тукашните горски стопанства и като директор на практическото горско училище - общо 29 години. Тука е и починал – тленните му останки са погребани в старите лъдженски гробища. Едно от задълженията му е било да уточни границите между общинските и държавните гори. Съгласно Закона за горите от 1889 г. е трябвало да осигури по 15 декара на всеки жител от общинските гори. В случай, че има недостиг, той се осигурява от държавните. Поради тази причина, той е проучвал задълбочено всичко, което се отнася за бита на селяните. В своите най-подробни изследвания намираме много интересна информация. Например той посочва за всяка година от периода 1893 до 1907 броя на ражданията, на починалите и женитбите за всички села от Чепинското корито. Обобщени, се посочва че за с. Баня те съответно са били 1068, 771 и 176 бр.; за с. Каменица - 1353, 640 и 261 бр.; за с. Лъджене – 737, 361 и 92 бр. Има подробна информация и за броя на жителите и броя на къщите за няколко години. За 1900 г. и 1907 г. той посочва следните данни: с.Баня за 1900 г. броят на жителите е 2763, а броят на домовете 379. Съответно за 1907 г. са 3383 и 621 бр. За с. Каменица съответно за двете години са 1955, 281 и 2299, 378. За с. Лъджене – 1791, 211 и 2546, 334.
В други подробни таблици са посочени динамиката на движение за периода 1900-1907 г на броя на едрия и дребен добитък – волове, крави, биволи, кози и овце. Показани се броя на изселванията и заселванията за период 1893 – 1908 г за всички села на Чепинското корито. Има много и специфична лесовъдска информация за сечите, цените на дървесината, и пр.
Проф. Иван Батаклиев в книгата му „Чепино” от 1930 г. описва резултатите от подробните специални географски, исторически, етнографски проучвания, които е направил тук. Дал е характеристика на някои показатели на горското стопанство и приходите на общините от горите. Посочил е и вида на дървопреработващите фабрики - в Чепино 3, в Лъджене 2, в Каменица 1 . Терпентиновите фабрики: в Каменица две и по една в Лъджене и Чепино. Има данни и за разните занаяти, практикувани в Чепинското корито – коларство, ковачество, железарство, обущарство, шивачество. Направен е анализ и останалите клонове на народното стопанство.
Агрономът Йосиф Г. Ковачев е също един от очевидците, който е описал икономиката, бита и живота на хората от Чепинското корито в две книги: „Чепино 1912 – 1942 г” и „Чепино – принос към аграрно-икономичното му проучване”.
Интересна е таблицата, в която е показана динамиката на населението на Чепинските села.
В книгите на Ковачев са дадени и много данни за състоянието на селското стопанство, индустрията, геолого-географска и етнографската характеристика на Чепинското корито.
Интересна информация от началото на ХХ в. за живота на населението на с. Каменица е описал в своите спомени Васил Содев, а на с. Лъджене Васил Теофилов.
След обединението на селата с наименованието гр. Велинград през 1948 г. няколко местни краеведи (Петър Полежански - 1991, Герасим Попов – 1968, Атанас Дончев- 1996, Манол Чолев и др.) написаха ценни книги, но цялостното му развитие до наши дни е най-подробно описано в „Енциклопедичен справочник Чепино А-Я ” с главен редактор Михаил Алексиев.
д-р инж. Кирил Цанов