

Турция – ориенталска приказка
Публикувано на 10 Jul 2018 09:19
Приключи четвъртата и последна среща между преподаватели от Иновативно СУ „Св. св. Кирил и Методий”, Велинград и партньорите ни от двугодишния проект „Open your arms for who need them” („Отвори ръцете си за тези, които имат нужда от тях”) на програма „Еразъм+”. Домакини за втори път бяха приятелите ни от турския град Самсун.
Турция ни посрещна дъждовна, но очарователна и обещаваща вълнуващи емоции. И не ни излъга! Следващите дни преминаха интензивно и увлекателно, а видяното и преживяното остави дълбок отпечатък във всеки един от нас.
Първите два дена, прекарани в града на домакините, бяха предвидени за отчет на извършените по проекта дейности. Анализът за пореден път доказа, че когато има истинска екипна работа, сговор между партньорите и изградени приятелски взаимоотношения, няма как резултатите да не са отлични. А всяко начинание, увенчано с успех, заслужава да бъде отпразнувано подобаващо. Ето защо следващите дни в Турция бяха като малък празник за нас.
След като се насладихме на голяма част от забележителностите на черноморския град, присъствахме на наистина запомнящ се концерт, организиран от децата от училището партньор „Анафарлатар Анадолу Лисеси” и от техните преподаватели. Те ни пренесоха в един друг свят, приказен свят, позволиха ни да погледнем през техните очи и да усетим техния светоглед. Това беше свят на дервиши, цигулки, песни, танци, ритуали...
След прекараните дни в Самсун се отправихме към „Страната на красивите коне” – Кападокия. Това е един музей на открито, включен в списъка на ЮНЕСКО. Вятърът, слънцето и водата са изваяли чудни скални образувания от застинала лава, а около 5. век в тях са издълбани едни от най-старите християнски църкви и манастири. Тук апостол Павел води първите християни, а това е и родното място на св. Георги и св. Василий Велики. Всичко, което видяхме в тази вълшебна земя, беше като извадено от приказка. Ландшафтът от розови и бели скали образува чудати форми. Само малко въображение ти трябва, за да видиш всички тези замъци, хора, животни и пирамиди. Посетихме известното място Гьореме с красивите пещерни селища. Огромна енергия се усеща в изсечените в скалите храмове със запазени в тях стенописи на православни светци. Едно от запомнящите се преживявания беше посещение на подземен град – изключително постижение на строителството. Това е една мрежа от тунели, водеща до малки жилищни пространства и до подземни площадки с различни функции – конюшни, помещения за кухни, места за съхранение и др. Смята се, че тези градове , които са над 200, не са били постоянни жилища, а са се ползвали само за временни убежища. В Кападокия посетихме и работилница за производство на глинени съдове – нещо, с което областта е известна не само в Турция, но и в цяла Европа. Запознахме се с процеса на изработване на изделията, а при желание наблюдаващите можеха да създадат нещо свое.
Последният ден от престоя ни бе отделен за обиколка на Истанбул – многолик и цветен град. Първото си кафе за деня изпихме на Босфора, наслаждавайки се на величествената панорама, след което се отправихме към Синята джамия, катедралата „Св. София” и двореца на Мехмед II „Топкапъ”. Обиколката включваше и плаване с корабче по Босфора, която даде възможност да се насладим на голяма част от града.
Така поредният и последен ден от нашата ориенталска приказка мина бързо и вълнуващо и настъпи време да се сбогуваме с партньорите ни от Турция, Италия и Румъния. Въпреки че това беше финалът на проекта, ние не си казахме „сбогом”, а „до нови срещи”.
Рила Попова
Турция ни посрещна дъждовна, но очарователна и обещаваща вълнуващи емоции. И не ни излъга! Следващите дни преминаха интензивно и увлекателно, а видяното и преживяното остави дълбок отпечатък във всеки един от нас.
Първите два дена, прекарани в града на домакините, бяха предвидени за отчет на извършените по проекта дейности. Анализът за пореден път доказа, че когато има истинска екипна работа, сговор между партньорите и изградени приятелски взаимоотношения, няма как резултатите да не са отлични. А всяко начинание, увенчано с успех, заслужава да бъде отпразнувано подобаващо. Ето защо следващите дни в Турция бяха като малък празник за нас.
След като се насладихме на голяма част от забележителностите на черноморския град, присъствахме на наистина запомнящ се концерт, организиран от децата от училището партньор „Анафарлатар Анадолу Лисеси” и от техните преподаватели. Те ни пренесоха в един друг свят, приказен свят, позволиха ни да погледнем през техните очи и да усетим техния светоглед. Това беше свят на дервиши, цигулки, песни, танци, ритуали...
След прекараните дни в Самсун се отправихме към „Страната на красивите коне” – Кападокия. Това е един музей на открито, включен в списъка на ЮНЕСКО. Вятърът, слънцето и водата са изваяли чудни скални образувания от застинала лава, а около 5. век в тях са издълбани едни от най-старите християнски църкви и манастири. Тук апостол Павел води първите християни, а това е и родното място на св. Георги и св. Василий Велики. Всичко, което видяхме в тази вълшебна земя, беше като извадено от приказка. Ландшафтът от розови и бели скали образува чудати форми. Само малко въображение ти трябва, за да видиш всички тези замъци, хора, животни и пирамиди. Посетихме известното място Гьореме с красивите пещерни селища. Огромна енергия се усеща в изсечените в скалите храмове със запазени в тях стенописи на православни светци. Едно от запомнящите се преживявания беше посещение на подземен град – изключително постижение на строителството. Това е една мрежа от тунели, водеща до малки жилищни пространства и до подземни площадки с различни функции – конюшни, помещения за кухни, места за съхранение и др. Смята се, че тези градове , които са над 200, не са били постоянни жилища, а са се ползвали само за временни убежища. В Кападокия посетихме и работилница за производство на глинени съдове – нещо, с което областта е известна не само в Турция, но и в цяла Европа. Запознахме се с процеса на изработване на изделията, а при желание наблюдаващите можеха да създадат нещо свое.
Последният ден от престоя ни бе отделен за обиколка на Истанбул – многолик и цветен град. Първото си кафе за деня изпихме на Босфора, наслаждавайки се на величествената панорама, след което се отправихме към Синята джамия, катедралата „Св. София” и двореца на Мехмед II „Топкапъ”. Обиколката включваше и плаване с корабче по Босфора, която даде възможност да се насладим на голяма част от града.
Така поредният и последен ден от нашата ориенталска приказка мина бързо и вълнуващо и настъпи време да се сбогуваме с партньорите ни от Турция, Италия и Румъния. Въпреки че това беше финалът на проекта, ние не си казахме „сбогом”, а „до нови срещи”.
Рила Попова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023