На 15 септември 2018 г. се навършват 20 години от смъртта на съпруга ми – доцент д-р на медицинските науки Георги Петров Фурнаджиев.
Роден е през 1921 г. в село Лъджене в семейството на Горица и Петър Фурнаджиеви. Бащата е специалист-винар, има собствена винарска изба и материално са добре.
Георги завършва прогимназия в с. Лъджене, сега квартал на Велинград. Седи на един чин с Кирил Илинчев – известен кинорежисьор, който по сценарий на Г. Фурнаджиев заснема късометражен филм за Велинград.
Продължава образованието си в полукласическата гимназия в Пазарджик. Завършва с отличен успех през 1940 г. Иска да следва право, но майка му го моли да завърши медицина, за да лекува нея и болната му от туберкулоза сестра. Записва се студент, когато вече е започнала Втората световна война. Глад, купони, недоимък.
Още от 15-годишен е насочен към социалистическата идея от учителя Янко Янков и диригента Ангел Герин. След завършване на четвъртата година от следването си става ятак на партизанския отряд „Чепинец“. Чрез Васил Попов „Циле“ изпраща в отряда храна и облекло, а чрез Яков Молхов – часовници и патрони, с които го снабдява неговият съученик Димитър Дворнев, военен в Пловдив. Полицията научава за тази му дейност и отива да го арестува, но той не е вкъщи. Качва се на гарата на един товарен вагон, пълен с трупи и отива в Пазарджик, свързва се с ремсисти и чрез тях с Владо Танов излиза партизанин.
Идва 9-ти септември 1944 г. и заедно с партизаните отива на фронта по време на Втората световна война. Спасява много ранени войници и партизани. Връща се с орден за храброст.
Записва последната пета година медицина и се дипломира като лекар. Започва работа като участъков лекар в с. Лъджене, след което го вземат военен лекар в София. Седем години служи в Българската народна армия, но се разболява и напуска с чин подполковник.
Идва във Велинград и става главен лекар в „Почивно дело“. Топлофицира баните с римски тип подово отопление – топлата вода минава под подовите настилки. Постоява първата Курортна поликлиника, почивната станция на трудещите се селяни, написва първата книга за Велинград като курорт и лечебен център с минерална вода.
На 39 г. се явява на конкурс в Медицинска академия – София, спечелва го и става доцент фармаколог. Има много негови студенти, които работят във Велинград: д-р Вакльова, д-р стоматолог Иван Бамбов, аптекарката Моника Писарева и др.
Създава няколко лекарства на билкова основа: „Фурин-М“, „Лаксафар“ и „Меливал“. По време на специализация в Париж, Франция през 1968 г. с проф. Шмит разработват два препарата „Хлофазолин“ и „Хлофадон“. Автор е на учебник по „Фармакология и фитотерапия“.
Извървял е един труден път на овладяване на научни знания и тяхното използване за здравето на хората. Негови са думите: „Обичал съм хората повече от себе си. Жертвах често интересите на родителите ми и семейството. Не мога да се отплатя на съпругата си, която винаги беше до мен в името на моето здраве и научни успехи“.
До края на живота си остана верен на социализма, както Ботев в своето символ-верую.
Неговият житейски и професионален път е пример за младите хора. Почивай в мир!
От съпругата: Анна Фурнаджиева
Житейски път, достоен за пример
