На 30 юни 2018 г. в салона на ОНЧ “Будилник-1898” в Ракитово се събраха творци, отличени през годините с приз от националната литературна награда “Милош Зяпоков” и жадни за живително слово съграждани на поета. Както отбеляза във встъпителното си слово г-жа Мария Гергеневова, секретар на читалището домакин, днешната вечер е малко по-различна от традиционното връчване на литературната награда “Милош Зяпков”. Но водени от интереса на аудиторията, чакаща този духовен празник и въодушевени от щенията й за стойностни изживявания, ръководството на читалище “Будилник” реши да го отбележи с литературен алманах и покани всички отличени с наградата. Тази вечер бе и част от тържествата по повод 120 г. от основаването на читалището, а какъв по-хубав дар от духовното присъствие на таланта.
Семейство Димитър и Катя Ташеви и Георги Балкански, председател на читалището, затрогнаха присъстващите с един “разговор с Милош”, вплетен в представянето на биографията му. Един разговор за правдата, честността, приятелството и вярата в хората - ценности, изповядани от Милош в стих, проза и сатира.
Последва хронология на литературната награда. Тя бе връчена за първи път на 10 юли 2009 г., а първият носител е поетът Георги Борисов за стихосбирката “Точно в три”. През 2010 г. наградата се присъжда на Деян Енев за “Градче на име Мендосино”, през 2011 г. на Божана Апостолова за стихосбирката “Беше ли любов”, през 2012 г. на Аксиния Михайлова за “Разкопчаване на тялото” (след тази награда тя е носител и на най-престижната френска награда за поезия “Аполинер”). През 2013 г. наградата взима Деньо Тенев за книгата “Епикриза на есенните дъждове”. През 2014 г. плюс голямата награда, спечелена от Валентина Радинска за “Употреба на свободата”, за първи път се връчва и награда на кмета на община Ракитово, присъдена на Георги Господинов за книгата му “И всичко стана Луна”. През 2015 г. Иван Цанев печели наградата с “Ранни стихотворения”, а Светла Гунчева печели наградата на кмета за “Картина от Кандински”. През 2016 г. конкурсът не се проведе, а последният е през 2017 г., когато се присъждат две големи награди: на Никола Радев за “Когато Господ ходеше по земята” и на Атанас Звездинов за “Баснописецът”.
Неизменният председател на журито на конкурса литературният критик Никола Иванов категорично заяви: “Най-опазената литературна награда в България е тази на името на Милош Зяпков на фона на поголовно опошлените литературни награди в страната. Нелитературното вмешателство като решение на Общински съвет - Ракитово не подлежи на коментар.” Аксиния Михайлова допълни, че достойнството на наградата е, че е създава едно малко семейство на всички поети и последователи. Сред гостите бяха и двамата издатели на Милош Зяпков - Ангел Ангелов на първата му стихосбирка “Не искам да съм просто жив” и Георги Божанов на събраните му творби. Ангел Ангелов отбеляза, че творчеството на М. Зяпков има специално място на лавицата на българските писатели.
Свои творби и послания отправиха Петър Апостолов, сатирикът Александър Йотов със злободневни епиграми, поетесата Цветана Убинова, която завършии зказването си с пожеланието “Важно е да се случва поезия”, Константин Пампов, местната поетеса Невена Андонова - ученичка ан Милош Зяпков, поетът и сатирик Иван Върбанов, спечелилата награда като ученичка и вече студентка Айлин Дрикова. Писателят Андрей Андреев прочете свой кратък разказ.
Акцент в изказванията беше въпросът защо е спряна литературната награда. Мнението, че тя е необходима за запазването на духа, продължаването на традициите и надеждата, че пак ще я има.
Много от поканените хора не дойдоха. И загубиха. Защото да си подариш един празник на душата е много по-ценно от скъпи глезотии. А може би чакат чалгата тази седмица? Въпрос на вкус.
Невена Павлова