Тази година честваме 70 години от образуването на град Велинград. Градът ни е образуван с Постановление № 4 от 28 януари 1948год. на Министерския съвет от трите села Баня-Чепино, Лъджене и Каменица. Почти неизвестно е, че първият опит за образуване на града е направен през м. юни 1934 год. Законовото основание за това е чл. 18 от Закона за облекчаване на общините. (Транслирано на съвременен български език това ще рече, че е закон за оптимизиране на общините в Царство България.) За съжаление, опитът не е успял.
Тогава Окръжен управител на Пловдивски окръг е д-р Я. Дуров. Към Окръжния управител е имало постоянна комисия за облекчаване на общините в окръга. Председател на комисията е Т. Делков. Комисията е разгледала на свое заседание възможността за сливането на трите села „Лъджене, Баня-Чепино и Каменица, Пещерска околия, в една община съгласно чл. 18, ал. III от закона за облекчаванена общините, понеже разстоянието между крайните им дворища е по-малко от 1 клм.“ и е съставен Протокол № 517 от 12.06.1934 г.
В изпълнение на решението, взето с този Протокол от Постоянната окръжна комисия, окръжният управител д-р Я. Дуров събира кметовете на трите селски общини на 14.06.1934 г. в управлението на Лъдженската селска община, за да изложат становищата на своите общини по въпроса за сливането.
Кмет на с. Лъджене е Васил Ат. Бориков. Съгласно Васил Бориков: „Общината му има достатъчно приходи да издържа общинското управление. Тя е богата с топли минерални извори и е курортно селище. Край село Лъджене има гара. Селото притежава много гори. Поминъкът на населението е главно от наемите, които получава от сгради за жилища през летния сезон. В тия сгради населението е вложило големи капитали и чака да се подобри курорта, за да се рентират вложените капитали. До сега са направени доста работи за да се издигне курорта на по-голема висота. Има модерен водопровод, улична и дворищна регулация на селото, автомобилна помпа поливачка, прекарана топла минерална вода почти във всички квартали, хубав общински дом, голем общински театър. Всичко това е направено с общински средства без да са останали никакви дългове. За по-нататъшно подобрение на селището и околността му, за да се доставят повече удобства и по благоприятни условия за летуване на посетителите, та така да се увеличава от година на година техното число и с това да се подобряват поминачните условия и увеличава благосъстоянието на населението, общината възнамерява да направи и други мероприятия. Така, цел да се разшири водопровода, за да се добие вода и за най-високите квартали и най-високите етажи на сградите, за която цел е образувана водоснабдителна кооперация между Лъджене и Баня-Чепино; воден синдикат, в който участвуват Лъджене, Баня-Чепино и Каменица, работел за корекцията на Стара река и притоците й; щела да се строи нова общинска баня, изворите на която са каптирани; предстояло благоустройството на Юндола, с което още повече ще се повдигне името на с. Лъджене като летовище. Всички тия мероприятия от големо културно и икономическо значение за с. Лъджене били осъществими, заяви кметът, най-бързо и най-целесъобразно от една самостойна Лъдженска община, без сливане със съседните села, щото сливането щело да предизвика егоистични домогвания в отделните населени места и щяло да спъне добрия вървеж на благоустройствените работи.За всички тия мероприятия общината има достатъчно средства.“
Кмет на с. Каменица е Ст. Ушев. Съгласно Ст. Ушев: „и неговото село е курортно и се намира при същите поминачни условия като Лъджене. В селото има общинска минерална баня за 6,000,000 лева, училищни сгради за 4,500,000 лева, собствен общински дом, общински обор, общински гараж с пожарогасителен автомобил за 600,000 лева, притежава 42,000 декара борова и 20,000 декара широколистни гори, има модерен водопровод за 6,000,000 лева. Със собствени средства е поправила улици и мостове и добър горски път за 1,500,000 лв. Срещу всички тия мероприятия общината нема задължения. В селото има 637 домакинства и 3663 души население, което притежава 10,000 дка работна земя и 1500 дка ливади в землището на с. Каменица и 2500 дка ниви и ливади в землищата на други села, 1600 глави едър и 3200 глави дребен добитък. Приходите на общината са вървели през последните 6 финансови години така: 1927/1928 – 2, 611,022 лв., 1928/1929 – 7,203,634 лв., 1929/1930 – 3,175,786 лв., 1930/1931 – 3,752,645 лв., 1931/1932 – 2,714,428 лв. и през 1932/1933 – 2,692,889 лв.
