

Унгарки си тръгнаха с пълни кошници с писани яйца
Публикувано на 03 May 2005 08:28
Със събирателнато име “Чанговци” са наричани унгарските народностни групи, които живеят на изток от Карпатите. Значението на тази дума е скитник. То е останало по всяка вероятност от 18 век и се отнася за секейските народностни групи, които постепенно се заселили в Молдова. В зависимост от местонахождениета, историческото минало и специфика на местния диалект се делят на чанговци от Молдова, Дьимеш, Хетфалу, Дева и Буковина.
Всичко това е важно да се знае, за да се разбере в цялата му широта фактът, че нашите “писани” яйца заемат все нови и нови територии извън границите на страната ни. На Разпети петък със съдействието на ст.н.с.д-р Светла Ракшиева и Унгарския културен институт на среща с нашата традиция бяха изпратени Жужана Пора и Анна Танко. Двете жени са от Дьимешфелшьолок, село в Източните Карпати в долината на река Татрош. Населението на селото, което за първи път е споменато в писмен източник през 1850 г., е повече от 3500 души, изцяло унгарци-католици. До 1919 г. и в периода 1940-1944 г. е било в границите на Унгария (като нашите Западни покрайнини). Днес селото е в границите на Румъния,но с помощта на Унгарското правителство се е запазило и се е превърнало в център на унгарската етнография.
И две представителки на това село дойдоха на среща-обмяна на опит в нашия музей. Посрещнаха ги нашите майсторки на “писани” яйца: Мария Пещерска и нейният внук Валентин Колев, Лиляна Похлупкова, Даниела Цопанова, Стойка Георгиева, Цеца Грозева и Бонка Врабчева. Учителят Кръстю Мичев неговите ученички-отличнички в майсторлъка: Силвия Дивакова, Мария Ганчева, Станислава Шопова и Станислава Грозданова. Гостенките-майсторки носеха своите писалки и показаха как се работи с тях, а ние им дадохме от нашите.
В крайна сметка по думите на етнолога Георги Куманов се оказа, че независимо от факта, че нямаме на пръв поглед никакви исторически контакти, двете техники за писане на яйца са поразително близки. Жужана Пора и Анна Танко се сбогуваха със своите домакини с думите: “Тръгваме си от Велинград и срещата с вас с пълни сърца и кошнички, пълни с яйца, чрез които ще запознаем с вашата техника нашите сънародници. Честито Възкресение!”
Веска Божкова
Всичко това е важно да се знае, за да се разбере в цялата му широта фактът, че нашите “писани” яйца заемат все нови и нови територии извън границите на страната ни. На Разпети петък със съдействието на ст.н.с.д-р Светла Ракшиева и Унгарския културен институт на среща с нашата традиция бяха изпратени Жужана Пора и Анна Танко. Двете жени са от Дьимешфелшьолок, село в Източните Карпати в долината на река Татрош. Населението на селото, което за първи път е споменато в писмен източник през 1850 г., е повече от 3500 души, изцяло унгарци-католици. До 1919 г. и в периода 1940-1944 г. е било в границите на Унгария (като нашите Западни покрайнини). Днес селото е в границите на Румъния,но с помощта на Унгарското правителство се е запазило и се е превърнало в център на унгарската етнография.
И две представителки на това село дойдоха на среща-обмяна на опит в нашия музей. Посрещнаха ги нашите майсторки на “писани” яйца: Мария Пещерска и нейният внук Валентин Колев, Лиляна Похлупкова, Даниела Цопанова, Стойка Георгиева, Цеца Грозева и Бонка Врабчева. Учителят Кръстю Мичев неговите ученички-отличнички в майсторлъка: Силвия Дивакова, Мария Ганчева, Станислава Шопова и Станислава Грозданова. Гостенките-майсторки носеха своите писалки и показаха как се работи с тях, а ние им дадохме от нашите.
В крайна сметка по думите на етнолога Георги Куманов се оказа, че независимо от факта, че нямаме на пръв поглед никакви исторически контакти, двете техники за писане на яйца са поразително близки. Жужана Пора и Анна Танко се сбогуваха със своите домакини с думите: “Тръгваме си от Велинград и срещата с вас с пълни сърца и кошнички, пълни с яйца, чрез които ще запознаем с вашата техника нашите сънародници. Честито Възкресение!”
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023