Най-високата гара на Балканския полуостров Аврамово (1267 метра надморска височина) не помни толкова хора, колкото се събраха на 12 август 2018 г. за Първия национален събор на народното творчество и приятелите на теснолинейката “С хора и песни край релсите тесни”. От жп гара Велинград влак “Родопи” в 10.05 часа потегли с 2 локомотива и 10 вагона, препълнени с пътници, решили да споделят емоцията от първия по рода си събор. А на гара Аврамово се бяха стекли хора от близо и далече. Отговорът на въпроса “Защо сте тук?” беше кратък, но точен: “Да почетем теснолинейката!”
Огромно възхищение и уважение заслужават усилията на организаторите - младите хора от Гражданско сдружение “За теснолинейката” начело с Кристиан Ваклинов. Както той каза, работили са с по-малко опит, но с много сърце и резултатът бе чудесен: огромно множество край релсите, на поляните, пред сцената, край сергиите с боб и пресни боровинки, скарите с якорудски телешки кюфтета, кафето на пясък, местните кулинарни специалитети, щанд със сувенири и вестник за теснолинейката.
Един прекрасен августовски ден между Родопите и Рила, изпълнен с български дух благодарение на участието на повече от 200 самодейци, всички те дошли на гара Аврамово, за да дарят абсолютно безвъзмездно своето изкуство в подкрепа на голямата кауза за опазване и популяризиране на Родопската теснолинейка. Тук бяха и пловдивчани от комитет “Родолюбие”, които впечатлиха не само с автентичните си военни униформи, а и с гърмежите за посрещане на влака.
За да се случи първият събор, много помогна държавното предприятие “НКЖИ” и лично инж. Георги Вардев от Велинград. Гарата стана центъра на празника, защото от “НКЖИ” дадоха разрешение да се ползва земята на гарата. Община Якоруда помогна със сцена, самодейци и организация по представянето на автентични гозби от якорудската кухня. Дърветата на гарата, красиво загърнати в ръчно тъкани черги, с кратки надписи разказваха най-интересното от историята на Якоруда. Община Велинград също доказа, че е сред приятелите на теснолинейката, поемайки разходите за озвучаването на сцената.
Минути след като хората на гара Аврамово приветстваха пристигането на влака от Добринище в 12.24 ч., съборът бе открит с българския химн, стихове на Иван Вазов и любимите песни “Хубава си, моя горо” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”. С минута мълчание бе почетена паметта на героите на България. Водещите припомниха важните години: 1927 г., когато е открита жп станция Аврамови колиби и 1983 г., когато тя става Аврамово. В тази поредица вече се нарежда и 2018 г., когато ГС “За теснолинейката” организира Първия национален събор на най-високата гара не само по линията Септември - Добринище, а и в България и на Балканите.
Да опазим и популяризираме теснолинейката като местна необходимост и национално богатство - това е каузата на хората, обединили се в ГС “За теснолинейката”. И още да покажат на туристите непознатите земи по маршрута на влака, съхранили своя бит и фолклор, да сближат миналото и младото поколение. Откривайки събора, Кристиан Ваклинов изказа лична благодарност към всички дошли на гара Аврамово, защато ако поляните бяха празники, празникът нямаше да е същият. Той благодари на хората, участвали и помагали за организацията и на певците, музикантите и танцьорите, които подкрепиха събитието със своя талант.
Музикалната част на събора бе открита с изпълнения на певеца Георги Вардев от Якоруда и децата от вокална група “Бамбини” от пловдивското музикално училище “Д. Петков”, които са сред героите на фондация “Димитър Бербатов”. С три автентични хора омаяха публиката танцьорите от ТК “Росица” - Велинград. Велинградското присъствие бе силно и с участието на Мъжката фолклорна група “Каменица” към НЧ “В. Левски-1904” и ТК “Елица”. В програмата се включиха самодейци от Крумовград, Паталеница, Алеко Константиново, Капитан Димитриево, Величково, Главиница, Асеновград, Благоевград, Бачево, Якоруда, Пещера, Пловдив, Смолян.
С музика, хора и песни съборът посрещна и изпрати четирите влака “Родопи”, “Вихрен”, “Места” и “Рила”. Тази неделя Родопската теснолинейка беше не само пътуване от гара до гара, а и едно голямо приятелство. Това приятелство пази и ще продължи да пази малкото влакче, което вече 100 години свързва Тракия, Родопите, Пирин и Рила.
Елена Баева