Тия приходи са достатъчни, както за редовните нужди на селското управление, така и за нови мероприятия за повдигането на селището. Като такива мероприятия били предстоящи: нивелиране на улиците и канализация, читалище и театър, подобряване на летовището в балкана и постройка на жилища там. И каменският кмет смета, че за добрият ход на начертаните бъдещи благоустройствени и културни работи ще е потребно с. Каменица да остане самостоятелна община, както е било до сега.“
Кмет на с. Баня-Чепино е П. Даскалов. Съгласно П. Даскалов „тоже е за самостоятелно съществуване на общината му, защото тя е курортно селище с минерални бани и богата гориста околност. Притежава много гори. Има гара в селото. Предстоят работи за подобрението на прочутия извор „КЛЕПТУЗА“ и местността около него, създаването на парк за летовниците и пр. При това неудобно било сливането на селото му с другите села, докато те немали дългове, Баня-Чепино имала около 300,000 лева задължения за училището и др. Но между крайните дворища на с. Лъджене и с. Баня-Чепино разстоянието било повече от 1 клм.“
Според кметовете „Най-голямото неудобство щело да представлява експлоатирането на горите, от които са главните общински приходи. Докато Лъдженската община е изхарчила 300 – 400,000 лева за измерване и уредба на горите си, другите две села са били по-малко заинтересувани в стопанисването на своите гори. Производствените разноски за дървения материал в горите на различните села били различни в зависимост от близостта на гората и по-добрите пътища, та затова и експлоатацията не могла да се подчини на обща стопанска политика, различните гори изисквали отделна политика за експлоатирането им.“
„За това кметовете на трите села сметат, че при тия особености, в които се намират селата им, те попадат под разпорежданията на забележката към чл. 18 от закона за облекчение на общините и требва да останат самостоятелни общини, макар и разстоянието между крайните им дворища да се сметне, че е по-малко от 1 клм.“
След като изслушват становищата на трите кмета, окръжният управител на Пловдивски окръг д-р Я. Дуров и председателят на комисията Т. Делков правят следните три извода:
„1. Преди всичко ал. III на чл. 18 от закона за облекчение на общините не черпи никакви условности и изключения: щом между крайните дворища на две или повече селски общини разстоянието не е повече от 1 клм., те требва да се слеят в една община под ново наименование.
А че разстоянието между крайните дворища на Лъджене и Каменица и Лъджене и Баня-Чепино не е повече от 1 клм. се вижда от писмо № 26 от 13.06.1933 година на Пловдивското Окръжно Планоснимачно бюро, което се прилага към тоя протокол.
2. Възраженията, че трите села били в съревнование, кое повече да направи за своето издигане като курорт и че сливането им в една община щело да тури край на това съревнуване и щяло да забави осъществяването на предстоящите културни и благоустройствени работи, защото участващите в общинската управа лица щели да се стремят да задоволяват по-напред нуждите на местото, където живеят – е възражение, което не може да спре прилагането на закона. И при слетите в една община три села изтъкнатите културни и благоустройствени нужди пак ще се задоволят, дори и по-добре, защото тогава ще се турят в услуга на тези нужди повече средства и тия средства ще се изразходват по изработена и утвърдена програма, задоволяваща справедливо изискванията на отделните населени части на общината.
3. Що се отнася до въпроса за дълговете на Баня-Чепино, при положение, че другите две села нямат дългове, това е наистина мъчен въпрос, но при други случаи когато слети един път общини, могат след време, могат след време пак да се отделят в отделни общини.Тук не е така: трите общини се сливат в една община един път за винаги и пред откриващето се общежитие за вечни времена требва да изчезне спомена за отделни сметки.
