Познатото мото на фестивала “Хоро при извора” “Вода се лее, прелива, хоро се вие, извива” на 7 юли 2018 г. се превърна в реалност: водата преля, но хорото въпреки всичко се изви. Час преди началото на събитието над Велинград се изля истински летен порой, заради който “Хоро при извора” вместо на сцената на открито влезе в салона на Народно читалище “Отец Паисий-1893”. Над 400 любители на българските народни хора от 20 танцови групи от цяла България сътвориха на читалищната сцена красив спектакъл, събрал неизчерпаемото фолклорно богатство и уменията на танцьорите.
Домакините от Танцов клуб “Росица” и организаторката на фестивала Росица Стоицова приветстваха своите гости, мнозина от които с право наричат приятели на фестивала “Хоро при извора”. Седмото издание на фестивала намери нови приятели и разшири неговата география, като “прескочи” океана и стигна чак до Ню Орлиънс, САЩ. Колоритни музиканти от група “Блато Злато” на емблематичния град на американския Юг научили за “Хоро при извора” от клипове в ЮТюб и благодарение на нашата сънародничка Бояна Траянова намерили пътя към Велинград. Американските музиканти свириха ръченица за традиционното за фестивала надиграване, а вечерта са разплакали всички присъстващи със своето изпълнение на “Излел е Дельо хайдутин”. Емоциите продължиха и на 8 юли на Клептуза, където авторска песен на Бояна Траянова за емигрантския живот също предизвика сълзи в очите на публиката. Бояна Траянова сподели общите впечатление на гостите от САЩ за фестивала: “Уникално, трогателно, нямаме думи! Докосна ме дълбоко в сърцето да видя всичко това на живо. Аз лично съм била на много фестивали, но за американците това е за първи път и за тях е наистина уникално преживяване. Ние сме музиканти, а не танцьори, но никога няма да забравим “Хоро при извора” във Велинград, както и топлите минерални бани”.
А край водите на Клептуза бе спазена и другата фестивална траниция танцьорите да научат автентично българско хоро. Ръководителят на ТГ “Жар птица” Антон Иванов, който вече за седма година води своите танцьори на фестивала във Велинград, изпълни мисията си да дава нов живот на стари български хора. Заедно с него участниците във фестивала научиха сложните стъпки на Добруджанско хоро в 2/4 и 52 такта, за което се иска много сърце и характер.
Среща с традициите на Чепинския край бе и участието на велинградската ръкотворница “Армаган”, а водещият на фестивалната програма Иван Гергев разказа легенди и факти за Клептуза като една от знаковите забележителности на Велинград.
Темпо
Вода се лее - прелива, но хорото се вие - извива
