На 5 април, в навечерието на най-светлия християнски празник Великден, в голямата зала на Историческия музей с водосвет, отслужен от отец Антон, бе открита изложбата „Седем разказа за вярата” на Регионален археологически музей - Пловдив.
Експозицията представя 7 проучени и разказани истории за християнската вяра, икони и свързани с движими културни ценности (църковна утвар), постъпили във фонда на РАМ-Пловдив в периода 1915 - 1926 г. В нея участват реликви и три икони, принадлежащи на църквата „Св. Троица” в кв. Каменица - Велинград, предоставени от отец Антон.
Изложбата „ Седем разказа за вярата” започва с таблото, разказващо за Библията, Евангелието (блага вест) и Божия храм, за скитанията и усилията за набирането на средства и строежа на църквата “Св. Йоан Кръстител” в село Чехларе (1858 г.). Следват таблата, посветени на разказите и легендите за:
Един обков, работен специално за пловдивския храм „ Св. Димитър”, за непрестолния кръст на русенския митрополит Григорий, Червенски и Доростолски митрополит, за един свещенически пояс от костницата на църквата „ Св.св. Константин и Елена” в Пловдив.
За един потир с дарствен надпис за църквата „Св. Николай” в село Паничери. За поклоническото пътуване до Божи гроб и „осветените дарове”, носени от там и иконата „Ерусалимия”, дарена през 1905 г. на храма „Св. Троица” от Хаджи Илия Петков, поклоник от Каменица.
За вярата в просънуваното и една история от 1926 г., станала причина за откриване основите на средновековен манастир и изграждане на параклис, посветен на Св. Георги в местността Гьоргевица (Гергевана) над Каменица. Изграждането е последвано от не една мистична история, като тази за простреляните икони „Исус Христос” и „Св. Йоан Кръстител”, дарени от Христоско Г. Балтаджиев и дошлото „ свисше” наказание върху извършителите . През 1926 г. във фонда на Народната библиотека и музей в Пловдив постъпват накити и църковна утвар от поне две християнски погребения, разкрити край зидовете на манастира.
Изложбата показва пояса и одеждите на Илия п. Атанасов - поп Топорчо, които принадлежат на храм „ Св. Троица” в Каменица, свещените съсъди - потир и светия дискос.
Авторът на изложбата „Седем разказа за вярата” Соня Семерджиева с нескрито вълнение разказа за подготовянето и за избора на име. Седем - свещено библейско число, затова разказаните истории са седем, защото са седем тайнствата и седем са смъртните грехове... Тя благодари на директора на Исторически музей-Велинград Снежана Велева и на колегите й за „сламките” – податките към РАМ- Пловдив, за да се разкрият артефактите от Велинград за Гергевана и да бъдат показани за първи път тук.
Снежана Велева благодари на доц. д-р Кисьов, директор на РАМ-Пловдив за съпричастността и съдействието му тази изложба да се случи. С видимо вълнение на историк тя сподели, че артефактите са „едно ехо от Втората българска държава” и че те са чакали 90 години да се върнат при нас вече като експонати. „Днес тук Пространство и Време се срещнаха и те вече не са само артефакти - позлатена женска диадема, венециански съд с четири змея като змея от легендата за Чепинското корито, а експонати, разказващи своята история за славното ни минало от 13-14 век.” И тя разказа спомена за мистичния сън на баба Яна Пандева за погребани трима духовници край манастира на Гергевана. Разкритите накити са женски, на благородничка от Втората българско царство и уникален надпис, разчетен от г-н Шаранков. Всичко това означава, че има много работа за историци не само от нашия музей.
Изложбата „Седем разказа за вярата” е придружена и с филм, създаден от Цветан Симеонов и посветен на мистериите, съновиденията и разказите за Гергевана и Велинград.
От името на кмета Костадин Коев поздравителен адрес прочете Марияна Зинкова.
Веска Божкова
Седем разказа за вярата, един от тях - за Свети Георги и Гергевана