Що се отнася до новото наименование на слетата община, като имаме предвид историческите и географически сведения за оня край, намираме, че новото селище требва да се нарече Чепино, а общината Чепинска. Седалището на общинското управление да бъде в с. Лъджене. За това се състави настоящият протокол.“
Крайният резултат от тази среща е, че се образува сборна община наречена ЛЪДЖЕНСКА СЕЛСКА ОБЩИНА от следните села: Лъджене, Каменица, Баня (Чепино Баня), Света Петка, Корова и Цветино (Флорово). За кмет на тази нова Лъдженска селска община е назначен адв. Йосиф Шнитер-син. Общината се създава със Заповед № 33108/24.09.1934 г. на Министъра на вътрешните работи и народното здравеопазване, публикувана в Държавен вестник бр. 145/26.09.1934 г., стр. 2244-2245, с която се прогласява извършването на сборната община на основание чл. 6 от Наредбата-Закон за селските общини, публикувана в Държавен вестник бр. 100/03.08.1934 г., и в изпълнение на Окръжно № 12880/01.09.1934г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, публикувано в Държавен вестник бр. 126/04.09.1934г. Тя просъществува до падането на правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт с военния преврат на кръга „Звено“ на 19 май 1934 год.
Послеслов: През 1925 год. от Лъдженската селска община се отделя Света Петкарската селска община. Тогава Лъженската общинска гора се разделя на Лъженска общинска гора и Света Петкарска общинска гора. Тя просъществува до 5 май 1933 год., когато с Протокол № 10 от 5 май 1933 год. на извънредно заседание от 8 часа в канцеларията на общинското управление в с. Света Петка под председателството на председателя на Ибрахим Мехмедов Мандраджиев и членове Али Муса Дъбев и Местан Шайков на основание чл. 18 от закона за облекчение на общините решава: „Селото ни Св. Петка да се присъедини към с. Лъджене и образуват една община.“
Причината за това е, че дори с предоставеното от държавата право населението на общината да пасе добитъка си във високо стъблената гора и да добива 2000 куб. м. боров груб материал годишно от Държавна гора „Гешова планина“ за 10 години, Света Петкарската селска община не е в състояние финансово да съществува.
Вижда се, че и трите села имат един и същ поминък, едни и същи природни дадености и ресурси, една и съща културна и благоустройствена политика. Това е, че са курортни селища с изградени културни центрове-читалища, имат нови големи училища, минерални извори и бани, питейното им водоснабдяване е общо, изградили са общ воден синдикат за корекция на река Чепинска и притоците й. И трите имат градоустройствени планове за вилни зони (летовища) – с. Лъджене в м. „Юндола“, с. Каменица в м. „Начевото“ и с. Баня Чепино в м. „Брези“. От вилните зони най-бързо се развива вилната зона на м. „Юндола“ поради наличието на шосето Пазарджик – с. Лъджене – с. Якоруда – Разлог. Във вилната зона на с.Каменица – м. „Начевото“ са построени 4 или 5 масивни вили до 1944 година. Не е започната да се реализира само вилната зона на с. Баня-Чепино най-вероятно поради липса на подходяща пътна инфра структура. Поради тези дребнави и егоистични настроения в управата на трите села се забавя с цели 14 години образуването на града ни. Развитието му след образуването му през 1948 година доказва правотата на изводите направени от Пловдивския окръжен управител д-р Я. Дурев и председателят на Пловдивската Окръжна Постоянна Комисия Т. Делков.
За изготвянето на настоящия материал са ползвани: От Служба „Държавен архив“-Пазарджик - Протоколът от 14.06.1933 год. на Пловдивския окръжен управител представляващ Фонд № 14К, опис 1, арх. единица № 510 и Протокол № 10 от 05.05.1933 год. на Света Петкарската III-членната комисия представляващ Фонд № 14К, опис 1, арх. единица № 510 и материали от Исторически музей – Велинград.
Мрамор Полежански