

60 години от „Величествения събор“ на Юндола
Публикувано на 28 Aug 2018 09:14
Това лято се навършиха 60 години от провеждането на първия национален туристически събор в България. Негов домакин от 24 до 26 юли 1958 г. е курортът Юндола, който в дните на събитието се превръща в истински туристически град. Участниците са над 60 000 туристи от всички краища на България. Приветства ги лично първият държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Съборът задава посоката за развитие на българския туризъм – масовизиране и изграждане на материална база. В историята събитието остава като първият всенароден събор, наречен „Величествения събор“.
Централният съвет на създадения през 1957 г. Български туристически съюз (БТС) възлага организацията на събора на Юндола на Окръжния съвет на БТС – Пловдив с председател Славчо Гилин. Първият голям проблем е тесният планински път от Велинград до Юндола. С големи усилия пътят е разширен и Окръжното пътно управление създава нормални условия за предвижването на 60 000 участници в събора. Част от участниците идват на Юндола като пешеходци. Друга част ползват пътя Белово – Юндола.
По това време Юндола е известен и посещаван планински курорт, но за първи път посреща толкова много гости. Просторната поляна в центъра на селището става огромен палатков лагер. Разположени са ресторанти и закусвални. Всичко е украсено с разноцветни лампички, които вечер осветяват поляната.
Спомени на Славчо Гилин, разказани пред вестник „Земя“, свидетелстват, че на 24 юли над Юндола се изсипва градушка и времето рязко застудява. На 25 юли съборът е открит от председателя на Централния сьвет на БТС Райко Дамянов в присъствието на Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП. На 26 юли са организирани масови излети до исторически обекти и природни забележителности в близките околности на Родопите и Рила. Най-голям интерес предизвиква организираната за първи път комбинирана туристическа щафета с участието на 18 отбора. Щафетата преминава по трасе със силно пресечен 5-километров маршрут, устроен за преодоляване на множество препятствия върху люлееща се греда, прескачане на огради, опъване на палатки, запалване на огън, спускане и катерене по отвесни скали и траверси в местността Пашови скали.На 26 юли привечер е устроена тържествена заря. На третият ден — 27 юли, се провежда национален туристически събор. Към централната естрада се отправят стройните колони на туристите, изнесена е богата културно-музикална програма с участието на изтъкнати театрални, хорови и танцови състави. Късно след пладне „туристическият град Юндола” е закрит..В подготовката и организацията на събора голям принос има колективът на учебното горско стопанство на Юндола.
За първия национален туристически събор на Юндола разказва в книгата си „Бит и природосъобразен начин на живот“ и легендарният велинградски турист Манол Чолев. От неговите спомени научаваме колко важна е била ролята на този събор за развитието на туристическото движение във Велинград: „От 1940 г. туризмът на територията на сегашния Велинград беше изоставен и просто замрял. През 1957 г. излезе постановление на Министерския съвет, с което се възстановяват много движения: туристическо, физкултурно, есперантско и др. Възстановено бе и туристическо дружество „Юндола“.
През м. юни 1958 г. се проведе първият туристически събор в България. Юндолските поляни представляваха едно разноцветно палатъчно градче с 5000 жители. Тук се беше стекла цялата туристическа общественост на България. По въпроса защо съборът се проведе не другаде, а на Юндола: говореше се, че временен секретар на Българския туристически съюз по онова време е Манол Велев и по негово настояване съборът се прави на Юндола. Той беше открит от министър-председателя Тодор Живков. След събора се проведоха няколко опознавателни похода.
Какво се разбра след събора? Разбра се, че Велинград е бил непозната земя за туристическата общественост на България. Потоци от туристи се насочиха към Велинград.
През м. април 1959 г. се проведе отчетно събрание на възстановеното туристическо дружество „Юндола“. Досегашният председател на дружеството, уважаваният турист Спас Спасов, си подаде оставката. По предложение на Атанас Дончев аз бях избран за председател…
След събора към Велинград се бяха насочили много туристически групи. А ние не разполагахме с нито едно легло. Опитахме се да организираме обществена спалня с инвентар за нашите туристи, но този опит беше свързан с много трудности и не успяхме. Оставаше ни една-единствена възможност – да ползваме на първо време готовия частен леглови фонд. Това решение също беше свързано с трудности за ръководителите на групите, защото те се пръскаха и трудно се събираха.
