

ПРЯКА РЕЧ: Неспазени ангажименти
Публикувано на 02 Oct 2018 17:19
“Ние приехме ненормалното в живота си за нормално”, споделя Марко Семов през 1977 г. - изречение, заради което е уволнен от БНТ. Сега, след повече от 40 години, май отново имаме повод да се питаме какво приемаме за нормално в света около нас, в който все по-често си даваме сметка за рисковия характер на неконюнктурното поведение и позиция... И все пак – на дневен ред е коментар за неспазени ангажименти и причините за това.
Есента на 2018 г. официално дойде, свършиха отпуските, изтекоха съдебните ваканции, изтече и срокът, в който като избрани на дата 29.05.2018 г. настоятели на НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград, поехме ангажимент пред членовете на Читалището да представим отчет за финансовото състояние на организацията за последните 5 години. Тези данни обаче се оказаха точно толкова недостъпни, колкото и преди Извънредното събрание. Въпреки че Законът за народните читалища изрично вменява в задължение на читалищното настоятелство до дата 31 март всяка година да представя финансов отчет на Общото събрание, това, оказва се, не е достатъчно основание нито за настоятелството, нито за административния секретар да свеждат до членовете тази информация.
Факт е, че към днешна дата промяната в ръководството на читалището не е вписана в Търговския регистър (подробно причините за това ще изложим по-долу). В същото време за вътрешната му структура изборът на новото ръковоство е валиден и от секретаря на читалището Иван Стоянов многократно бяха изискани, включително писмено, финансов отчет, календарен план, програма за годишнината на читалището и т.н. Нямаме достъп до договорите на читалището с фирми и трети лица, нямаме представа и за политиката на Община Велинград относно ползване на част от прилежащия терен на читалищната сграда. До настоящия момент секретарят на читалището не ни е предоставил исканата информация, въпреки че разполага с такава, доколкото по закон (чл.17а от ЗНЧ), задълженията му са следните: организира изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за изпълнението на бюджета; организира текущата основна и допълнителна дейност; отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; представлява читалището заедно и поотделно с председателя.
Като извод от това поведение и подадените жалби против новоизбраното настоятелство и проведеното на 29.05.2018 г. събрание от административния секретар и част от членовете на бившето настоятелство сочат желание за запазване на статуквото и борба с всякакви средства за управление извън мандат, без финансова дисциплина и контрол и тотално игнориране решенията на върховния според закона орган на читалището (Справка - чл.13, ал.1 от ЗНЧ: „Върховен орган на читалището е общото събрание”).
Мотив за такова поведение от страна на административния секретар е обстоятелството, че до днешна дата не сме успели да се впишем като ново ръководство на читалището в Търговския регистър на Агенция по вписванията, като свободно, но не в писмен вид, той интерпретира причините за това. Как стоят фактите: към момента процедурата по вписването ни е висяща пред Апелативен съд-Пловдив. Висяща е поради подадена от нас жалба срещу отказа на ОС-Пазарджик, постановен по търг.дело 247/2018 г., с което е потвърден отказът на АВ да впише исканата промяна. За яснота и точност – единственият (а не основният, доколкото други мотиви за отказа НЯМА) мотив в така постановеното решение на Окръжен съд-Пазарджик (което решение е и публично достъпно), е че 5-петима от общо 190 члена на читалището не са получили покана за събранието срещу подпис. Така, цитираме, в решението на ОС-Пазарджик, постановено по т.д. 247/2018г. дословно пише: „В настоящия случай към депозираното пред ТРРЮЛНЦ заявление са били представени всички изискуеми документи... Спорът е относно тълкуването на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНЧ и изводът за начините на уведомяване на членовете за свикване на събрание – алтернативно или кумулативно е изискването за лично връчване и залепване на поканата на предвидените в закона места, респ. за преценката законосъобразни ли са решенията на общото събрание по ЗНЧ, взети с необходимото мнозинство, при допуснато нарушение на свикването с неизпращане на покани и неучастие на част от членовете на читалището... В случая не е спорно, че 5-ма членове от читалището не са уведомени за насроченото извънредно ОС на 29.05.2018 г. нито чрез лично уведомяване, нито по друг начин. Тези членове не са и присъствали на събранието, за да се приеме, че са узнали за същото и по този начин са дерогирали нередовното уведомяване... Разгласяването на поканата чрез залепването й на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, не замества личното връчване, а е предвидено наред с него. Според настоящия съдебен състав, изискването за получаване на поканата за свикване на събранието от всеки един член на народното читалище – лично срещу подпис или връчване не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането е отделно и кумулативно дадено от изискването в същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, да бъде залепена поканата за събранието. В този смисъл е и Решение № 27 от 24.01.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 77/2011 г.”
