Наближава денят за размисъл преди изборите, в който ние гласоподавателите трябва като героя от една реклама да потънем поне за 20 секунди в тишина и да размислим какво ще правим на 25 юни. Хубаво е като част от решението първо да си отговорим на какво бяхме свидетели в месеца преди изборите:
А: на “военен поход; особена форма на обществено-политическа борба; усилена стопанска дейност през определено време”.
Б: на “представление със забавна и естрадна програма; забавен спектакъл”.
В: на “мероприятие, което има за цел да създаде голяма известност на нещо, за да привлече купувачи, зрители; разпространяване на сведения за някого, за да му съзаде известност, популярност; обява, афиш, плакат и много други”.
Зад отговор “А” според речниците се крие “кампания”, зад отговор “Б” - “шоу”, а зад отговор “В” - “реклама”. Може би сте избрали един отговор, а може и трите, защото повечето партии се надпреварват за отметката на избирателя в интегралната бюлетина с някаква смес от трите в различни пропорции.
Във Велинград тази надпревара засега тече скучно, без градивна провокация към избирателите, без хъс, по инерция и като бледо копие на случвалото се в първите години на демокрацията. На повърхността видяхме малко политика и малко зрелища. Казват обаче, че под повърхността се разпределят немалко пари. Защото има кой да ги дава срещу имунитет, статут и екстри и защото има кой да продава гласа си срещу пари или други благини. Но въпросът е дали парите трябва да решават изборния резултат, а оттам и бъдещето на всеки от нас.
Всички граждани, които не продават гласа си, могат да противодействат на тази грозна и обидна далавера само по един начин - като гласуват. Но не за пари, не заради принуда или страх, не под мощно чуждо внушение, а по честния начин: според своята съвет, разбирания и убеждения. Ако не направим поне това, ставаме съучастници в далаверата и оставяме решенията за бъдещето ни да се взимат от тези, които купуват и продават гласове.