Убедихме се, че само собствен строеж на спалня ще реши въпроса. Но как, като нямаме нито пари, нито строителни материали.“
Спасителна идея на Манол Чолев го води при директора на „Баташкия водносилов път“ инж. Бояджиев. Строителството на водносиловия път е завършило, а имат сгради, които вече не ползват. Инж. Бояджиев подкрепя идеята на велинградските туристи да им преотстъпи голяма сграда на Петрово дере, да я разрушат и да ползват материала. Бързо създават организация по развалянето на сграда и превозването на материала до Юндола. Отговорник е Ангел Петричев, временният секретар на ТД „Юндола“ Стоян Петров, баща му Динко Петров и туристът Николай Стоянов. ДАП-ът осигурява безплатен превоз и поляната пред хижа „Юндола“ се превръща в склад. Градският народен съвет с председател Георги Шуманов помага с дървен строителен материал от ученическото летовище в местността Масталийца. След като са набавени строителните материали, трябва да се намереят и пари. Манол Чолев кани на Юндола зам.-председателя на БТС Георги Божков. Изненадан от направеното, той казва: „Извършили сте огромна работа! Вие заслужавате внимание и помощ. Засега можем да ви отпуснем 6000 лева и архитекта Георги Бибин, който да ръководи строежа на спалнята“.
Манол Чолев си спомня успешния финал: „На терена на предадената ни Грозденова вила имаше сградичка с три стаи. В новопостроените три огромни помещения настанихме 100 двуетажни легла. В трите стаички още по 4 легла и вече разполагахме със спални със 112 легла. Проблемът по настаняването на туристически групи – ученически, младежки, профсъюзни и др. вече нямахме.“
Така съборът на Юндола през 1958 г. помага, за да се възроди ТД „Юндола“ и да сложат основите на туристическата база в нашия край. Затова 60-годишнината от неговото провеждане трябваше да бъде почетена по достойнство. Жалко, че вместо да отбележим една забележителна годишнина, в тазгодишните юбилейни чествания общината неточно спрямо историческите факти включи „100 години туристическа дейност“. Въпросните 100 години се навършват догодина, когато ТД „Юндола“ ще празнува век от своето създаване.
Елена Баева
Централният съвет на създадения през 1957 г. Български туристически съюз (БТС) възлага организацията на събора на Юндола на Окръжния съвет на БТС – Пловдив с председател Славчо Гилин. Първият голям проблем е тесният планински път от Велинград до Юндола. С големи усилия пътят е разширен и Окръжното пътно управление създава нормални условия за предвижването на 60 000 участници в събора. Част от участниците идват на Юндола като пешеходци. Друга част ползват пътя Белово – Юндола.
По това време Юндола е известен и посещаван планински курорт, но за първи път посреща толкова много гости. Просторната поляна в центъра на селището става огромен палатков лагер. Разположени са ресторанти и закусвални. Всичко е украсено с разноцветни лампички, които вечер осветяват поляната.
Спомени на Славчо Гилин, разказани пред вестник „Земя“, свидетелстват, че на 24 юли над Юндола се изсипва градушка и времето рязко застудява. На 25 юли съборът е открит от председателя на Централния сьвет на БТС Райко Дамянов в присъствието на Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП. На 26 юли са организирани масови излети до исторически обекти и природни забележителности в близките околности на Родопите и Рила. Най-голям интерес предизвиква организираната за първи път комбинирана туристическа щафета с участието на 18 отбора. Щафетата преминава по трасе със силно пресечен 5-километров маршрут, устроен за преодоляване на множество препятствия върху люлееща се греда, прескачане на огради, опъване на палатки, запалване на огън, спускане и катерене по отвесни скали и траверси в местността Пашови скали.На 26 юли привечер е устроена тържествена заря. На третият ден — 27 юли, се провежда национален туристически събор. Към централната естрада се отправят стройните колони на туристите, изнесена е богата културно-музикална програма с участието на изтъкнати театрални, хорови и танцови състави. Късно след пладне „туристическият град Юндола” е закрит..В подготовката и организацията на събора голям принос има колективът на учебното горско стопанство на Юндола.