Допускаме, че не за първи път читателите на вестник „Темпо”, а и членовете на НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград, са се сблъсквали с противоречиви съдебни решения и чувството им за справедливост е било поставяно на изпитание. Затова и ще представим съдебното решение, което ни мотивира да примем, че спорното извънредно общо събрание на читалището от дата 29.05.2018 г. е законно свикано и проведено. И това е по-ново съдебно решение, постановено през 2014 г. – от същия Апелативен съд-Пловдив, пред който съд нашето дело в момента е висящо, а именно РЕШЕНИЕ № 603/22.10.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по търговско дело 1188/2014 г., който по повод обжалване на решение на Окръжен съд Смолян, отказал да впише промяна в ръководство на читалище, приема следното: „Съгласно чл. 15 ЗНЧ редовно общо събрание на читалището се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно, като поканата, в която са отразени дневен ред, дата, час, място на провеждане и кой свиква събранието, трябва да бъде получена срещу подпис или връчена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането. Законодателят е предвидил в същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, да бъде залепена поканата за събранието. Изводът, който се налага е за наличие на два начина за уведомяване, обуславящи редовност при свикване на общо събрание на читалище – лично получаване на покана за събранието и публично оповестяване на събранието, съобразно предвидения в закона ред. Какво показват доказателствата в дадения случай ?... Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че тези лица (реално 19, а не 20) са редовно уведомени за общото събрание - чрез поставените покани пред читалището, пред Община-Чепеларе и пред други места в града, а неучастието им в работата на събранието не може да бъде в ущърб на останалите 151 редовно уведомени и актуални към датата на събранието читалищни членове. Съставът приема, че в дадения случай по аналогия приложение може да намери чл. 223, ал. 3 ТЗ, уреждащ реда за уведомяване на акционерите при свикване на общо събрание на акционерно дружество – чрез обявяване на покана в търговския регистър. Следва да се отбележи, че право на всеки член на читалището е да бъде уведомен за насрочено общо събрание, но срещу това е реципрочното му задължение да следи и участва в работата на това нестопанско формирование, като евентуалното му бездействие не може и не следва да се противопоставя на останалите редовни членове... Водим от горното съдът отменя отказа на Окръжен съд-Смолян и постановява вписване на промяната...”
В нашия случай не можем да знаем какво ще бъде решението на същия този Апелативен съд и се надяваме да бъде спазена така установената с това решение съдебна практика, която считаме и за справедлива. Обратното решение при желание да запазим уважение към съдебната институция май прилича на съждението на Марко Семов „да приемем ненормалното за нормално”, или бъркаме някъде?!
Т.е.- според това дали Апелативен съд-Пловдив ще спази съдебната си практика от 2014 г. или не, ще последва или вписване на настоятелството, избрано на 29.05.2018 г., или читалището ни ще се върне на изходна позиция. Ситуацията е несигурна и поради поредицата други жалби, подадени от г-н Славейков, бившите настоятели и от нас.
Твърдим, че има още неспазени ангажименти: така например не разбрахме къде е проведено Общото събрание за представяне на финансов отчет от предишното настоятелство, което обяви пред в. “Темпо”, че на дата 17.09.2018 г. ще проведе. Ние не получихме покани за такова събрание независимо, че сме членове на читалището и нямаме към настоящия момент достъп до какъвто и да е отчет, с изключение на Отчета за 2017 г., представен в Търговския регистър на АВ на дата 28.06.2018 г. Видно от данните в него, заявител за вписване на този отчет и негов съставител е г-жа Даниела Джарова и в същия е посочено, че подписът за ръководител е на г-н Цветан Котев. Пак видно от съдържанието на този отчет, същият е носи дата 28.03.2018 г. – т.е. два месеца преди проведеното събрание на 29.05.2018г., което бившето настоятелство искаше да отложи с аргумента, че НЯМА ИЗГОТВЕН ФИНАНСОВ отчет. Тук изводите остават за читателите на вестника и членовете на читалището – кой и защо, по субективни или обективни причини, по конюнктурни или морални причини изпълнява или не поетите ангажименти към обществото...
