Една от основните задачи на днешното общество е да изгради общност от млади хора, която да бъде силна и мотивирана да се справи с проблеми като насилието и дискриминацията. Да бъде толерантно е може би най-важното, на което учителите трябва да научим новото поколение. С тази мисъл учители от иновативно Средно училище „Св.св. Кирил и Методий”, Велинград, стартирахме работата си по проекта „Stop Violence and Discrimination” („Да спрем насилието и дискриминацията”) по програма „Еразъм+”.
Домакини на първата мобилност бяха партньорите ни от гр.Адана, Турция. Заедно с колегите от Полша, Италия и Румъния изкарахме незабравима седмица, по време на която работата и опознаването на чуждата култура вървяха ръка за ръка. Уъркшоповете в училище бяха интересни и ползотворни. Представените презентации по темата, заемането на преподавателското място в един от часовете по английски език от г-жа Рила Попова и взимането на участие във футболна среща от г-н Стефан Караманов показаха как можем да се обединим срещу агресията и да се научим да бъдем по-толерантни към различните.
Оказа се, че дискриминацията в гр. Адана не е нещо чуждо, особено когато говорим за отношението към жената и утвърждаване на мястото й в обществото. За щастие обаче срещата ни с кмета на града ни убеди в непримиримостта му към този проблем. Градоначалникът ни разказа за всички дейности, организирани от него, помагащи на жените да се чувстват значими и равнопоставени.
Извън работата домакините се бяха погрижили да усетим пълнокръвието и ритъма на живот в този голям и многолик град: пред нас се изправиха модерните квартали, но и онези, които те връщат векове назад – с мъжете в потури и калдъръмените улички, опитахме традиционна кухня, разгледахме редица забележителности, измежду които „Вратата на Клеопатра” и единственият запазен каменен мост от 1.век. Изключително впечатляващо беше да разберем, че в Тарсус (близо до гр.Адана) живее християнска общност, която има свой храм в самия център.
За да ни покаже, че е разнолика не само в културно отношение, Турция ни посрещна със слънчево и ни изпрати със снежно време. Само за няколко часа четирите сезона се смениха пред нас, за да ни разкрият уюта на лятното море и красотата на зимна Кападокия.
Кападокия! Знаете ли, че я наричат „земята на красивите коне”? И не случайно! Там живее една от най-красивите породи жребци. Но тя не е само това. Кападокия е цял един свят, изпълнен с тайнственост и загадъчност. Това е земята на романтичните разходки с балони, на скалните манастири, на подземните градове. Това е земята на св. Георги. Енергията там е уникална – докосването до историята те разтърсва и завладява.
Времето, което ни люшкаше между миналото и настоящето, бързо се изтъркули и настъпи момента за раздяла с нашите партньори. И въпреки че бяхме страхотен екип, не се разделихме с тъга, защото ни крепи мисълта, че само след няколко месеца ще се видим отново. Следващият домакин е иновативно СУ „Св. св. Кирил и Методий”. С вълнение очакваме да дойде моментът, в който пак ще работим и ще се забавляваме заедно с нашите партньори и приятели.
Надежда Деянова, учител по БЕЛ
Надежда за по-толерантно бъдеще