За първия национален туристически събор на Юндола разказва в книгата си „Бит и природосъобразен начин на живот“ и легендарният велинградски турист Манол Чолев. От неговите спомени научаваме колко важна е била ролята на този събор за развитието на туристическото движение във Велинград: „От 1940 г. туризмът на територията на сегашния Велинград беше изоставен и просто замрял. През 1957 г. излезе постановление на Министерския съвет, с което се възстановяват много движения: туристическо, физкултурно, есперантско и др. Възстановено бе и туристическо дружество „Юндола“.
През м. юни 1958 г. се проведе първият туристически събор в България. Юндолските поляни представляваха едно разноцветно палатъчно градче с 5000 жители. Тук се беше стекла цялата туристическа общественост на България. По въпроса защо съборът се проведе не другаде, а на Юндола: говореше се, че временен секретар на Българския туристически съюз по онова време е Манол Велев и по негово настояване съборът се прави на Юндола. Той беше открит от министър-председателя Тодор Живков. След събора се проведоха няколко опознавателни похода.
Какво се разбра след събора? Разбра се, че Велинград е бил непозната земя за туристическата общественост на България. Потоци от туристи се насочиха към Велинград.
През м. април 1959 г. се проведе отчетно събрание на възстановеното туристическо дружество „Юндола“. Досегашният председател на дружеството, уважаваният турист Спас Спасов, си подаде оставката. По предложение на Атанас Дончев аз бях избран за председател…
След събора към Велинград се бяха насочили много туристически групи. А ние не разполагахме с нито едно легло. Опитахме се да организираме обществена спалня с инвентар за нашите туристи, но този опит беше свързан с много трудности и не успяхме. Оставаше ни една-единствена възможност – да ползваме на първо време готовия частен леглови фонд. Това решение също беше свързано с трудности за ръководителите на групите, защото те се пръскаха и трудно се събираха.
Убедихме се, че само собствен строеж на спалня ще реши въпроса. Но как, като нямаме нито пари, нито строителни материали.“
Спасителна идея на Манол Чолев го води при директора на „Баташкия водносилов път“ инж. Бояджиев. Строителството на водносиловия път е завършило, а имат сгради, които вече не ползват. Инж. Бояджиев подкрепя идеята на велинградските туристи да им преотстъпи голяма сграда на Петрово дере, да я разрушат и да ползват материала. Бързо създават организация по развалянето на сграда и превозването на материала до Юндола. Отговорник е Ангел Петричев, временният секретар на ТД „Юндола“ Стоян Петров, баща му Динко Петров и туристът Николай Стоянов. ДАП-ът осигурява безплатен превоз и поляната пред хижа „Юндола“ се превръща в склад. Градският народен съвет с председател Георги Шуманов помага с дървен строителен материал от ученическото летовище в местността Масталийца. След като са набавени строителните материали, трябва да се намереят и пари. Манол Чолев кани на Юндола зам.-председателя на БТС Георги Божков. Изненадан от направеното, той казва: „Извършили сте огромна работа! Вие заслужавате внимание и помощ. Засега можем да ви отпуснем 6000 лева и архитекта Георги Бибин, който да ръководи строежа на спалнята“.
Манол Чолев си спомня успешния финал: „На терена на предадената ни Грозденова вила имаше сградичка с три стаи. В новопостроените три огромни помещения настанихме 100 двуетажни легла. В трите стаички още по 4 легла и вече разполагахме със спални със 112 легла. Проблемът по настаняването на туристически групи – ученически, младежки, профсъюзни и др. вече нямахме.“
Така съборът на Юндола през 1958 г. помага, за да се възроди ТД „Юндола“ и да сложат основите на туристическата база в нашия край. Затова 60-годишнината от неговото провеждане трябваше да бъде почетена по достойнство. Жалко, че вместо да отбележим една забележителна годишнина, в тазгодишните юбилейни чествания общината неточно спрямо историческите факти включи „100 години туристическа дейност“. Въпросните 100 години се навършват догодина, когато ТД „Юндола“ ще празнува век от своето създаване.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023