Избрано на 29.05.2018 г. настоятелство на НЧ „Отец Паисий-1893”
Есента на 2018 г. официално дойде, свършиха отпуските, изтекоха съдебните ваканции, изтече и срокът, в който като избрани на дата 29.05.2018 г. настоятели на НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград, поехме ангажимент пред членовете на Читалището да представим отчет за финансовото състояние на организацията за последните 5 години. Тези данни обаче се оказаха точно толкова недостъпни, колкото и преди Извънредното събрание. Въпреки че Законът за народните читалища изрично вменява в задължение на читалищното настоятелство до дата 31 март всяка година да представя финансов отчет на Общото събрание, това, оказва се, не е достатъчно основание нито за настоятелството, нито за административния секретар да свеждат до членовете тази информация.
Факт е, че към днешна дата промяната в ръководството на читалището не е вписана в Търговския регистър (подробно причините за това ще изложим по-долу). В същото време за вътрешната му структура изборът на новото ръковоство е валиден и от секретаря на читалището Иван Стоянов многократно бяха изискани, включително писмено, финансов отчет, календарен план, програма за годишнината на читалището и т.н. Нямаме достъп до договорите на читалището с фирми и трети лица, нямаме представа и за политиката на Община Велинград относно ползване на част от прилежащия терен на читалищната сграда. До настоящия момент секретарят на читалището не ни е предоставил исканата информация, въпреки че разполага с такава, доколкото по закон (чл.17а от ЗНЧ), задълженията му са следните: организира изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за изпълнението на бюджета; организира текущата основна и допълнителна дейност; отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; представлява читалището заедно и поотделно с председателя.
Като извод от това поведение и подадените жалби против новоизбраното настоятелство и проведеното на 29.05.2018 г. събрание от административния секретар и част от членовете на бившето настоятелство сочат желание за запазване на статуквото и борба с всякакви средства за управление извън мандат, без финансова дисциплина и контрол и тотално игнориране решенията на върховния според закона орган на читалището (Справка - чл.13, ал.1 от ЗНЧ: „Върховен орган на читалището е общото събрание”).
Мотив за такова поведение от страна на административния секретар е обстоятелството, че до днешна дата не сме успели да се впишем като ново ръководство на читалището в Търговския регистър на Агенция по вписванията, като свободно, но не в писмен вид, той интерпретира причините за това. Как стоят фактите: към момента процедурата по вписването ни е висяща пред Апелативен съд-Пловдив. Висяща е поради подадена от нас жалба срещу отказа на ОС-Пазарджик, постановен по търг.дело 247/2018 г., с което е потвърден отказът на АВ да впише исканата промяна. За яснота и точност – единственият (а не основният, доколкото други мотиви за отказа НЯМА) мотив в така постановеното решение на Окръжен съд-Пазарджик (което решение е и публично достъпно), е че 5-петима от общо 190 члена на читалището не са получили покана за събранието срещу подпис. Така, цитираме, в решението на ОС-Пазарджик, постановено по т.д. 247/2018г. дословно пише: „В настоящия случай към депозираното пред ТРРЮЛНЦ заявление са били представени всички изискуеми документи... Спорът е относно тълкуването на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНЧ и изводът за начините на уведомяване на членовете за свикване на събрание – алтернативно или кумулативно е изискването за лично връчване и залепване на поканата на предвидените в закона места, респ. за преценката законосъобразни ли са решенията на общото събрание по ЗНЧ, взети с необходимото мнозинство, при допуснато нарушение на свикването с неизпращане на покани и неучастие на част от членовете на читалището... В случая не е спорно, че 5-ма членове от читалището не са уведомени за насроченото извънредно ОС на 29.05.2018 г. нито чрез лично уведомяване, нито по друг начин. Тези членове не са и присъствали на събранието, за да се приеме, че са узнали за същото и по този начин са дерогирали нередовното уведомяване... Разгласяването на поканата чрез залепването й на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, не замества личното връчване, а е предвидено наред с него. Според настоящия съдебен състав, изискването за получаване на поканата за свикване на събранието от всеки един член на народното читалище – лично срещу подпис или връчване не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането е отделно и кумулативно дадено от изискването в същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, да бъде залепена поканата за събранието. В този смисъл е и Решение № 27 от 24.01.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 77/2011 г.”
