Уважаеми господине,
В брой номер 27 на вестник „Велинградски Темпо новини“ от 3 юли 2018 г. Вие си позволявате обидни квалификации по адрес на вековната институция „Велинградски театър“, които не Ви правят чест. Ние разбираме естествената Ви реакция на човек, който се е разминал с въображаеми финансови ползи и въпреки ясното съзнание, че битката в калта е с предначертан резултат и то не в наша полза, преглъщаме личните обиди, оставяме ги единствено на Вашата съвест или на агенцията, която я замества.
Но заради нашата публика, която не е нито в Нова Зеландия, нито в Англия и Косово, а в малкия родопски град с всичките му проблеми, ние сме длъжни да поправим няколко тенденциозно изопачени от Вас факти и от своя страна да Ви зададем няколко въпроса.
Първо: Лъжа е, че не е искано разрешение за поставянето на пиесата „Нашествие“. Това е направено по телефона на 15 септември 2017 година от покойния председател на читалище „Отец Паисий“ Цветан Котев, в присъствието на неговата съпруга. Отговорът Ви е бил , че „няма проблеми“, за съжаление, устен.
По това време Цветан се бореше с коварната болест, която в крайна сметка ни го отне, и използваше времето между химиотерапиите да намери пиеса за театъра. Един от вариантите беше Вашата пиеса и честен кръст, когато я прочетохме, никой не я хареса. Защото в нея нищо не се случва, а за един самодеен театър, повтаряме САМОДЕЕН, а не аматьорски, както имахме честта да бъдем наречени от Вас (Вие сигурно сте интелигентен човек и би трябвало да долавяте разликата), е много трудно да работи с материал, в който няма събития, а само внушения. Така и не разбрахме тогава откъде я е намерил, а и нямахме време да го питаме. Както и да е, избрахме да започнем Вашата пиеса, защото нямаше нужда от голям актьоски състав, а това беше добре дошло за оределия ни самодеен колектив. Нека Ви спестим удоволствията от работата в неотопленото читалище, без да можем да си позволим дори суфльор, с декори, правени от нас и наши приятели парче по парче, как пък някой не поиска да му платим за труда, живи и здрави да са!
Както вероятно са Ви осведомили лицата, заради чиято кариера сте се впрегнали в този безсмислен и унизителен фарс, в групата ни дойдоха две млади момчета, които избраха да прекарват свободното си време, заобиколени от прашните портрети на възрожденци и читалищни дейци, вместо да се забавляват с момичета, с приятели – каквото е предпочитаното занимание на младежите в тяхната възраст. Гордейте се - Вие и тях нарекохте подобаващо. А те не пропуснаха нито една репетиция, не се оплакаха нито веднъж от студа и неудобствата, с които ние – по-старите така или иначе сме свикнали.
И сте прав, че всичките жертви имаха за цел да се „харесаме на някого“ - да, ние обичаме да бъдем харесвани от нашата публика, да, болезнено обичаме да бъдем харесвани от нея. За разлика от Вас. Вие печелите от писане и това се усеща във Вашето творчество. Подминаваме без коментар наивните Ви опити да ни забъркате в политически схватки и игри - дори в пиесите си имате по-добри попадения. Нашите политически различия се изчерпват с пред и зад завесата.
Защо променихме името на пиесата и не споменаваме никъде името Ви като автор много добре знаете – Вие ни го забранихте с високопарно писмо и ние спазихме Вашата воля. Ако велинградската Ви информаторка разбираше нещо от изкуство, вместо да пише прокурорски жалби, щеше да ви обърне внимание, че пиесата, която изиграхме, е различна от Вашата. Ние преработихме края, вкарахме нови герои, диалозите и цели действия са различни. Но нещо запазихме – имената, атмосферата на абсурда, в който живеем. Ако сме взели нещо от Вас, то е дадено на нашата публика. Можете да си го вземете обратно, щом искате.
Като хора, влюбени в театъра и духовността, искаме да Ви попитаме следното: Когато сутрин си тананикате под душа „Не всичко е пари, приятелю“(примерно), Лили Иванова идва ли да вдига мушамата, за да си уреди авторските права? Колко платихте на братята Кирил и Методий и на техните ученици, за да ползвате българската азбука? Или пишете на друг език? Въпрос на неуредени авторски права ли е фактът, че сайтът Ви в Интернет е само на английски и няма опция български език? Нали сте български автор или се срамувате от езика си? (виж Паисий и неговата История). Колко пъти сте игран в родното Ви село Орловец и каква е съдбата на читалище „Възпитател“ там? Как мислите, защо във Велинград през годините не е закрито нито едно читалище? Защо в последно време , като изключим циганите от Куманово, с които се хвалите, не Ви играят никъде в България? Осъдихте ли Московския театър „Дом на актьора“?
Много са въпросите ни към Вас, но всъщност отговорите са отдавна известни, а нашето време е ограничено, време е да репетираме пиесата „Адаптация“, която възнамеряваме да играем често, защото от всяка среща с велинградската публика получаваме повече от достатъчно. Не пари. Нещо, за което Вие явно нямате рецептори и не разбирате. Дълбоко съжаляваме, че не живеем във времето, когато дедите ни са забивали копие в неспазените договори... Сега от Вашата „дадена“ дума щеше да стърчи едно такова. Какво да се прави, истанбулски времена...
Самодеен театрален колектив при читалище „Отец Паисий-1893“ Велинград