На 11 юли в Художествената галерия се проведе среща, чакала 70 години, на велинградчани и гостите на града с книга, разказваща за един човек- Атанас Юмерски, завинаги свързан с патрона на нашия град Вела Пеева. Достойно е, че тази среща се проведе в рамките на Велинградските празници на културата.
На 11 юли в Художествената галерия се проведе среща, чакала 70 години, на велинградчани и гостите на града с книга, разказваща за един човек- Атанас Юмерски, завинаги свързан с патрона на нашия град Вела Пеева. Достойно е, че тази среща се проведе в рамките на Велинградските празници на културата.
С книгата „Диря по пътя” на Самуил Бенун се даде начало на срещите с художественото слово в рамките на тазгодишните Празници. „Диря по пътя” е документална повест, посветена на един човек, който завинаги си остана на 25 години.Той се казва Атанас Юмерски, а книжката е под № 8 в поредицата „Цепина” на нашия Исторически музей. Отдавна съм научила, че в този живот случайности няма, а знаем, че осмицата е символ на Безкрайност и Вечност, към които винаги се е стремило човечеството, борейки се за по-добър, справедлив и щастлив живот.
Защо пиша всичко това? Защото Атанас Юмерски-Митко е човекът, до когото Вела Пеева-Пенка, е написала последното си писмо, преди да тръгне към Бялата скала и Вечността! Писмото е събрало в себе си топлина, любов и мечти на 22-годишното момиче към своя любим - Миташа, когото е наричала „ мургаво гълъбче”. В писмото тя пише: “Мите, Отивам с желанието да се срещнем като съвсем нови хора. Нали така си говорихме? С вечен стремеж към по-голямо усъвършенстване. Непрекъснато да растем... Желая ти много бодър дух. Прегръщам те и те целувам горещо, братле. Твоя Пенка”. Писмото е написано през пролетта на 1944 г. Вела Пеева загива на 3 май с.г., а Атанас Юмерски (Миташа) след участието си в последната фаза на Втората световна война и до последен дъх работи, за да се изпълни това, за което вамата са си мечтали. Умира само 5 години след нейната гибел - на 18 август 1949 г. от туберкулоза.
Документалната повест „Диря по пътя” дава и отговори на незадавани, но коментирани „под сурдинка” въпроси и предположения... Освен това тя е една пълна картина на Пловдив отпреди повече от 80 години с тогавашните имена на улици, квартали, фабрики, начин на живот. Дава и отговори на въпроса какво е вълнувало хората тогава, за какво са мечтали и за какво са се борили.
Книгата представи проф. Мария Шнитер, която говори за запознанството и срещите си с автора - Сами Бенун, който навърши 97 години и дочака да види своите (и не само) спомени за момчето от село Борец, Пловдивско - Атанас Юмерски.
С благодарности сме към Самуил Бенун, който намери достатъчно увереност и сили и успя да пребори желанията на нейните „другари” за забрава, защото „... за любовта на Вела (и Миташа - б.а.) не трябва да се говори, тя трябва да си остане чиста, каквато беше.” Всъщност истинската любов винаги е чиста, та нали затова за нея поетите са написали най-красивите стихове.
Веска Божкова