Допускаме, че не за първи път читателите на вестник „Темпо”, а и членовете на НЧ „Отец Паисий-1893”, Велинград, са се сблъсквали с противоречиви съдебни решения и чувството им за справедливост е било поставяно на изпитание. Затова и ще представим съдебното решение, което ни мотивира да примем, че спорното извънредно общо събрание на читалището от дата 29.05.2018 г. е законно свикано и проведено. И това е по-ново съдебно решение, постановено през 2014 г. – от същия Апелативен съд-Пловдив, пред който съд нашето дело в момента е висящо, а именно РЕШЕНИЕ № 603/22.10.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по търговско дело 1188/2014 г., който по повод обжалване на решение на Окръжен съд Смолян, отказал да впише промяна в ръководство на читалище, приема следното: „Съгласно чл. 15 ЗНЧ редовно общо събрание на читалището се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно, като поканата, в която са отразени дневен ред, дата, час, място на провеждане и кой свиква събранието, трябва да бъде получена срещу подпис или връчена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането. Законодателят е предвидил в същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, да бъде залепена поканата за събранието. Изводът, който се налага е за наличие на два начина за уведомяване, обуславящи редовност при свикване на общо събрание на читалище – лично получаване на покана за събранието и публично оповестяване на събранието, съобразно предвидения в закона ред. Какво показват доказателствата в дадения случай ?... Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че тези лица (реално 19, а не 20) са редовно уведомени за общото събрание - чрез поставените покани пред читалището, пред Община-Чепеларе и пред други места в града, а неучастието им в работата на събранието не може да бъде в ущърб на останалите 151 редовно уведомени и актуални към датата на събранието читалищни членове. Съставът приема, че в дадения случай по аналогия приложение може да намери чл. 223, ал. 3 ТЗ, уреждащ реда за уведомяване на акционерите при свикване на общо събрание на акционерно дружество – чрез обявяване на покана в търговския регистър. Следва да се отбележи, че право на всеки член на читалището е да бъде уведомен за насрочено общо събрание, но срещу това е реципрочното му задължение да следи и участва в работата на това нестопанско формирование, като евентуалното му бездействие не може и не следва да се противопоставя на останалите редовни членове... Водим от горното съдът отменя отказа на Окръжен съд-Смолян и постановява вписване на промяната...”
В нашия случай не можем да знаем какво ще бъде решението на същия този Апелативен съд и се надяваме да бъде спазена така установената с това решение съдебна практика, която считаме и за справедлива. Обратното решение при желание да запазим уважение към съдебната институция май прилича на съждението на Марко Семов „да приемем ненормалното за нормално”, или бъркаме някъде?!
Т.е.- според това дали Апелативен съд-Пловдив ще спази съдебната си практика от 2014 г. или не, ще последва или вписване на настоятелството, избрано на 29.05.2018 г., или читалището ни ще се върне на изходна позиция. Ситуацията е несигурна и поради поредицата други жалби, подадени от г-н Славейков, бившите настоятели и от нас.
Твърдим, че има още неспазени ангажименти: така например не разбрахме къде е проведено Общото събрание за представяне на финансов отчет от предишното настоятелство, което обяви пред в. “Темпо”, че на дата 17.09.2018 г. ще проведе. Ние не получихме покани за такова събрание независимо, че сме членове на читалището и нямаме към настоящия момент достъп до какъвто и да е отчет, с изключение на Отчета за 2017 г., представен в Търговския регистър на АВ на дата 28.06.2018 г. Видно от данните в него, заявител за вписване на този отчет и негов съставител е г-жа Даниела Джарова и в същия е посочено, че подписът за ръководител е на г-н Цветан Котев. Пак видно от съдържанието на този отчет, същият е носи дата 28.03.2018 г. – т.е. два месеца преди проведеното събрание на 29.05.2018г., което бившето настоятелство искаше да отложи с аргумента, че НЯМА ИЗГОТВЕН ФИНАНСОВ отчет. Тук изводите остават за читателите на вестника и членовете на читалището – кой и защо, по субективни или обективни причини, по конюнктурни или морални причини изпълнява или не поетите ангажименти към обществото...
Избрано на 29.05.2018 г. настоятелство на НЧ „Отец Паисий-1893”
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023