Канейки на среща гурбетчиите, снахите и зетьовете от чужбина, Народно читалище „Васил Левски-1904“ пожела: „Нека заедно да споделим спомените за отминали години, за попеем и поплачем за нашата младост!“ И на срещата на 11 октомври се случи точно това: носталгия по родината, дома и младостта, български и руски песни през сълзи и емоционални изказвания.
Председателят на НЧ „В. Левски-1904“ Никола Делиев представи данните, които е събрал в своето изследване за гурбетчиите от Чепинско, публикувано преди година във вестник „Темпо“. От първите каменчани, които заминават за САЩ през 1914 г., през нелегалната емиграция зад „желязната завеса“ след 9 септември 1944 г., през масовия гурбет в КОМИ, та до наши дни, когато от почти всяка къща има човек, който работи в чужбина. Най-голямата част от присъстващите бяха бивши „комаджии“, а Н. Делиев отчете, че за 26 г. в бившата съветска република са работили общо над 300 000 българи, като само 7 българки са станали руски снахи, докато над 1500 българи са се оженили за рускини.
Председателката на сдружение „Славяне“ Людмила Кремова напомни, че тези връзки, които и сега ни свързват, са създадени по време на социализма. Н. Делиев я призова да направят списък на руските снахи и зетове във Велинград. Гост на срещата бе и Тамара Лилова, създател и почетен председател на „Славяне“. Тя каза, че от 58 г. е във Велинград и че не трябва да забравяме дружбата между руснаци и българи. Асен Градански разказа за силата на носталгията по време на работата му в КОМИ, а Иван Казалиев заяви, че е възпитан като русофил и е убеден, че българският и руският народ се обичаме.
За високия емоционален градус на срещата в най-голяма степен допринесоха музикалните изпълнения на Калина Деспотска и Александър Дамянов от музикална школа „Звънче“, дует „Сюрприз“ – Илина Байрактарова и Ира Балабанова, импровизираното дуо Асен Градански – Иван Казалиев, както и стиховете в изпълнение на ръководителя на театралното студио към читалището Боян Захов.
„Направихме тази вечер не по сценарий, а от сърце. Догодина да се съберем по същото време, но вече с парно!“, пожела на финала Никола Делиев.
Елена Баева
Гурбетът – спомени и песни през сълзи
