На 6 септември 2018 г. една снимка в социалните мрежи успя да направи нещо, което рядко се случва: спечели всеобщо одобрение, радост, гордост, уважение. И стотици поздравления за велинградчанина Ивайло Велибашев, изкачил най-високия връх на Алпите - Монблан (4810 м) и развял там знаме за 70-годишнината на Велинград. Ден след завръщането му от Монблан разговаряме с Ивайло за пътя към върха и към следващите върхове.
- Поздравления за изкачването на Монблан! Но да се върнем към началото, кои бяха първите изкачени върхове?
- Преди около 3 години тръгнахме да катерим заедно с Коста Георгиев. Оттогава се занимавам с планини. Първият връх, който реших, но не успях да изкача, беше Митикас (2917 м) - най-високият връх в планината Олимп. Работех в Гърция, нямах опит, бях без екипировка, с маратонки. Аз не знаех какво е да изкачиш връх в планината и разбрах колко е трудно. Оттам тръгна всичко.
- От неуспеха се е родила амбиция?
- Радвам се, че не успях да кача Митикас, защото това ме мотивира! След този случай с Коста Георгиев и Валентин Славков качихме връх Мальовица. Беше юли, но още имаше сняг. Супер удоволствие! Започнах да катеря върховете в България по ред на номерата, повечето сам. Първият зимен връх (през зимата в планината е много по-различно, отколкото през лятото), който качих, беше през февруари 2017 г. - връх Белмекен. После качихме Полежан, Безбог, Каменица - двамата с Коста, без водач, но с екипировка, с карти, с огледани маршрути.
Това лято реших да довърша мисията и си поставих като главна цел Митикас. Знаех, че трябва да го изкача, за да продължа напред. Изкачих се за 12 часа и 3 минути от Литохоро (700 м н.в.) и се върнах. Това ми беше подготовката за Монблан. - А върховете около Велинград?
- От 3 години не спирам, редовно съм по баирите. В околностите на Велинград има условия за подготовка за изкачване на висок връх. Изкачваме главно Елин връх, Острец, Кладова, Черновец (Арапчал).
- Защо точно връх Монблан?
- Преди няколко месеца почина легендарният алпинист Боян Петров, който за мен е идол и като българин. В неговата книга прочетох, че Монблан е идеалната школа, за да тръгнеш към по-високи върхове. Там можеш да разбереш дали си подготвен за по-висок връх. Исках да проверя дали организмът ми се справя с надморската височина. Монблан е доста популярен връх, топдестинация, но не е с висока техническа трудност - има върхове около 3500 метра, които се изкачват много по-трудно. Монблан може да се качи дори без пикел, ако не не те е страх от височини.
Изкачих Монблан без да се задъхвам, без главоболие, като едно ходене. Качихме се от Шамони (около 1000 м) - френското градче, където се ражда алпинизмът и почти всички ги интересуват върховете. Качихме се с лифт до около 1900 м, после с влакче до 2400 м и пеш до хижа Егюи Дьо Гуте. В 2.30 часа през нощта тръгнахме от хижата. Тръгва се нощно време, когато е по-малка опасността от лавини и от цепнатини, които се отварят при по-мек сняг през деня. По-студено е, но се движиш по-лесно, а гледката е уникална, звездите и луната са съвсем близо.
На 5 септември в 9.18 часа бяхме на върха. Стоях около 20 минути на покрива на Алпите. Без думи! Много красиво!
За да достигнеш връх с височина около 5000 метра, основното е времето. При мен беше перфектно. На върха беше минус 12 градуса, като трябва да се има предвид, че -12 тук и там е различно - кислородът е по-малко и студът повече се усеща.
За изкачването специално благодаря на Веницислав Милушев от TREKMANA.com.
- Каква е историята на знамето за 70-годишнината на Велинград, което развяхте на Монблан?
- За да се изкачи такъв връх, са нужни средства. Благодаря за помощта на фирма “Мико-6” София - Николай Рибанчов и на Община Велинград - на кмета Костадин Коев. Тъй като Велинград празнува 70 години от своето създаване, реших, че това е иделната възможност да честитя празника от върха на Алпите. Исках да се разбере, че и във Велинград има хора с амбиции да изкачваме върхове. Един месец преди мен друг велинградчанин - Борис Качаков, с когото тренираме заедно, изкачи връх Елбрус.
- Слизането от върха е не по-малко важно?
- Слизането е много по-опасно от качването. При изкачването влагаш всичко - емоция, сила, а при слизането има опасност да се отпуснеш. За мен слизането от Монблан беше разходка. Не лъжа, когато става въпрос за планина - беше удивително, без никаква умора. Едно приключение, все едно бях на екскурзия. Времето беше много приятно, нямаше вятър. Тренирах 7 месеца, подготвях се за по-голяма височина, дадох всичко от себе си. Разбрах, че на тази надморска височина се чувствам добре - можех да си пея дори. Монблан ми беше проверка, даде ми сигурност.
- Мечтата след Монблан?
- За мен мечтата е много по-високо! Искам да достигна 8000 метра и предела на силите си. Следващият ми връх ще е по-нисък от Монблан, но много по-труден. Лятото догодина искам да кача емблемата на Алпите - връх Матерхорн (4478 м). Лесен път до него няма. Достига се само с катерене и то трябва да е бързо - за 10-11 часа да си отишъл и да си се върнал. Зимата ще се подготвям, ще качвам стръмни склонове на планини. Матерхорн е една мечта, ще направя всичко възможно и ще дам всичко от себе си да го изкача. И също със знамето на Велинград! Ще имам нужда от помощ и се надявам на подкрепа. Велинград изкачва върхове - това исках да афиширам! А на знамето наред с Велинград е и българският флаг.
Елена Баева